Решение № 428 от 22.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г.ев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело № 20235220102230 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ********, чрез пълномощника си адвокат П., е предявил против „***** ЕИК ********, седалище и адрес на управление: *******, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., иск за заплащане на сума в общ размер на 1 7 000 лв., представляваща сбор от невърната заемна сума по договор за паричен заем от 08.11.2021 г. в размер на 8000.00 лева и невърната заемна сума по договор за паричен заем от 13.12.2021 г. в размер на 9000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането. Претендира присъждане на разноските по настоящото дело, както и разноските в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1696/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Хебър Кооп“ АД , чрез пълномощника си адвокат М., оспорва иска като неоснователен. Оспорват се посочените два договора, датата им на сключване, като се твърди, че това се е случило през 2022 г., а не 2021г., в периода след провеждане на общото 1 събрание на дружеството - 06.04.2022г., когато И. И. Ш. вече не е представлявал дружеството. Твърди също така, че ищецът не е разполагал със заемната сума към датата на сключване на договора за заем. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

На основание чл. 219 от ГПК по искане на ответника е конституиран като трето лице помагач И. И. Ш., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, *******, с оглед възможността за предявяване на обратен иск против него при уважаване на иска против ответника.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от третото лице помагач И. И. Ш., с който счита, че искът е основателен. Сочи се че действително на 08.11.2021г. и на 13.12.2021г. между него, като представляващ "Хебър КООП"АД и С. Х., като заемодател, са били подписани двата договора за паричен заем, съответно за сумите 8000лв и 9000лв., за които се води делото. Заемните суми са били предадени в брой от С. Х. при подписване на всеки от двата договора за заем. Сочи се, че получената сума, в общ размер на 17 000лв. е била използвана от страна на Ш., като изп. директор на дружеството за закупуване на хранителни стоки в периода м.11.2021г. - м.12.2021г., за които доставчиците на "Хебър кооп"АД са издавали съответно фактури. Тези фактури са осчетоводени в "Хебър кооп"АД, но фигурират в счетоводството му като незаплатени. Твърди се, че Ш. разполага с фискални документи, че ги е заплатил в брой по гореописания начин, използвайки заемните суми.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

По делото са представени два договора за паричен заем от 08.11.2021г. и от 13.12.2021г. - в заверен препис и в оригинал. Видно от Договор за паричен заем от 08.11.2021 г., сключен между С. Х. Х. в качеството на заемодател и „Хебър Кооп“ АД в качеството на заемател, по силата на този договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 8 000 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок до 08.12.2021 г..

Видно от съдържанието на Договор за паричен заем от 13.12.2021 г., 2 сключен между С. Х. Х. в качеството на заемодател и „Хебър Кооп“ АД в качеството на заемател, по силата на този договор, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 9 000 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок до 13.01.2022 г.

Съгласно чл. 3 от договорите, които са идентични по своето съдържание, договорът служи като разписка, с която се удостоверява, че заемодателят е предал лично и в брой заемната сума, а заемателят я е получил.

По делото са представени и са приложени и Извлечения от Търговския регистър за актуалния статус на ответното дружество, Протокол от проведено на 06.04.2022г. Общо събрание на акционерите, както и Счетоводен баланс на „Хебър кооп“АД към 31.12.2021г. и справка от Имотен регистър.

Установява се от материалите по делото, че за периода от 27.01.2021 г. д о 03.08.2021 г. на „Хебър Кооп“ АД е извършена финансова ревизия от Централен кооперативен съюз, приключила с Ревизионен доклад, изготвен на 03.08.2021 г. и връчен на изпълнителния директор И. Ш.. /приет и приложен по делото/

На 06.04.2022 г. е било проведено Общо събрание на акционерите на „***** на което е взето решение за освобождаване от длъжност на Съвета на директорите, в т.ч. на изпълнителния директор И. Ш., както и за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021 г., в т.ч. и на И. Ш. като член на Съвета на директорите.

От третото лице помагач са представени в заверен препис и в оригинал 20 броя фактури, издадени през периода от 08.11.2021г. до 14.12.2021 г. с получател „Хебър Кооп“ АД.

Съгласно заключение на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, Договор за паричен заем от 08.11.2021 г. за сумата от 8 000 лв. и Договор за паричен заем о т 13.12.2021г. за сумата от 9 000 лв., сключени между С. Х. Х. - заемодател и „Хебър Кооп“ АД - заемател, не са осчетоводени в счетоводството на „Хебър Кооп“ АД в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. В счетоводните регистри на „Хебър Кооп“ АД не са констатирани данни за отчетени разходи в периода 01.01.2021 г. - 31.2.2021 г., за които счетоводните операции да са в кореспонденция със сметки за чужди средства (сметки за задължения).

