Определение № 26 от 20.01.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. В., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С. Ж. С.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500373 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „***“ с ЕАД *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,*** общ. ***,обл. *** (столица), чрез И.Н. – юрисконсулт „***.” против Разпореждане №454 от 03.12.2025г. по ч.гр.д.

№1164/2025г. на РС-Б. .

Жалбоподателят твърди,че БРС неправилно е приел,че следва да се приложи договор за цесия и съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.410,ал.3 ГПК.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Пред РС-Б. е образувано ч.гр.д. №1164 по описа за 2025г. на съда по подадено Заявление по чл.410 ГПК от „***“ ЕАД,с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,*** общ. ***,обл. *** (столица), чрез И.Н. – юрисконсулт, срещу А. А. С., с ЕГН ********** и настоящадрес:гр.***,УЛ.Т***, общ.***, обл. ***.

В заявлението се твърди, че по вземането, предмет на искането на заявителя, е извършена цесия, като се цитират конкретни данни за такъв договор и последващо уведомяване на длъжника по вземането за извършената цесия. Заявителят обаче, не е представил към заявлението си документи,установяващи така извършената цесия, поради което в хода на 1 служебно извършваната от съда проверка на осн.410 ГПК вр. чл.129 ал.1 от ГПК за редовност на заявлението,последният не е могъл да установи дали заявителят има правото да предяви подобна претенция към длъжника А. С., по съдебен ред.

С Разпореждане Рег.№ 1318 / 24.11.2025 г., на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр.чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, Заявлението е оставено без движение и първоинстанционният съд е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане – договор между него и кредитодателят на Ал. С. - Юробанк България АД.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението им са съобщени на заявителя с връчване на разпореждането на 01.09.2025 г.

С молба вх. №4751/01.12.2025 г. заявителят чрез свой представител е депозирал по делото молба, с която изразява становище по дадените му от съда указания – в смисъл, че те са в противоречие с процесуалните правила –на ГПК. Така, в указания от съда срок / в случая изтичащ на 01.12.2025 г. / ,както и до постановяване на обжалвания съдебен акт не са отстранени констатираните от съда нередовности на заявлението.

При това положение първостепенният съд е оставил без разглеждане подаденото от „***“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подаденото заявление, доказателствата по делото, дадените указания до заявителя достигна до следните изводи:

Становището на заявителя от 01.12.25г. до БРС,което е преповторено и в частната жалба срещу обжалваното Разпореждане е неоснователно по следните съображения:

С допълнението на ГПК – ДВ. бр.86 от 2017 г., следва да се приеме, че т.1 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е загубила значението си. Съдът вече не дължи указания единствено в посочените хипотези на това тълкувателно решение, а следва да извършва проверка на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, като проверява редовността 2 и допустимостта на исковите молби – съгл. чл.127-130 ГПК. В случай, че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания– каквито в случая са дадени от първостепенния съд. Те касаят единствено активната легитимация на заявителя, а не изискване за представяне доказателства по същество на искането му, респ. основателността на претендираното парично вземане.Установяването на страните по производството по един категоричен начин е основен принцип на правото,който определя допустимостта на претенцията-било искова молба,било заявление по 410 или 417 ГПК в заповедното производство.С прехвърляне на вземането на трети субект се променят съществени елементи от договорните отношения между страните и тази промяна следва да бъде доказана по несъмнен начин.В този смисъл придобиване качеството на кредитор от заявителя следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства,каквито в случая са договорът за цесия и уведомяването на длъжника за това.

Такава е установената съдебна практика след посоченото изменение на ГПК / напр. Определение №390/19.10.2022 г. по в.ч.гр. д.

№262/2022 г. на ОС-В., с което е потвърдено Разпореждане № 1118 РЗ/30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1025/2022 г. на РС-В., Определение №505/04.112025 г. по в.ч.гр. д. № 269/2025 г. на ОС-В., Определение №506/04.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 271/2025 г- на ОС-В.…и други/ Съдът, като съобрази изложените обстоятелства намира, че правилно РС-Б. е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията за редовност и заявителят не е отстранил в указания срок допуснатата нередовност и го е оставил без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №454 от 03.12.2025г. по ч.гр.д. №1164/2025г. на РС-Б..

