Решение № 651 от 30.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Бургас, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Й.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Й.а Гражданско дело № 20242100101449 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. Н., ЕГН********** и А. М. Н., ЕГН**********, и двамата от *****, чрез адв. Я.

Калпакчиев от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ***, партер, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от ЗЗД против ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 190 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им М.В. Н., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020г./деня на уведомяване на застрахователя/ до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищците са родители на М.В. Н., внезапно починал при ПТП на 11.10.2019г., реализирано на пътя между гр.

Карнобат и с. Черково по вина на водача на МПС Мерцедес С250, ДК№******** А. М. В., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Посочва се, че пострадалият е пътувал като пътник на задна дясна седалка, като водачът А. В. при управление на МПС с несъобразена скорост е блъснал диво животно, излязъл е от пътното платно и 1 причинил ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на сина на ищците М. Н.. Ищците излагат, че съгласно заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп непосредствена причина за смъртта е несъвместима с живота мозъчна травма, получена вътре в автомобила от силен удар по черепа странично.

Ищците поддържат, че неочакваната смърт на сина им, едва 18 годишен представлява жесток удар за тях. До смъртта на М. Н. са живели заедно в едно домакинство в къща в с. Черково, като семейството им е било сплотено и задружно. За катастрофата родителите научили през нощта, били в абсолютен шок и не можели да повярват, че това наистина се случва, не могат да преодолеят психологическия стрес, мъка и жал от смъртта на нелепо загиналия им син. Според изложеното в исковата молба смъртта на любимото им дете се е отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическото им състояние, като физическата и психическата им нестабилност са непреодолими и понастоящем. Смъртта на детето им, с което да последно са живели заедно и са отглеждали и възпитавали с много любов, е отнела смисъла на живота и мечтите им, възможността за напред да се грижат за детето си, да го наблюдават как расте, възмъжава, създава семейство и ги дарява с внуци. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.Н. Шилев, с който счита исковете за недопустими, тъй като не е постъпвала при застрахователя приложената с исковата молба претенция, вх.№ЦУ99-5887/14.08.2020г. Представеното заявление от ищците до застрахователя от 14.08.2020г. се оспорва като неистинско. Такова не било получено от ответника и нямало заведена застрахователна щета при него.

Оспорва се и учредената в полза на адв. Я. Калпакчиев представителна власт от ищците, като се твърди, че подписите, положени за упълномощителите не са изпълнени от ищците. На следващо място упълномощителните сделки се оспорват като нищожни поради накърняване на добрите нрави, като според ответника пораждат съмнение дали ищците два дни след смъртта на сина си са разбирали свойството и значението на извършеното. По същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Позовава се на случайно деяние, като водачът на МПС 2

Мерцедес С250, ДК№******** не бил длъжен и не могъл да предвиди настъпване на обществено опасните последици. Възникналата опасност е била внезапна и изненадваща за водача и нейното проявление е било в опасната зона за спиране на лекия автомобил. Твърди, че наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ОП-Бургас, в което е посочено, че дивото животно е попаднало в опасната зона за спиране на водача, изскочило е внезапно на неосветеното платно за движение и ударът между него и МПС е бил непредотвратим, за настъпване на пътния инцидент е била без значение скоростта, с която се е движим автомобила и този фактор не е в причинно-следствена връзка и не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност по смисъла на чл. 378, ал.2 от КЗ. Намира размера на предявените искове за завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалият по време на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявени са искове е с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът счете за неоснователни. Претенциите за заплащане на обезщетение са предявени от ищците пред застрахователя на 14.08.2020г., видно от приложените доказателства по делото, като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което е възникнало правото на ищците да упражнят правото си на иск пред съда. БОС намира, че е въпрос по същество на делото дали застрахователят в действителност е бил сезиран и уведомен от ищците на 14.08.2020г. за настъпилото застрахователно събитие. От формална страна по делото са представени доказателства от ищците за уведомяването му, поради което предявените искове са допустими. Не се споделят от съда доводите за недопустимост на производството поради оспорване представителната власт на адв. Я. Карпакчиев в приложените по делото два броя пълномощни, с които ищците го упълномощават с нотариална заверка на 3 подписите им. Единствено представляваните могат да се позовават на пороци на волята им при упълномощаването с оглед дадените разяснения в ТР №5/2014г. на ОСГТК, като ответникът е трето лице и няма правен интерес за оспори валидността на волята им поради липсата на способност да разбират свойството и значението на извършеното към сключване на упълномощителните сделки.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.10.2019г., съставен от служител на ОД на МВР-Бургас, видно от който на път III 795, км.48, водачът А. М. В. при управление на МПС, ДК№******** с несъобразена скорост е блъснал диво животно, излязъл е от пътното платно и причинил ПТП, от което са пострадали пет броя лица, като пострадалият А. В. е получил комоцио.

