Решение № 64 от 06.10.2022, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Търговско дело 159/2021
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 06.10.2022
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Силистра, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело № 20213400900159 по описа за 2021 година
Съдът се е произнесъл по делото с Решение № 48 от 05.07.2022г. постановено по т.д.
№ 159/2021г.на ОС – Силистра. След постъпила въззивна жалба срещу решението подадена от ищеца Ю. И. А., делото е изпратено по компетентност на АС – Варна, където било образувано в.тд. № 504/22г. Така сезиран състав на АС – Варна се произнесъл с Определение № 616 от 21.09.2022г., с което приел, че в постановеното първоинстанционно решение е налице несъответствие между мотивите и постановения диспозитив, което го мотивирало да прекрати въззивното производство и да върне делото на първоинстанционния съд за евентуално производство по чл. 147 от ГПК. По конкретно въззивните съдии приели, че в мотивите на първоинстанционното решение е обективирана воля за осъждане на ответника да заплати адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, но произнасяне за това липсвало в диспозитива на решението.
Съдът след, като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
С постановеното решение съдът осъдил ответника Д. З.“
АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК 030269049, да заплати на Ю. И. А. сумата от 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
За да постанови този диспозитив в мотивите, към решението съдът коментирал следното:
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева представляващи 2796 /две хиляди седемстотин деветдесет и шест/ лева с ДДС адвокатски хонорар, 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева платена държавна такса и 450 /четиристотин и петдесет/ лева платени депозити за възнаграждения на вещи лица, като общата сума е редуцирана съобразно уважената част от исковите претенции.
Сборувани общите разноски на ищеца включващи адвокатски хонорар с ДДС изчислен върху търсения интерес по правилата на Наредбата за адвокатските възнаграждения, платена държавна такса и платени депозити за възнаграждение на експерти са на обща стойност от 1
5646 /пет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева/. Така получената сума на общите ищцови разноски съдът е редуцирал реципрочно на уважената част от исковите претенции вследствие, на което се е получила и общо присъдената сума от 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева. Сумата е пресметната и присъдена общо ведно с адвокатския хонорар защото ищецът в настоящото производство не е освободен от заплащане на държавни такси и разноски и липсват данни да е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Предвид изложеното съдът намира, че действително в коментираното първоинстанционно решение е налице допусната ОФГ, изразяваща се в несъответствие между мотивите и диспозитива, и по конкретно в неправилно позоваване на чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, в мотивите, с които се обосновава осъдителния диспозитив срещу ответника в полза на ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че констатираната очевидна фактическа грешка е налице и следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК, като се направи поправка в мотивите на постановеното решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОПРАВЯ допуснатата в мотивите на Решение № 48 от 05.07.2022г. постановено по т.д. № 159/2021г.на ОС – Силистра, очевидна фактическа грешка, като за напред от страница четвърта на решението, абзац трети, ред втори премахва израза - „във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА“.
Решението за поправка подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
2