Определение № 14625 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14625 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503026 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 - чл.279 ГПК във вр. с чл.413, ал.2, пр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№409823/17.12.2024г., подадена от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, срещу разпореждане №176499 от 01.12.2024г., постановено по гр.дело №57452/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, в което е отхвърлено заявление вх.№303268/27.09.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, против М.Т.М., с ЕГН **********, в частта относно сумите, както следва: 95.96 лв., възнаградителна лихва /наречена договорно възнаграждение/ за периода от 10.09.2023г. до 10.07.2024г., както и сума в размер от 118.94 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по договор за кредит в размер на законната лихва за периода от 11.09.2023г. до 10.07.2024г..

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като постановено при неправилно приложение на закона. Поддържа се, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която се черпят права. Изложени са съображения, че длъжникът е бил добре информиран за условията по договора за потребителски кредит, че последният отговаря на всички законови изисквания, че годишният лихвен процент е съобразен със закона и добрите нрави, че ГПР и ГЛП са посочени ясно в договора, както и точните суми, дължими от длъжника. Твърди се още, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГЛП, защото между страните по договора за кредит е бил уговорен фиксиран лихвен процент. Сочи, че в сключения между страните договор за кредит е спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и валута, която е определена с ПМС.

Поддържа се, че в процесния договор за кредит уговореният ГЛП е фиксиран за целия 1 период на договора, а ГПР е в размер на разписните законови лимити. Това изключва формиране на извод, че поведението на кредитора е недобросъвестно, а оттам че уговорената договорна лихва е резултат от неравноправна клауза. Няма засягане на добрите нрави със сключения договор, тъй като съдържанието на същия било съобразено с императивните правила разписани в ЗПК и ЗЗП. По отношение на вземането за обезщетение за забава се поддържа, че това вземане не е резултат от неравноправна клауза по договора, тъй като кредиторът следва да бъде възмезден за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетен в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени постановеното разпореждане №176499 о т 01.12.2024г. в обжалваните части като незаконосъобразно и да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за претендираните вземания срещу длъжника, заедно с направените разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт /чл.413, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

СРС е сезиран със заявление вх.№303268/27.09.2024г., подадено от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Т.М., с ЕГН **********, за посочени в заявлението суми: 450 лв., непогасена главница по договор за потребителски кредит №40019239951 от 08.08.2023г.; 95.96 лв., договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.09.2023г. до 10.07.2024г.; 247.50 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ дължимо до 10.07.2024г.; 0 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ дължимо до 10.07.2024г.; 30 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лв., начислени на 25.09.2023г.; 200,00 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислена на 10.12.2023г.; 118.94 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по договор за кредит в размер на законната лихва за периода от 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; законна лихва в размер на 23.12 лв., дължима от 10.07.2024г. до 26.09.2024г.; както и за направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Представен е договор за потребителски кредит „Стандарт“ №40019239951 от 08.08.2023г., съгласно който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предоставя на М.Т.М., с ЕГН **********, кредит от 450 лв., при годишен лихвен процент от 40.90 %, уговорен срок на кредита от 11 месеца, ГПР в размер на 48.28 %. Предоставена е услуга „Фаст“ в размер на 247.50 лв.. Посочената обща дължима от потребителя сума е 793.46 лв.

С обжалваното разпореждане №176499 о т 01.12.2024г., постановено по гр.дело №57452/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, е отхвърлено заявление вх.

№303268/27.09.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено о т ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, против М.Т.М., с ЕГН **********, за следните суми: 95.96 лв., възнаградителна лихва /наречена договорно възнаграждение/ за периода от 10.09.2023г. до 10.07.2024г.; 247.50 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“; 230.00 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на просрочен кредит; 142.06 лв. /сбор от претендирани лихви 2 за забава - 118.94 лв. + 23.12 лв./, представляваща обезщетение за забава върху главницата по договор за кредит в размер на законната лихва за периода от 11.09.2023г. до 10.07.2024г., както и законната лихва след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По отношение на претендираните със заявлението вземания, за които е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд е приел, че е налице отрицателната предпоставка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, като са изложени подробни съображения за това, които са законосъобразни и правилни и настоящият въззивен състав препраща към тях на основание чл.272 ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК.

