Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23143 от 17.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41837/2025
Вид
Решение № 23143
Подписан
17.12.2025
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 23143 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110141837 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Д.С.“ ЕООД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против С.О. за сумата от 715 649,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата на стойност от 389 958,40 лева, за периода 03.09.2024г.- 17.12.2024г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 23398/ 2025г. по описа на 170 състав, в хода на което е издадена заповед № 14909/ 22.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 19.10.2022г. между страните е сключен договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22-ДГ55-22, съгласно който ищецът е поел задължение да изпълни уговорените дейности на обект 30- ДГ „Р.“, при първоначална цена в размер на 2 902 000 лева без ДДС и срок за изпълнение- 480 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол- образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. В исковата молба са наведени доводи, че съгласно допълнително споразумение № 1/ 28.12.2023г., първоначалната цена, определена в чл. 4, ал. 1 от договора, по отношение на уговорените СМР, била индексирана на стойност 429 132 лева без ДДС. Ищецът твърди, че към споразумението бил подписан и Корекционен протокол № 1 от 28.12.2023г. за индексация на Протокол № 1 от 12.04.2023г. Същият сочи, че въз основа на посоченото дружеството издало фактура № 0100000135/ 01.08.2024г. на стойност 429 132 лева без ДДС, което не е заплатена 1 от възложителя.

В исковата молба са наведени доводи, че по искова молба, подадена от дружеството- ищец пред Софийски градски съд е образувано т.д. № 2124/ 2024г. по описа на Софийски градски съд, VI- 25 състав, с предмет сумата 125000 лева, част от сумата 429132 лева без ДДС, за която са издадени Корекционен протокол № 1 от 28.12.2023г. за индексация на Протокол № 1 от 12.04.2023г. и фактура № 0100000135/ 01.08.2024г., в хода на което ответникът С.О. погасил изцяло задължението в размер на 514 958,40 лева с ДДС. Ищецът твърди, че претърпял вреди в размер на законната лихва за периода от 03.09.2024г. (датата на падежа) до 17.12.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи, с който ответникът оспорва да е изпаднал виновно в забава за неизпълнение на задължението да плати сумата 514058,40 лева. Ответникът излага съображения за наличието на обективна невъзможност да изпълни задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за проектиране, авторски надзор и СМР от 19.10.2022г., по силата на който изпълнителят поел задължение да изпълни проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж, съгласно техническо и ценово предложение от оферта на изпълнителя по обществена поръчка с предмет "Проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж и строителен надзор на детски градини на територията на С.О., район Изгрев. Страните са постугнали съгласие, че възнаграждението е в размер на 2902000 лева без ДДС или 3482000 лева с ДДС.

Не се спори и се установява от представените доказателства, че с Протокол № 1 от 12.04.2023 г., Протокол № 2 от 05.06.2023 г. и Протокол № 3 от 01.08.2023 г. за действително извършени строително-монтажни работи, изпълнените такива са приети от възложителя.

Въз основа на Постановление на Министерския съвет на Република България № 290 от 27.09.2022г., обн. ДВ, бр. 78 от 30.09.2022г., с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, и по молба на изпълнителя, между страните е сключено Допълнително споразумение № 1 от 28.12.2023г., с което първоначалната цена, определена чл. 4, ал. 1 от Договор № РИВ22- ДГ55- 22 от 19.10.2022г., е индексирана, като стойността на договора се увеличава до 15 % по отношение на дейностите, свързани със строително-монтажни работи, като общо възможната индексация на цената поради инфлацията възлиза на стойност до 429 132 лева без ДДС, разделена на две пера - цена за изпълнение на строително-монтажни работи и допълнително възникнали и непредвидени работи (разходи). Към споразумението е подписан и Корекционен протокол № 1/ 28.12.2023г. за индексация на Протокол № 1/ 12.04.2023г. По повод на това от изпълнителя е издадена Фактура № 0100000135 от 01.08.2024 г. на стойност 514 958.40 лв. с вкл. ДДС.

2

В чл. 5, ал. 2, т. 2 от договора – с № РИВ22- ДГ55- 22 от 19.10.2022г. е уговорено, че плащанията се извършват в срок до 30 дни от подписване на протокол за одобряване на документи, доказващи количественото и качествено изпълнение на дадения вид дейност и предадена на Изпълнителя фактура. По делото се установява, че са съставени протоколи № 1/ 12.04.2023г., протокол № 2/05.06.2023г. и протокол № 3/01.08.2023г., представени на възложителя. Тридесетдневният срок за плащане, считано от 03.08.2024г., изтича на 01.09.2024 г., който е неприсъствен ден, поради което срокът следва да се счита изтекъл на 02.09.2024г. и от следващия ден- 03.09.2024 г. длъжникът е в забава.

Установява се, че на 18.12.2024г. ответникът е платил сумата 514 958,40 лева, с основание ча плащане индексация, проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж- ДГ 30.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобрано правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване забавата на ответника.

Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22- ДГ55- 22 от 19.10.2022г., сключен въз основа решение № РИВ22РД93- 3/ 17.06.2022г. за избор на изпълнител с предмет „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж и строителен надзор на детски градини на територията на СО- район „Изгрев“ по Програма за строителство на детски градини 2021г.- 2023г. по обособени позиции“ в частта по Обособена позиция № 1- Проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж на обект 30 ДГ „Р.“. По силата на посочения договор ищецът се е задължил да изпълни проектиране, авторски наздор и изпълнение на строеж, съгласно техническо и ценово предложение от офертата на изпълнителя и техническата спецификация на възложителя при първоначална цена в размер на 2 902 000 лева без ДДС. Въз основа на Постановление на Министерския съвет на Република България № 290 от 27.09.2022 г., обн.

ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация между страните е сключено допълнително споразумение № 1 от 28.12.2023г., с което първоначалната цена, определена чл. 4, ал. 1 от Договор № РИВ22- ДГ55- 22 от 19.10.2022г., е индексирана, като стойността на договора се увеличава до 15 % по отношение на дейностите, свързани със строително- монтажни работи, като общо възможната индексация на цената поради инфлацията възлиза на стойност до сумата 429 132 лева без ДДС ( 514 958,40 лева с вкл. ДДС).

Не се спори и се установява от представените доказателства- Протокол № 1/ 12.04.2023г., Протокол № 2/ 05.06.2023г. и Протокол № 3/ 01.08.2023г. за действително извършени строително-монтажни работи, изпълнените такива са приети от възложителя.

Страните са постигнали съгласие, че плащанията се извършват в срок до 30 дни от подписване на протокол за одобряване на документи, доказващи количественото и качествено изпълнение на дадения вид дейност и предадена на чзпълнителя фактура- чл. 5, ал. 2, т. 2. По делото се установява, че са съставени протоколи № 1/ 12.04.2023г., протокол № 3

2/05.06.2023г. и протокол № 3/01.08.2023г., представени на възложителя. Тридесетдневният срок за плащане, считано от 03.08.2024г., изтича на 01.09.2024 г., който е неприсъствен ден, поради което срокът следва да се счита изтекъл на 02.09.2024г. и от следващия ден03.09.2024 г. длъжникът е в забава.

Установява се, че на 18.12.2024г. ответникът е платил сумата 514 958,40 лева, с основание ча плащане индексация, проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж- ДГ 30.

Законната лихва за забава за периода от 03.09.2024г. до 23.10.2024г. е в размер на сумата 15 649.65 лева.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 266,04 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лева.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 266,04 лева, депозит за адвокатско възнаграждение,

Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:

Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция (в отговора на исковата молба), което обуславя допустимостта му. цВ практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C173/09, т. 29.

4

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.