Решение № 11532 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11532 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110134909 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът *** е предявил установителни искове против М. Г. А. , при твърдения, че по силата на закона, като собственик на топлоснабден имот/ въз основа на н.а. за покупко – продажба на имота от 2016г.,, който имот се намира на адрес- : ***, апартамент 80, аб.

№268845, е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 1593,43 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 16.2.2022 г. в размер на 258,40 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от м.3.2021г. до 4.2021 г. в размер на 4,10 лева за дялово разпределение, както и мораторна лихва от 5.3.2020г. до 16.2.2022 г. в размер на 1,01 лева.

В исковата молба и молба – уточнение, се твърди, че ответникът е собственик на имота по силата на н.а. от 2016г, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която своевременно е подадено възражение. Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че имотът е придобит по време на брака й с *** Никифоров ***, сключен през 1986г., 1 че съпругът й е починал през 2016г. и освен нея е оставил още двама наследници по закон.

Сочи, че имотът е придобит по време на брака, при режим на общност, прекратена със смъртта на съпруга й, поради което и следва да е собственик на 4/6 ид.ч. от него. Оспорва размера на вземането на ищеца по обща фактура № 0106579057/31.7.2019г., като счита, че основание за плащане би било само ежемесечната фактура. Оспорва , при условията на евентуалност, вземането на ищеца поради давност.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД. С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаешо се от доказване по делото между страните, че с договор за покупко –продажба под формата на н.а. от 6.7.2016г., ответницата е придобила от неучастващи по делото лице правото на собственост върху имота. Съдът намира, че страните не спорят по твърдения на ищеца, че за период 01.05.2018г.- 4.2019г. ищецът е издавал прогнозни фактури за топлинна енергия на стойност 513,39 лева, които на 31.7.2019г., след изготвяне на дялово разпределение от конституираното трето лице, са сторнирани и е издадена една обща фактура, включваща цялото вземане на ищеца за отоплителния сезон в размер 1757,94 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото се установява, че топлоснабденият имот е придобит в собственост от ответницата М. Г. А. на възмездно основание на 6.7.2016г. На 27.7.2016г., А. е подала до 2 ищеца заявление за промяна на партидата за имота, която да бъде на нейно име. От представения от ответницата препис на удостоверение за граждански брак,през 1986г. М. Г.

А. е сключила граждански брак с *** Никифоров ***, като от издаденото удостоверение за наследници е видно, че *** е починал на 25.10.2016г., като е оставил като свои наследници по закон преживяла съпруга – М. А. и деца – *** и ***.

М. А. и *** *** са сключили брак при действието на СК /отм.,/, като съгласно разпоредбата на чл.19 от СК, вещните права, придобити от един от двамата съпрузи на възмездно основание, са съпружеска общност. Същата е прекратена със смъртта на ***, поради което се налага извода, че за исковия период, М. А. е собственик на 4/6 ид.ч. от топлоснабдения имот, от които ½ на лично основание, след прекратяване на на СИО, и 1/6 – по наследство от съпруга си. Следователно, може да отговаря най- много за 4/6ид.ч. от начислената ТЕ за имота.

Тук е момента да се посочи, че изложеното в ТР № 2/17.5.2018г. по т.д.№ 2/2017г. относно лицето, което няма вещни права върху имота, но е подало заявление до дружеството за откриване на партида, както и за имот, съпружеска общност, предоставен за ползване на един от съпрузите с бракоразводно решение, е неприложимо. Видно от заявлението, същото е подадено непосредствено след покупката, и преди откриване на наследството на ***.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.

Страните не спорят за размера на ТЕ. Ответницата е направила възражение за недължимост на вземането на ищеца по обща фактура от 31.7.2019г., тъй като основание за плащане е само ежемесечната фактура. Възражението е неоснователно, защото, съгласно нормативната уредба и приложимите ОУ, в топлоснабдените имоти се извършва отчет на уредите в края на отоплителния сезон, издава се счетоводен документ за цялата начислена за отоплителен сезон от 5. На предходната до 4 и се издава една обща фактура, съдържаща цялото вземане на ищеца за отоплителен сезон. С оглед изложеното, исковете са основателни, но за 4/6 от претендираната от ответницата сума.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от 3

КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.

С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите фактури е основателен.

Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а 4 съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на ищеца е за главници по фактури от м.11.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..