Решение № 93 от 04.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000305 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 21004 от 21.01.2021 г., постановено по т.д. № 89 по описа за 2019 г., Смолянският окръжен съд е:

- Осъдил О. З. АД, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ш. С. Ч. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 08.09.2017 г. по вина на водач на лек автомобил марка Б., модел ..., рег. № ..., със сключена застраховка Гражданска отговорност № ......., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил като неоснователен иска за разликата на този размер до предявения от 40 000 лева, както и за законната лихва за периода от 08.09.2017 г. до 04.11.2018 г.

- осъдил О. З. АД, на основание чл. 432, ал.1КЗ във вр. чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ш. С. Ч. сумата от 1643.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, 1 настъпило на 08.09.2017 г. по вина на водач на лек автомобил марка Б., модел ..., рег. № ..., със сключена застраховка Гражданска отговорност № ..... , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил като неоснователен иска за разликата на този размер до предявения от 2 054 лева, както и за законната лихва за периода от 21.09.2017 г. до 04.11.2018 г.

- осъдил О. З. АД, да заплати в полза на адв. С.Ч., разноски за адвокатско възнаграждение от 922.05 лева.

- осъдил О. З. АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Смолян, дължимата в производството държавна такса в размер на 865.72 лева и сумата 514.65 лева, разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете.

- осъдил Ш. С. Ч. да заплати на О. З. АД разноски съразмерно на отхвърлената част от иска от 1164.83 лева.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът Ш.Ч. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с оплакване, че в тази част решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, Смолянският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД. В заключение ищецът изразява становище, че предвид установените факти относно характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания в резултат на получените от процесното ПТП травми, определеното с обжалваното решение обезщетение не било в състояние да репарира адекватно неимуществените и имуществените вреди. Затова моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявените от него искове се уважат изцяло, като му се присъдят сторените деловодни разноски пред двете инстанции и се присъди адвокатско възнаграждение на представляващия го безплатно адвокат.

Ответникът по исковете О. З. АД обжалва решението в осъдителната му по отношение на дружеството част, поддържайки становище, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Искането е в тази част решението на Смолянския окръжен съд да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло, като на дружеството се присъдят сторените деловодни разноски.

2

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Смолянския окръжен съд е било образувано по предявен от Ш. С. Ч. против Застрахователно Акционерно Дружество „О. З.“ А Д обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи претърпените от него физически и психически болки и страдания, вследствие на получени множество телесни увреждания в резултат от претърпяното от Ч. ПТП на 08.09.2017 г. травматично счупване на тялото на дясната бедрена кост на десния крак с последващо оперативно наместване, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както да му заплати сумата от 2054 лева застрахователно обезщетение за причинените му от същото събитие имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него медицински консумативи и лекарства, които били необходими за лечението му, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане - 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата Искът се основава на следните, установени по делото факти:

На 08.09.2017 г., около 17.40 часа, на път III-197, при управление на МПС - л.а. „Б. ...“ с рег. № ..., водачът Реджеп Джамалов Т. губи контрол върху управлявания от него автомобил, излиза надясно от пътното платно, където се удря крайпътно дърво, при което пътуващият на задната лява седалка в лекия автомобил Ш. С. Ч. получава различни телесни увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Б. ...“ с рег. № ... Р. Т.. В тази насока по делото е установено, че Т. е управлявал автомобила с превишена спрямо максимално разрешената скорост, както и че е пренебрегнал пътен знак № А2 /опасен завой наляво/, което довело и до загуба на контрола върху управлявания автомобил и излизането му извън пътя.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Б.

...“ с рег. № ..., към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № ........, валидна до 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищецът Ш.Ч. е получил следните увреждания: фрактура на дясната бедрена кост. Полученото вследствие процесното ПТП увреждане е наложило хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение през периода от 08.09.2017 г. до 21.09.2017 г. - за възстановяване целостта на бедрената кост чрез поставяне на интрамедуларен пирон със заключващи винтове в горна и долна част и от 3

21.11.2017 г. до 24.11.2017 г. - за премахване на двата долни заключващи винта. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим, като непосредствено след инцидента и извършените операции, придвижването на ищеца е било затруднено, като след първата операция 1314 дни не е имал възможност и да се самообслужва. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р М. Б. в съдебно заседание, самият период на възстановяване при благоприятен ход на оздравителния процес е около 2-3 месеца, като при извършване на прегледа на пострадалия по повод изготвяне на експертното заключение към 13.04.2018 г. е констатирано, че ищецът се е възстановил напълно от получената травма.

Несъмнено е следователно, че полученото от ищеца травматично увреждане му е причинило продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на крака, фрактурата на бедрената кост е била свързана и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки навременно и правилно лечение, както и обездвижването на пострадалия крайник, предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването на ищеца е продължило в един значителен период. Освен това, с оглед особеностите на приложеното оперативно лечение, на ищеца предстои допълнителна операция за премахване на металните импланти и съответно – нов възстановителен процес.

Съдържащите се в исковата молба твърдения за търпени от ищеца психически травми, душевни болки и страдания, изразяващи се в безсъние, страх от шофиране, затруднения в изпълнението на трудови функции и в професионална реализация, не са били установени от събраните доказателства.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимите обезщетения за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, окръжният съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската и допълнителната експертиза, както и на свидетелските показания.

Основните, поддържани във въззивните жалби оплакване на страните за 4 несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от характера и мястото на получената фрактура, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период.

Освен това болката е била съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалия и е довело до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването. От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалият е млад човек, и около 6-7 месеца след събитието, той се е възстановил напълно.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди ще следва да се съобрази и с реалните социалноикономически условия и стандарта на живот в страната.

Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната, могат да бъдат разглеждани лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно увеличението на минималните им размери през последните години, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се отчетат при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.