Определение № 997 от 25.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 726/2026
- Вид
- Определение № 997
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28 · Кодекс на международното частно право
- чл.28, ал.3 · Кодекс на международното частно право
- чл.3 · Кодекс на международното частно право
- чл. 38 · Кодекс на международното частно право
- чл.4, ал.1, т.1 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 997 гр. София, 25.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500726 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.28, ал.3 от КМЧП, във връзка с чл.274чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 111177/26.09.2025 г., уточнена с молба вх.№ 28516/02.03.2026 г. на Р. Н. Р. срещу Определение № 1547/14.04.2025 г., постановено по т.д. № 1665/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която се взема отношение по международната компетентност на българския съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
Препис от обжалваното определение е връчен нередовно на първоначалния ответник на 28.04.2025 г. чрез процесуалния му представител.
Връчването е нередовно с оглед смъртта на Н. Р. настъпила преди това на 04.05.2024 г. На жалбоподателката Р. Р. и на 19.09.2025 г. е връчен редовно препис от Определение № 3573/10.09.2025 г., с което същата е конституирана като ответник по делото на основание чл.227 от ГПК в качеството й на наследник по закон на починалия първоначален ответник Н. Р. , действащ като едноличен търговец. Препис от Определение № 1547/14.04.2025 г. не е връчван на новоконституираната страна, поради което и подадената частна жалба е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, срещу 1 акт подлежащ на обжалване, чрез процесуален представител адвокат Р. П. с надлежно учредена по делото представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.273 от първоинстанционното дело.
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ, представен с молба вх.№ 28516/02.03.2026 г. от процесуален представител адвокат В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към молбата.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.
Частната жалбоподателка излага съображения относно незаконосъобразното й конституиране като страна в производството, а по съществото на спора излага съображения за неправилност на обжалваното от нея определение, в частта, с която българският съд е приел, че е компетентен да разгледа спора, с който е сезиран.
Поддържа се, че съдът неправилно е определил предмета на спора и оттам неправилно е приложил законовите норми относно определяне на международната компетентност. Твърди се, че преюдициално за спора е решението относно валидността на договора за заем от 21.11.2022 г., който ответникът представя с отговора като защита срещу иска с твърдението, че сумата е получена на правно основание, а именно договор за заем. Поддържа се, че с този договор страните са уговорили, че всички спорове по договора се отнасят до компетентния съд в Рино, Невада, САЩ по реда на приложимия процесуален закон, като се прилагат разпоредбите на действащото законодателство в Щата Невада, САЩ. Във връзка с така релевираните възражения, в частната жалба се излагат подробни аргументи по съществото на процесуалния спор. Излага и съображения за неправилност на съдебния акт на съда, с който е оставил без уважение молбата на ищеца за прекратяване на производството по делото, поради отказ от исковет.
Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да прекрати производството по делото, като счете, че международно компетентен да разгледа спора е съдът в Рино, Невада, САЩ.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК са постъпили отговори и от двете ответни страни по жалбата.
ЕТ „С. Р.“, конституирана на основание чл.227 от ГПК като ответник, 2 наред с жалбоподателката подава отговор, с който страната се присъединява изцяло към твърденията изложени в частната жалба и също моли производството по делото да бъде прекратено, което е следвало да бъде прекратено и предвид отказът от предявения иск, депозиран чрез законния представител на ищцовото дружество.
Ответникът по жалбата „Юнивърсъл Турс Корпорейшън“-ищец по делото оспорва изцяло подадената частна жалба по подробни съображения изложени в отговора, с който моли съда да потвърди определението в обжалваната му част като правилно и постановено в съответствие с КМЧП и процесуалния закон.
От фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск предявен от „Юнивърсъл Турс Корпорейшън“, корпорация създадена и действаща по законите на щата Невада, САЩ срещу ЕТ „Р.-Н. Р.“, който иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 167 000 евро, представляваща получена от ответника без основание сума, преведена на 22.12.2022 г. от банковата сметка на корпорацията в „Инвестбанк“ АД по банковата сметка на ответника в „Първа инвестиционна банка“, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава в размер на 3 530 евро за периода от 11.07.2023 г. до датата на исковата молба07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се поддържа, че ищцовото дружество притежава банкови сметки в българска банка „Инвестбанк“ АД. Поддържа, че от банкова сметка в „Инвестбанк“ АД, посочена в исковата молба на 22.11.2022 г. е преведена сума в размер на 167 000 евро по банкова сметка на ответника, също в българска банка, без знанието и съгласието на борда на директорите на дружеството. Поддържа, че отразеното в банковата операция и платежно нареждане основание не е вярно. Твърди, че с получателя на преводаответника ЕТ не са сключвани договори за предоставяне на услуги или продажба на стоки, по силата на които ищецът да дължи на ответника каквито и да било парични суми. Поддържа се, че корпорацията не е била в договорни отношения с ответника към датата на превода, както и към датата на депозиране на исковата молба.
