Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 444 от 03.07.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2822/2022
Вид
Решение № 444
Подписан
03.07.2023
В сила
16.08.2023
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. гр. Хасково, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640102822 по описа за 2022 година

Предявен е от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к."Малинова долина", ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представляван от управителя Р. И. М.Т., със съдебен гр.Ст. З., ул.“*************“ №**, ет.*, адв.Д. П., против К.

С. Д. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“*******“ №*, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 18.10.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL555118, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника кредит в размер на 1120 лева, с цел предсрочно погасяване на кредит. От своя страна ответникът се задължил да погаси кредита на 120 месечни анюитетни вноски, при уговорените в договора срок и условия, с краен срок на погасяването им - 18.10.2020г. След усвояване на кредита ответникът погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си.

Междувременно на 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от процесния договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение 1 на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД ответникът бил уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане станал ищеца. Съгласно изрично пълномощно, ищецът бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване от негово име и за негова сметка за станалата цесия и така разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник не опорочавало изпълнението.

Уведомлението за цесия било изпратено по постоянния адрес на длъжника и било върнато с отбелязване „непотърсено“. Въпреки това същото било получено от него и с връчване на препис от исковата молба. Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора. На 04.09.2018г. за падежиралите вноски по кредита той подал Заявление до Районен съд Хасково за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата от 613.80 лева, от които 369.05 лв – главница, ведно със законната лихва, и 244.75 лв – договорна лихва, по което било образувано ч.гр.дело № 2142/2018г. по описа на съда. Въз основа на заявлението била издадена заповед за парично изпълнение за претендираните суми и изпълнителен лист.

Било образувано изпълнително производство срещу длъжника по описа на ЧСИ Н. К., което впоследствие било прекратено, поради изплащане на сумите по изпълнителния лист. Тъй като било налице неизпълнение на остатъка на задълженията по процесния договор, ищецът подал второ заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата в размер на 1173.77 лв, от които 655.36 лева – останала несъбрана главница по договора, 451.22 лв – лихва за забава върху главницата и 67.19 лв - договорна лихва. По заявлението било образувано Ч.гр.д.№1161/2022г. по описа на РС-Хасково, по която била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, но срещу същата длъжникът подал възражение. Към момента липсвало погасяване на задължението, както и основание на което задължението да е отпаднало, което пораждало правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното и направеното с молба вх. рег. №

19949/08.12.2022г. уточнение, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 655.36 лв – останала несъдебно събрана претендирана главница за периода от 18.09.2018г. до 18.10.2020г. по Договор за потребителски кредит № FL555118 от 18.10.2010г.; 67.19 лева – договорна лихва за периода от 18.09.2018г. до 18.10.2020г. и 451.22 лева – лихва за забава върху претендираната главница, за периода от 18.02.2012г. до 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че са го осъдили частично. Твърди, че отишъл при ЧСИ и определили месечна сума, която трябвало да заплаща. Твърди също така, че в продължение на три години не знаел, че дължи още пари. Съдили го за 400лв. с лихвите и с всичко. След 2 като изплатил всичко му се обадили, че го съдели частично. Ответникът изплатил присъденото по другото дело, а по това дело не бил плащал. Твърди, че искал да плаща по 100лв., но му казали, че сумата трябва да се плати наведнъж. Прави искане да се отхвърли иска, защото било несправедливо да го съдят за цялата сума, като за тези години натрупал много лихви и разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

На 18.10.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника К. С. Д. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1120лв., с цел погасяване на задължения по друг договор за кредит.

На 18.01.2016г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е сключен договор за възлагане на вземания. На същата дата 18.01.2016г. между двете дружества е подписано и потвърждение за извършена цесия.

До ответника е изпратено уведомление за извършената цесия, което е останало непотърсено.

По подадено от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано гр.д.№1161/2022г. по описа на РС-Хасково и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника К. С. Д. за сумата от 655,36лв. - главница, 67,19лв. - договорна лихва за периода 18.09.2018г. - 18.10.2020г., 451,22лв. - мораторна лихва за периода 18.02.2012г. - 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2022г. до окончателното изплащане и направените разноски. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозира възражение против така издадената заповед, в което твърди, че не дължи сумите, които е разпоредено да заплати.

Представя разпореждане за приключване на изпълнително дело, постановено на 14.04.2022г. от ЧСИ Н. К. с рег. №*** от регистъра на камарата на ЧСИ, в което е отразено, че длъжника К. С. Д. напълно е погасил задължението по образуваното срещу него изпълнително дело. Това изпълнително дело е образувано по издадения на 29.11.2018г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№2142/2018г. по описа на РС-Хасково. По настоящото дело е приложен и самия изпълнителен лист, както и цялото ч.гр.д.№2142/2018г. по описа на РС-Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми за неизплатени задължения по договор за кредит, сключен между „Юробанк И Еф Джи“ АД и ответника, впоследствие прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сключен между последния и банката. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за кредит, вземанията по който са прехвърлени по силата на договор за цесия.

Разгледан по същество иска се явява основателен. От представените по 3 делото писмени доказателства може да се направи еднозначен извод, че е налице неизплатено задължение на ответника по цитирания договор за потребителски кредит. Същевременно нито се оспорва наличието на неизплатено задължение, нито неговия размер. Оспорванията на ответника касаят начина, по който ищецът събира вземанията си от него, като се твърди, че е несправедливо това да става на части и да се трупат лихви и разноски за всяка отделна част, която е осъден да заплаща. Наред с това ответникът нито оспорва дължимостта и неизпълнението на задълженията си по договора за кредит, нито ангажира доказателства, от които да се установи наличието на извършени плащания. Действително по делото се представят доказателства за прекратяване на изпълнителното производство, образувано срещу ответника по издаден изпълнителен лист по предходно дело, като става ясно, че това дело е за част от дължимите суми по договора за кредит. Не се спори между страните, че в настоящото производство се претендират други суми, различни от вече присъдените по предходното дело, макар и дължими по същия договор за кредит. При тези данни по делото съдът намира за основателен и доказан така предявения установителен иск и счита, че следва да се уважи изцяло. Изцяло в тежест на ответника е да установи наличие на плащане на задълженията по договора за кредит в съответните срокове, но в тази насока липсват ангажирани доказателства в настоящото производство, както и твърдения за извършени такива. Ето защо, предявения установителен иск се явява основателен и доказан в пълния размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 150лв. за държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Д. с

ЕГН:********** от гр.Х., ул.“*******“ №*, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к."Малинова долина", ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т. , по Договор за потребителски кредит № FL555118/18.10.2010г., вземанията по който са прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД от „Юробанк И Еф Джи България“ АД с договор за възлагане на вземания, сключен между двете дружества на 18.01.2016г., сумите от 655,36лв. - главница, 67,19лв. - договорна лихва за периода 18.09.2018г. - 18.10.2020г., 451,22лв. - мораторна лихва за периода 18.02.2012г. - 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №507/13.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1161/2022г. по описа на РС-Хасково.

4

ОСЪЖДА К. С. Д. с ЕГН:********** от гр. Х., ул.“*******“ №*, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к."Малинова долина", ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т. , направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 150лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: З. Б.

5