Акт от 15.01.2021, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 856/2020
- Подписан
- 15.01.2021
- В сила
- 01.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, т. 1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е № 831 гр.Видин, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове: при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 856 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ж-к.кв. „Бенковски“, ул. „Оралица“ № 24 против И.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** с която е предявен иск по чл. 220 ал. 1 от КТ.
Посочва се от ищеца, че по силата на трудов договор от
20.12.2019 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, в рамките на което същия е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Договорът е бил за неопределен срок, с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 605.00 лева /трудов договор № 1237/20.12.2019 г. и длъжностна характеристика/.
Излага се, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ от ответника на 29.04.2020 г. с нарочна молба /молба за напускане с едномесечно предизвестие от работника/.
Сочи се, че искането на ответника за напускане е от 29.04.2020 г. и по този начин не спазен императивно установения в КТ едномесечен срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Подържа се,че в резултат на това ищецът издал Заповед № 732/29.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и от 30.04.2020 г. двете страни не са в трудовоправна връзка.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 605.00 лева – на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, т. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание проведено на 17.12.2020 г. ответника е признал исковата претенция,като в тази врзъка процесуалният представител на ищеца ,на основание чл. 237, ал.1 ГПК, е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска, както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 237, ал.1 ГПК, включително са спазени и изискванията на чл.
237, ал. 3,т. 1 и т. 2