3
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЕТ „Р.-Н. Р.“, с който по същество иска е оспорен като неоснователен и е въведено твърдение, че ответникът е получил сумата на правно основание, а именно: сключен между страните договор за заем от 21.11.2022 г. за сумата от 167 000 евро. Въвел и възражение за неподсъдност на спора на СГС, с оглед разпоредбите на чл.чл.16 и 17 от договора и искане за прекратяване на производството по делото, поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора, с който е сезиран.
При така изложените от страните твърдения и възражения, първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.28 от КМПЧ е международно компетентен да разгледа предявените искове, тъй като процесните отношения съгласно твърденията в исковата молба се основават на извъндоговорен източник на задължения-неоснователно обогатяване, а ответникът е физическо лице, осъществяващо търговска дейност като едноличен търговец със седалище в РБ. Позовал се и на нормата на чл.38 КМЧП.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.3 от КМЧП и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
На първо място въззивният съд няма да излага съображения във връзка с конституирането на жалбоподателката като страна в исковото производство, тъй като този акт на съда не подлежи на самостоятелно обжалване.
Правилното конституиране на страните е предмет на проверката, която следва да бъде извършена в рамките на въззивното производство срещу постановения от първоинстанционния съд съдебен акт.
От друга страна жалбоподателката не оспорва, а и по делото безспорно се установява, че същата е наследник по закон на починалия Н. Р. Р. и е приела неговото наследство по опис. Няма вписан отказ. Следователно същата притежава процесуална легитимация да отговоря по предявените искове, както и да депозира настоящата частна жалба. А дали тази ответница притежава материално-правна легитимация, е въпрос по съществото на спора, на който съдът ще отговори с крайния си съдебен акт.
4
По въпроса за международната компетентност на българския съд.
Предвид обстоятелството, че ищецът е Корпорация, създадена и действаща по законите на щата Невада, САЩ под дружествен номер Д18362005 г., то безспорно в настоящото производство са налице частноправни отношения с международен елемент.
Доколкото не са налице международен договор, друг международен акт в сила за Република България или сключен двустранен договор за правна помощ със САЩ, то не е налице изключението по чл.3 от КМЧП, следователно приложим е КМЧП, съобразно разпоредбите на който следва да бъде определена международната компетентност на българския съд.
Невярно е твърдението в частната производството е неправилно определен. жалба, че предметът на
Въз основа на изложените ясни и конкретни твърдения и факти в исковата молба, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявеният иск с правното основание на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, т.е. юридическият факт от който ищецът твърди, че произтича неговото право е неоснователно обогатяване.
Доколкото в КМЧП не е уредено изрично правило при исковете за неоснователно обогатяване, то е налице правилото за обща компетентност на българския съд, въведено с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от КМЧП, а именно ответникът има постоянно седалище в Република България.
Действително ответникът се защитава срещу иска с твърдението, че е получил процесната сума на правно основание - договор за заем. Това правоотношение обаче не е предмет на спора, с който съдът е сезиран и по отношение на него няма да бъде формирана СПН.
Дали между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем от 21.11.2022 г., е обуславящо изхода на делото, спорно правоотношение, но разпоредбата на чл. 38 КМЧП, на която правилно се е позовавал и първоинстанционния съд, утвърждава правилото, че българският съд взема становище и по обуславящите изхода на спора правоотношения, дори когато делата по тях не са му подведомствени.
Предмет на настоящото производство не е Определение № 145/12.01.2024 г., с което съдът е оставил без уважение молбата от 22.12.2023 5 г. на „Юнивърсъл Турс Корпорейшън“ чрез изпълнителния директор Н. Р. Р., който се явява и ответник по исковете, да прекрати производството по делото на основание чл.233 от ГПК, поради което въззивният съд не излага съображения по така поставения с частната жалба въпрос.
По горните съображения и при съвпадане на крайните изводи, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба вх. № 111177/26.09.2025 г., уточнена с молба вх.№ 28516/02.03.2026 г. Р. Н. Р. срещу Определение № 1547/14.04.2025 г., постановено по т.д. № 1665/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която първоинстанционният съд е приел на основание чл.28 от КМЧП, че е международно компетентен да разгледа предявените срещу нея искове.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6