В изпълненото по делото заключение по назначената авто-техническа експертиза вещото лице В. Г. посочва, че произшествието е настъпило при нощни условия-около 23,37ч., видимостта е била на светлините на фаровете на автомобила, настилката е била суха, което е осигурявало достатъчен осветен участък пред автомобила. Траекториите на МПС, ДК№******** и дивото животно са били под ъгъл близо 90 градуса, като автомобилът се е движил в посока юг от гр. Карнобат към с. Драганци, съответно животното напречно по пътното платно отляво-надясно спрямо посоката на автомобила. Дивото животно се е появило на пътя внезапно и въпреки, че от събраните по делото доказателства не може да се установи от кой момент прасето се е превърнало в опасност за водача. Според вещото лице Г. при всички случаи обаче водачът на автомобила е следвало е следвало незабавно да намали скоростта при първото възприемане на животното, защото опасността от сблъсъка е била реална поради непредсказуемото поведение на животното. Вместо да намали скоростта водачът А. В. продължил да управлява МПС с висока скорост от над 110 км./ч. и след удара с животното загубил управлението над МПСавтомобилът излязъл вляво от пътя и последвал много силен удар в бетонова канавка

От заключението на вещото лице Е. П. по приетата по делото повторна 4 съдебна авто-техническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП. На 11.10.2019 г. лек автомобил, ДК№******** се е движил по пътя от гр. Карнобат към с. Черково. На прав пътен участък между автомагистрала „Тракия“ и с. Драганци при управлението на автомобила от водача А. В. с несъобразена с пътната обстановка скорост около 120,17 км/ч в пътното платно е навлязло диво прасе в посока отдясно- наляво, което е бягало със скорост около 15,00 км/ч. Последвал удар на прасето с предната част на автомобила, вследствие на който били разкъсани и деформирани ламарините в предната част на автомобила, прасето се качило и задържало върху тях.

Според вещото лице П. центърът на контактната площ с прасето при удара е бил в дясно от масовия център на автомобила, поради което той е започнал да се завърта в посоката на часовата стрелка и да се придвижва към левия край на пътното платно. В края на придвижването по пътното платно било блокирано предното ляво колело на автомобила, поради което той започнал да се завърта в посока обратна на часовата стрелка. След това автомобилът преминал през банкета и през затревената площ и се уд арил с предната си дясна част в източната (лявата) страна на циментова канавка, с широчина 1,40 м и дълбочина 0,40 м. От този удар автомобилът започнал да се преобръща в нивата, придвижвайки се под малък ъгъл наляво по отношение на пътното платно.

Вещото лице П. посочва, че е възможно преобръщането на автомобила да е станало след преминаването през циментовата канавка от някаква неравност в нивата, като това не би променило скоростта на автомобила, защото в този случай коефициентът на съпротивление за нивата би бил практически същия както при преобръщането. Поддържа в заключението си, че близо до края на преобръщането на автомобила са изпаднали двигателя му, като тялото на пострадалия М. Н. е намерено след мястото, където е спрял автомобилът.

От приобщените по делото материали от досъдебното производство вещото лице не може да определи откъде е изпаднало тялото на М. Н. в края на преобръщането на автомобила, но категорично посочва, че изпадането му от автомобила показва, че пострадалият е бил с незакопчан предпазен колан.

Установява се от заключението на вещото лице П., че водачът на МПС, ДК№ ******** е имал техническа възможност да предотврати удара, ако преди навлизането на прасето в пътното платно скоростта на автомобила е 5 била не по-висока от около 26,71 км/ч. В с.з на 12.05.2025г. при изслушване на заключението вещото лице П. обяснява, че изчислената от него скорост 120 км./ч, с която се движил автомобила по време на ПТП е минимална, като по всяка вероятността скоростта е била по-голяма предвид големите деформации на автомобила и изскачането на двигателя, който е напуснал автомобила. В случай, че водачът се е движил с допустимата за пътния участък скорост 90км./ч. и дивото животното не е излязло внезапно на пътя, най-вероятно е нямало да има изобщо удар с него, защото пътната лента е широка 3,5-4 метра или в случай, че дивото животно внезапно е пресякло пътя водачът е нямало да загуби контрол над автомобила или деформациите на автомобила щяха да са много по-малки. По –нататък при изслушване на заключението вещото лице пояснява, че без значение дали е включил къси или дълги светлини, за да не настъпи удара водачът е следвало да се движи със скорост 26 км./ч. При движение с 26км./ч. той би имал възможност да спре в осветената зона. В случая, въпреки опасността на пътното платно не е намалил скоростта, като е допуснал ПТП при несъобразена скорост.

В приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза вещото лице Х. Х. посочва, че в резултат на процесното ПТП М.В.