Разпоредбата на чл.410, ал.1 ГПК установява възможност за издаване на заповед за изпълнение, ако заявлението има за предмет: вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд и предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена на длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районен съд. При разглеждане на искането за издаване на заповед, съдът следва да прецени предпоставките по чл.411, ал.2 ГПК, като заявлението може да се отхвърли, когато са налице основанията по чл.411, ал.2 ГПК, т.е. съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК /в този смисъл и определение №974/07.12.2011г. на ВКС по ч.т.д. №797/2010г., II Т.О. и мн. други/, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. От посочените в заявлението обстоятелства и представените към него договор и общи условия, приложими към този договор, се установява, че процесният договор е сключен между кредитора и физическо лице, което има качеството на потребител. В Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е налице специална регламентация за изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, какъвто характер има и сделката, въз основа на която се претендира предявеното вземане за възнаградителна лихва, както и за последиците от нарушаване на тези изисквания относно действителността на този вид договор. В чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е предвидено, че елемент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е в него да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. По въпроса за размера на възнаградителната лихва са постановени решение №906/30.12.2004г. по гр.дело №1106/2003г. на ІІ Г.О. на ВКС, решение №378/18.05.2006г. по гр.дело №315/2005г. на ІІ Г.О. на ВКС и решение №1270/09.01.2009г. по гр.дело №5093/2007г. на ІІ Г.О. на ВКС, но дадените в тях разрешения са неприложими, защото към тяхното постановяване нормата на чл.19 ал.4 ЗПК /ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./ не е била действащо право. В този смисъл съдът намира, че следва да се провери дали договорните клаузи, от които заявителят извежда процесните вземания, са в противоречие с императивни норми на ЗПК, които целят да предотвратят увеличаването на размера на дължимите суми от икономически по-слабата страна потребителя. Размерът на възнаградителната лихва невинаги е водещ, доколкото към него е възможно да се прибавят и разходи за такси, комисионни и други разходи, които се включват в годишния процент на разходите и увеличават размера на дължимите суми, а за избягване на подобна злоупотреба е предвиден максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на закона и на 3 добрите нрави оскъпяването на кредита чрез уговаряне на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ размера на законната. В случая годишният процент на разходите, в който се включва и годишната лихва от 40.90 %, възлиза на 48,28 %, а този размер не надвишава пет пъти размера на законната лихва. От външна страна не е нарушена императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. Когато е налице изрична императивна правна норма, предвидена да регламентира определен съществен елемент от дадено правоотношение, съдът следва да се извърши преценка дали е нарушена съответната правна норма, а не - добрите нрави, които представляват неписани и несистематизирани морални правила, но които, изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото. От външна страна не е нарушена императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, която е предвидена с цел да ограничи натрупването на задължения в значителен размер за кредитополучателя, включително и за възнаградителна лихва, която участва при формиране на ГПР, поради което настоящия състав намира, че договорната клауза за годишната лихва от 40.90 % от формална страна би следвало да се приеме за действителна. При определяне на ГПР от 48,28 % е отчетен размерът на договорната лихва, но посочената стойност на ГПР не отразява действителния размер на разходите на длъжника, които се натрупват към дължимата от него главница, защото не са включени други разходи - възнаграждение за услуга “ФАСТ“ от 247.50 лв.. Това възнаграждение, установено в клаузите на договора, несъмнено представлява разход, който е следвало да бъдат включен при определяне на размера на ГПР, а неотчитането на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При включване на възнаграждението за тази услуга в размер на 247.50 лв., то ГПР ще възлиза на много повече от 48,28 %. Налице е нарушение на императивната норма на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК, защото по същество изследвания договор за кредит не съдържа отговарящ на действителното положение верен размер на ГПР, а това нарушение е предвидено в нормата на чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора. В този смисъл е и даденото определение в чл.3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно изричната правна норма на чл.23 ЗПК въз основа на този недействителен договор не може да възникне задължение за потребителя – М.Т.М. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД възнаградителна лихва за ползването на предоставените й в заем парични средства, както и други обезщетения и разходи по кредита.