Решение № 1396 от 09.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Бургас, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120107813 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на С. Й. Р. против “Сити кеш” ООД, за прогласяване нищожността на чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит с № ***** / *** год., поради противоречие с добрите нрави и с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., а също за осъждане на ответното дружество да й върне сумата от 350.67 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на горепосочената нищожна договорна клауза за дължимост на неустойка.

Исковете са с правно основание в чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими, както е прието с определението по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа исковете, моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете с нарочна молба. Също представя писмени доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.

Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че между ищцата - кредитополучател и ответника - кредитор е сключен договор за потребителски кредит с № ***** / *** год. за сумата от 2000 лв., която е следвало да се върне на 12 месечни вноски - 5 по 74.17 лв. всяка и 7 по 329.64 лв. всяка, с краен падеж - 26.04.2024 год. Не са спорни и останалите параметри по 1 кредита - ГЛП от 44.50 %, ГПР - 54.52 % при първоначално уговорените условия (без неустойката, за която по-долу ще стане дума), общ размер на плащанията - 2678.33 лв., в т.ч. главница от 2000 лв. и договорна лихва в размер на 678.33 лв. С договорната неустойка по чл.11 от договора, в размер на 2505.67 лв. - за непредставяне на обезпечение, общият размер на плащанията възлиза на 5184 лв.

Съгласно чл.5.1 от договора, ищцата се е задължила да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчители. В чл.11 изрично е уговорено, че при непредставяне на обезпечение от посочения вид в тридневен срок от сключване на договора, Р. ще дължи горепосочената неустойка, платима разсрочено, към всяка една погасителна вноска.

Впрочем, в тази връзка са представения договор за заем, придружен от погасителен план с отразени конкретни падежи и размери на погасителните вноски, вкл. тези по разсроченото плащане на неустойката.

Налични са 4 бр. разпечатки за извършени от ищцата банкови преводи в общ размер от 1297 лв., за погасяване на вноските по договора за кредит - на 26.06.2023 год. за 425 лв., с основание „номер на кредит *****“, на 01.08.2023 год. за 250 лв., с основание „номер на кредит *****“, на 29.08.2023 год. за 190 лв., с основание „номер на кредит *****“ и на 09.09.2023 год. за 432 лв., с основание „номер на кредит *****“.

Останалите две разпечатки са за банкови преводи на различни по размер суми, извършени в полза на трето за спора лице (В.Г.Г.), без връзка с настоящия спор.

Въз основа на така сложилите се факти, намира предявения устаноовителен иск за основателен.

Без съмнение договорната неустойка за непредставяне на обезпечение е изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните). Т.е. нейната дължимост не е обусловена от евентуално настъпили вреди, поради неизпълнение на задължението за връщане на отпуснатия кредит, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора, с единствената в цел да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което клаузата, с която е уговорена - чл.11, ал.1 от договора, е нищожна на специалното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК. Но не само - неустоечната клауза е нищожна и като противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, т.к. непредставянето на обезпечение за кредитора не е равнозначно на неизпълнение на задължението за връщане на сумата и не би могло да доведе автоматично до вреди за него, подлежащи на репариране. Следователно още при уговарянето й, тя е предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в разрез с нейната обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция.

Следователно, искът за прогласяване на нищожността неустоечната договорна клауза следва да се уважи.

2

Но искът за връщане на платеното по нищожната клауза е неоснователен и следва да се отхвърли, т.к. противно на твърденията на ищцовата страна, върху която бе възложена доказателствената тежест, липсват доказателства, с извършените от нея плащания, да е надплатила договорената за връщане сума от 2678.33 лв., включваща главница и договорна лихва.

Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се присъдят деловодни разноски в размер на 275 лв., в т.ч. 50 лв. - държавна такса и 225 лв. - адвокатски хонорар.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.10а от ЗПК, в отношенията между С. Й. Р. от гр.Б*****, ЕГН - ********** и ”Сити кеш” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С******, представлявано от Н.П., че клаузата на чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит с № ***** / *** год. е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и противоречие с императивната разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗПК, като ПРОГЛАСЯВА нищожността й.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска на С. Й. Р. от гр.Б*****, ЕГН **********, за осъждане на ”Сити кеш” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С******, представлявано от Н.П., на основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, да й заплати сумата от 350.67 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожната клауза на чл.11, ал.1 от сключен между страните договор за потребителски кредит с № ***** / *** год.

ОСЪЖДА ”Сити кеш” ООД да заплати на С. Й. Р. деловодни разноски в размер на 275 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3