3

От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че представените от Ш. фактури, съставени в периода от м.11.2021г. – м.12.2021г.

, са били осчетоводени в счетоводните регистри на ответното дружество.

По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК И. И. Ш. заявява, че е договорите за заем са били подписани на датите, посочени в тях. Сочи, че поради изпитвани по това време затруднения, ответното дружество имало практика да търси допълнителни форми на финансово стимулиране, вкл. и чрез ползването на краткосрочни заеми от различни източници. Тези суми били използвани за закупуването на различни стоки, но впоследствие, заетите суми не били върнати. Тъй като според Ш. тези заеми били краткосрочни и използвани за стопанска дейност, не били отразени в годишния финансов отчет на дружеството.

В депозираните по реда на чл.176 ГПК пред съда обяснения за обстоятелствата по делото, ищецът С. Х. Х. сочи, че е предоставил процесните заеми с парични средства от трудови възнаграждения, придобити в периода, в който е работил в Испания, както и че е предал посочените суми лично на Ш.управител на ответника по това време. Парите не превел по банков път, а предал лично на Ш., в дома си и в левове. Договорите за заем били изготвени от Ш. и подписани лично от Х. в дома на ищеца в гр. Пазарджик.

В хода на настоящото производство, съдът е изискал и приложил материалите по ч.гр.дело №1696/2023г. по описа на РС- Пазарджик, по което съдът е допуснал обезпечение на бъдещите искове, предявени от Х..

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на предоставени по два броя договори за заем суми.

За уважаване на предявеният иск, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че на 08.11.2021 г. е предоставил на ответника сума в размер на 8000.00 лева на основание договор за заем и на 13.12.2021 г. сума в размер на 9000.00 лева на основание договор за паричен заем.

В тежест на ответната страна е да установи възражението си, че договорите за заем са съставени през 2022 г. след освобождаването на 4 изпълнителния директор И. Ш..

По делото няма спор, че процесните договори за паричен заем, съставени в писмена форма, са подписани от И. Ш., който към датата, сочена за дата на съставяне на документа, е заемал длъжността „изпълнителен директор“ на ответното дружество. Предоставянето на заемната сума се установява от съдържанието на договорната клауза, че служи за разписка за предаване на заемната сума, тъй като съгласно чл. 3 от договорите, които са идентични по своето съдържание, договорът служи като разписка, с която се удостоверява, че заемодателят е предал лично и в брой заемната сума, а заемателят я е получил.

Спорът по делото касае достоверността на датите на процесните договори за заем, тъй като ответната страна твърди, че договорите са били изготвени не през 2021г., а през 2022г.- в периода след освобождаването на Ш. като изпълнителен директор на ответника, което се е случило на 06.04.2022г.

Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. „Трети лица“ по смисъла на тази разпоредба са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че показаната в частния автентичен документ дата има доказателствена сила между страните.

Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Преобладаващата съдебна практика приема, че в този случай доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си 5 правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ - в този смисъл Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т.д. № 1109/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 888 от 27.10.2023 г. по т.д. № 2659/2022 г. на ВКС, I т.о.

Изключение представлява Решение № 23 от 11.09.2017 г. по т.д. № 2413/2015 г. на ВКС, II т.о., според което всяко от лицата, участвали в съставянето на документа, може да опровергава верността на датата като част от съдържанието на документа и носи на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне. Това разрешение обаче следва да се счита за изолирано и преодоляно от по-новата и непротиворечива практика на касационната инстанция. Неприложимо към случая е соченото от ищеца Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г.о., тъй като същото касае оспорване на датата на частен документ от лице, което не е участвало в съставянето му, макар да не е „трето лице“ по смисъл на чл. 181 от ГПК, какъвто не е настоящият случай.

От частния характер на документа (в случая договори за заем), който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в свидетелстващата си част, в т.ч. относно време и място на съставяне, поради което съдът няма задължението да приеме за вярна посочената в него и оспорвана дата, следва, че при оспорването й доказателствената тежест се разпределя според общите правила на ГПК. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен договорът и за това разполагал ли е представителят с правомощия да сключи договора, датата на договора следва да се докаже от този, който извлича изгодни за себе си правни последици - в случая това е ищецът по предявения иск за реално изпълнение на договора за заем.