Решение № 250 от 29.09.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Монтана, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500306 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.435,ал. 1 т.3 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Община *, представлявана от кмета З.Ж. чрез адвокатско дружество“С., Т., Х. и С.“ чрез адв.Л. С. против Постановление от 10.05.2022година за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 12/2022 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана по отношение на поземлен имот находящ се в гр.*с площ от 15540кв.м. ведно с находящите се в него четири промишлени сгради.

В жалбата се излагат доводи, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, на която се е позовал държавният съдебен изпълнител, е неприложима в случая. Спиране на индивидуалното принудително изпълнение поради включване на имотите в масата на несъстоятелността се извършва, ако изпълнението е предприето срещу несъстоятелния длъжник. Хипотезата обаче не е такава, длъжник по изпълнението е “М.-П“ ЕООД със седалище на управление гр.*, представлявано от управител К.П. ,което е било собственик на имота към момента на започване на изпълнителното производство, върху имота е наложена възбрана, а спогодбата по търг. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд – 1

Монтана е непротивопоставима на взискателя. Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено и делото върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпило възражение от “М.-П“ ЕООД със седалище на управление гр.*, представлявано от управител К.П.с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Моли съда да остави същата без уважение.В същото се проследява преминаването на собствеността върху процесните недвижими имоти в различни собственици, вписването на възбраните върху процесния имот, тяхната поредност, като в последствие по силата на съдебна спогодба имотите отново са собственост на „М. -*“ АД .Счита ,че съдебния изпълнител правилно е приложел разпоредбата на чл.638,ал.1 от ТЗ и законосъобразно е спрял изпълнителното действие, тъй като преди налагането на възбраната и преди извършването на насрочения опис имотите вече не са били част от патримониума на длъжника „М.-П“ ЕООД, а с влязло в сила съдебно споразумение са признатаи за изключителна собственост на „М.-*“ АД в нессъстоятелност, с което е изпълнена хипотезата на цитираната правна норма.

В приложените мотиви по чл.436,ал.3от ГПК, ДСИ К.Р. подробно е описала извършените от нея действия по изпълнителното дело . Излага становище за неоснователност на жалбата.

По делото е приложено и заверено копие от изпълнително дело №12/2022година по описа на на ДСИ .

Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалба оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, извършени по изп.д.

№12/2022г. по описа ДСИ приема за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна –взискател в ипълнителното производство, в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от съобщаване на обжалваното изпълнително действие – жалбоподателят е уведомен за постановлението на съдебния изпълнител на 02.06.2022 г. Жалбата е подадена чрезДСИ с входяща дата 16.06.2022 г.

Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК /.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

2

С оглед приложените писмени доказателства МОС намира, че не следва да се събират допълнителни доказателства. Съображенията на МОС за това са следните:

Изпълнително дело№12/2021година по описа на ДСИ при СИС на РС Монтана е образувано по молба на Община гр.*, представлявано от З. Ж.кмет чрез адв.Л. С. срещу „М.-П“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*за събиране на сумата от 10 889,71лева произтичаща от Акт за установяване на задължение с декларация.С молбата е поискане да се наложи възбрана върху имущество на длъжника съставляващо поземлен имот с индентификатор *по кадастралната карта на гр.*целият с площ от 15540кв.м. ведно с находящите се в имота 4 промишлени сгради с различни по площ.

На 21.02.2022година ДСИ е разпоредил вписване на възбрана върху процесния имот, след което да се изпрати ПДИ на длъжника ведно с уведомление за вписана възбрана.С Разпореждане от 24.03.2022година ДСИ е насрочил опис на възбранения имот за 26.04.2022година.

На 28 април 2022 г. по делото е постъпила молба от синдика на „М. *“ АД (н) за вдигане на възбраната, тъй като имотите са собственост на дружеството, а не на дължника по изпълнението.

Като доказателство е приложен препис от протокол от 13 януари 2022 г. по търг. д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, от който се установява, че по делото е постигната съдебна спогодба, според която процесните имоти са собственост на „М. *“ АД (н).

Като е приел, че имотите са включени в масата на несъстоятелността на „М. *“ АД (н), ДСИ е спрял производството на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ.

МОС намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено по следните съображения:

Обжалвания съдебен акт е постановен съдебният изпълнител е въз основа на молба от трето лице, което не е легитимирано да прави искания в изпълнителното производство. „М. *“ АД (н) е трето лице, неучастващо в изпълнителното производство, дружеството предявява свои права върху имота, което поражда спор за собственост, а той не може да бъде разрешен в изпълнителното производство.

Третото лице може да защити правата си чрез иск по общия ред (чл.

3

440 от ГПК). По същество съдебният изпълнител неправилно е приложил закона. Възможността за спиране на изпълнителното производство поради включване на имот в масата на несъстоятелността е предвидена само за случаите, когато производството по несъстоятелност е открито по отношение длъжника по изпълнението. Смисълът на разпоредбата е в това, че при провеждане на универсалното принудително изпълнение масата на несъстоятелността ще бъде осребрена и ще се удовлетворят всички кредитори според реда по чл. 722 от ТЗ, вкл. и 2 взискателят по изпълнението. В конкретния случай длъжник е „М.-П“ ЕООД, което не е в несъстоятелност, следователно спиране на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ не може да се приложи.

При спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ взискателят разполага с възможността да участва като кредитор в производството по несъстоятелност и в рамките на универсалното принудително изпълнение да получи плащане. В случая взискателят Община *се легитмира като кредитор на „М.-П“ ЕООД, а не на „М.*“ АД (н), следователно не разполага с възможността след спиране на изпълнителното производство да предяви вземането си пред синдика на „М. *“ АД (н) и то да бъде включено в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено.

Така правата на взискателя остават незащитени и той е изправен пред опасността въобще да не получи плащане.

Ето защо МОС намира, че не е налице предпоставката по чл. 638 от ТЗ за спиране на изпълнителното производство, поради което обжалваното постановление на ДСИ е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 10 май 2022 г. за спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 12/2022 г. по описа на СИС при Районен съд- Монтана.

ВРЪЩА изп.д.№12/2022година на ДСИ при СИС на РС Монтана за продължаване на изпълнителните действия.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5