Решение № 48 от 08.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Габрово, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Търговско дело № 20234200900046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТР.

Обжалва се отказ №20231030101548/31.10.2023г. на длъжностно лице от Агенцията по вписванията по заявление за вписване по партидата на дружеството „Бери фуудс" ЕООД на преобразуване на дружеството в ООД, увеличаване на капитала от 2.00лв. на 52.00лв. и приемане на нов съдружник – В.Д.П.

В жалбата се излага, че отказа е неправилен и незаконосъобразен,постановен в противоречие със закона. При постановяване на отказа си длъжностното лице било излязло извън обсега на проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. В случая лисвало разпореждане с дялове на съдружника М.Щ. и съответно наложения запор не бил нарушен. Твърди се, че запазването интересите на взискателя не представлявало обстоятелство, за което следвало да се следи служебно от длъжностното лице, а следвало да се отчете само след предявяване на правата му в изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на длъжностното лице да извърши заявеното вписване по партидата на дружеството.

Отказът е постановен тъй като длъжностното лице е приело, че не се установява съответствие на заявеното за вписване обстоятелство със закона, тъй като по делото е вписан запор на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала по от НАП.

По реда на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е постъпил отговор от АВ, в който се оспорва жалбата, по подробно изложени аргументи и се прави искане същата да се остави без уважение, като се претендират съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

От представените към жалбата писмени доказателства и от извършената справка в ТРРЮЛНЦ, се установява следното:

Едноличния собственик на капитала на „Бери фуудс" ЕООД – М.Щ.А. на 27.10.2023г. е взел решение за приемането за съдружник в дружеството на В.Д.П. чрез направена от последния допълнителна парична вноска в капитала на дружеството в размер на 50лв., увеличаване на капитала на дружеството от 2.00лв. на 52.00лв.

Вноската е направена по сметката на дружеството на 27.10.2023г. На същата дата е сключен Дружествен договор на дружество с ограничена отговорност „Бери фуудс" ООД от 1 съдружниците М.Щ.А. и В.Д.П. и е проведено Общо събрание на съдружниците на което е прието решение за преобразуване на „Бери фуудс" ЕООД в ООД, заличаване на едноличния собственик на капитала, избор на нов управител, приемане на нов дружествен договор.

Във връзка с извършеното преобразуване на „Бери фуудс" ЕООД е депозирано заявление Образец А4 с рег. № 20231030101548/30.10.2023г. за вписване на извършеното преобразуване.

За да постанови обжалвания отказ №20231030101548/31.10.2023г. длъжностното лице по регистрация след извършена справка по партидата на търговеца в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е приело, че едноличен собственик на капитала на дружеството е М.Щ.А., чиито дружествени дялове са в размер на 2лв., равняващи се на 100 % от капитала на дружеството. По делото на търговеца е вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала НАП. Съгласно чл.451, ал.1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. При липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествен дял, освен по отношение на налагането му /чл.517, ал.1 ГПК/, следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Затова запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл.517, ал.1 ГПК има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл.451 от ГПК е съответно приложима. В тази връзка за взискателите съществува правна възможност да насочат изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, за да удовлетворят своето вземане по реда на чл.517 от ГПК. Съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ, имуществените последици от прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а според чл.517, ал.3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, а след изтичането на три месеца (ако в този срок дружеството не удовлетвори вземането на взискателя, или не му изплати припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 от Търговския закон), съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, като след прекратяване на дружеството с решението на съда се извършва ликвидация. От цитираните норми е видно, че правото на кредиторите, в чиято полза е наложен запорът, се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела на длъжника - в случая на едноличния собственик на капитала. Т.е. към настоящия момент, длъжникът отговаря със 100 % от имуществото на дружеството. В допълнение следва да се посочи и разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗКОНПИ, съгласно която заявления за промени в капитала на търговски дружества, по отношение на чиито дялове е наложена обезпечителна мярка по чл.132, ал.1 от същия закон не се разглеждат до изтичането на срока по чл.153, ал.1 от него. В случай, че се допусне увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на новите дялове от една страна това би увредило интересите на кредиторите и би се явило пречка да се осъществят основните функции на изпълнителното производство, а от друга би довело до осъществяването на състава на чл.451, ал.1 от ГПК и би представлявало по съществото си изменение на вещта. По съществото си, това действие е заобикаляне на законовата забрана по чл.451, ал.1 от ГПК, по силата на което длъжникът няма право да се разпорежда с нея и да я изменя по начин накърняващ правата на трети лица. Това се явява пречка да бъде вписана заявената промяна. Констатираната пречка е извън приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което длъжностното лице е постановило отказ.

Съдът намира жалбата срещу така постановения отказ на Длъжностното лице по регистрация за неоснователна, като напълно споделя мотивите за постановяване на отказа.

Съгласно задължителната съдебна практика, установена с ТР №1/31.05.2023г. по т.д.

№1/2020 на ОСТК „Насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД, става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър – чл.517, ал.1 ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се 2 удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, определена съобразно чл.125, ал.3 ТЗ и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел последният да бъде удовлетворен или в хода на процеса (като условие да се избегне прекратяването на дружеството), или в производството по ликвидация. Общите правила в чл.451 и чл.452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат хипотезата на запор на дружествен дял, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания. Вземането на длъжника за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на ООД на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър.

Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл.517, ал.3 ГПК. Възникването на вземането по чл.125, ал.3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл.129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл.517, ал.1 ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.206, ал.3 ДОПК, според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора.” С оглед на така възприетата задължителна практика, в настоящия случай приемането на нов съдружник в ЕООД и преобразуването на последното в ООД, независимо че е свързано с увеличаване на капитала, води до промяна в стойността на дружествения дял на съдружника М.Щ.А., определена съобразно чл.125, ал.3 ТЗ и е от естество да осуети удовлетворяването на кредитора наложил запор върху този дял или да увреди интересите му.

По изложените съображения, следва да бъде потвърден обжалвания отказ на длъжностно лице от Агенцията по вписванията.

По отношение претендираните от АВ ТР разноски в настоящото производство, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Налице е установена съдебна практика, която приема, че и след изменението на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ производството остава охранително, а не исково. То е едностранно, като правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която препраща към ГПК, не дерогира приложимостта на чл.541 ГПК относно разноските за охранителното производство. В случая е неприложима разпоредбата на чл.78 ГПК, доколкото тази нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник страни в спорния исков процес. Производството по чл.25 от ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него АВ не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство.

В този см. са Определение №60435/01.12.2021г. по ч.т.д. №1915/2021г., I т.о., Определение №60481/21.12.2021г. по ч.т.д. №2108/2021г., II т.о., Определение №60848/21.12.2021г. по ч.т.д. №2112/2021г., II т.о. и др.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20231030101548/31.10.2023г., с който е отказано вписване на заявената промяна в обстоятелствата по партидата на търговско дружество „Бери фуудс" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 203921251, въз основа на Заявление с рег. №20231030101548/30.10.2023г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

4