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. В., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С. Ж. С.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500373 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „***“ с ЕАД *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,*** общ. ***,обл. *** (столица), чрез И.Н. – юрисконсулт „***.” против Разпореждане №454 от 03.12.2025г. по ч.гр.д.

№1164/2025г. на РС-Б. .

Жалбоподателят твърди,че БРС неправилно е приел,че следва да се приложи договор за цесия и съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.410,ал.3 ГПК.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Пред РС-Б. е образувано ч.гр.д. №1164 по описа за 2025г. на съда по подадено Заявление по чл.410 ГПК от „***“ ЕАД,с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,*** общ. ***,обл. *** (столица), чрез И.Н. – юрисконсулт, срещу А. А. С., с ЕГН ********** и настоящадрес:гр.***,УЛ.Т***, общ.***, обл. ***.

В заявлението се твърди, че по вземането, предмет на искането на заявителя, е извършена цесия, като се цитират конкретни данни за такъв договор и последващо уведомяване на длъжника по вземането за извършената цесия. Заявителят обаче, не е представил към заявлението си документи,установяващи така извършената цесия, поради което в хода на 1 служебно извършваната от съда проверка на осн.410 ГПК вр. чл.129 ал.1 от ГПК за редовност на заявлението,последният не е могъл да установи дали заявителят има правото да предяви подобна претенция към длъжника А. С., по съдебен ред.

С Разпореждане Рег.№ 1318 / 24.11.2025 г., на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр.чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, Заявлението е оставено без движение и първоинстанционният съд е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане – договор между него и кредитодателят на Ал. С. - Юробанк България АД.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението им са съобщени на заявителя с връчване на разпореждането на 01.09.2025 г.

С молба вх. №4751/01.12.2025 г. заявителят чрез свой представител е депозирал по делото молба, с която изразява становище по дадените му от съда указания – в смисъл, че те са в противоречие с процесуалните правила –на ГПК. Така, в указания от съда срок / в случая изтичащ на 01.12.2025 г. / ,както и до постановяване на обжалвания съдебен акт не са отстранени констатираните от съда нередовности на заявлението.

При това положение първостепенният съд е оставил без разглеждане подаденото от „***“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подаденото заявление, доказателствата по делото, дадените указания до заявителя достигна до следните изводи:

Становището на заявителя от 01.12.25г. до БРС,което е преповторено и в частната жалба срещу обжалваното Разпореждане е неоснователно по следните съображения:

С допълнението на ГПК – ДВ. бр.86 от 2017 г., следва да се приеме, че т.1 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е загубила значението си. Съдът вече не дължи указания единствено в посочените хипотези на това тълкувателно решение, а следва да извършва проверка на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, като проверява редовността 2 и допустимостта на исковите молби – съгл. чл.127-130 ГПК. В случай, че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания– каквито в случая са дадени от първостепенния съд. Те касаят единствено активната легитимация на заявителя, а не изискване за представяне доказателства по същество на искането му, респ. основателността на претендираното парично вземане.Установяването на страните по производството по един категоричен начин е основен принцип на правото,който определя допустимостта на претенцията-било искова молба,било заявление по 410 или 417 ГПК в заповедното производство.С прехвърляне на вземането на трети субект се променят съществени елементи от договорните отношения между страните и тази промяна следва да бъде доказана по несъмнен начин.В този смисъл придобиване качеството на кредитор от заявителя следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства,каквито в случая са договорът за цесия и уведомяването на длъжника за това.

Такава е установената съдебна практика след посоченото изменение на ГПК / напр. Определение №390/19.10.2022 г. по в.ч.гр. д.

№262/2022 г. на ОС-В., с което е потвърдено Разпореждане № 1118 РЗ/30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1025/2022 г. на РС-В., Определение №505/04.112025 г. по в.ч.гр. д. № 269/2025 г. на ОС-В., Определение №506/04.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 271/2025 г- на ОС-В.…и други/ Съдът, като съобрази изложените обстоятелства намира, че правилно РС-Б. е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията за редовност и заявителят не е отстранил в указания срок допуснатата нередовност и го е оставил без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №454 от 03.12.2025г. по ч.гр.д. №1164/2025г. на РС-Б..