Решение № 1504 от 18.06.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 277/2026
- Вид
- Решение № 1504
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Нели Каменска
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "е" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б."з, б."гг" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1504
Добрич, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НЕЛИ КАМЕНСКА
При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700277 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Б. Ф. Х. с [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. Н. В. – ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 1850958/23.04.2026 г., издадена от А.М. – мл. инспектор в РУ Г. Т. към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б."з, б.“гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателятелят оспорва заповедта като незаконосъобразна. Счита, че е налице разминаване между описанието на нарушението в заповедта и основанието за налагане на мярката. Заявява, че след като е узнал, че липсва задължителна застраховка гражданска отговорност той е сключил такава, но когато я представил, не му било върнато СУМПС. По тези съображения, моли заповедта да бъде отменена.
Ответната страна, мл. инспектор А. М., оспорва жалбата и заявява, че си е изпълнил задълженията, предвидени в закона при установяване на водач с прекратена регистрация на автомобила. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните. От фактическа и правна страна приема за установено следното:
Оспорената Заповед № 1850958 от 23.04.2026 г. е издадена затова, че на 23.04.2026 г. около 21,10 часа, в [населено място], по [улица], в посока към кръстовището с [улица], Б. Ф. Х. е управлявал лек автомобил марка и модел „Киа Венга“ с рег. № [рег. номер] без да е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Заповедта е издадена въз основа на АУАН серия GA № 4995657 от 23.04.2026 г., с който е установено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, а именно управление на МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото жалбоподателят представя доказателства, че на следващият ден, 24.04.2026 г., е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка и модел „Киа Венга“ с рег. № [рег. номер] – застрахователна полица № 06/126001418071 на ДЗИ с начало на застрахователно покритие 24.04.2026г. от 8,57 часа.
АУАН и Заповедта за прилагане на ПАМ са връчени на Х. на 23.04.2026 г.
Жалбата срещу ЗППАМ е постъпила в съда на 29.04.2026 г.
Гореописаната фактическа обстановка не е спорна между страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че описаната в заповедта фактическа обстановка не съответства на правното основание за прилагане на принудителната мярка.
Според фактическото основание заповедта за прилагане на ПАМ се издава за констатирано управление на МПС без сключена валидна застраховка „ГО“. Правното основание обаче е неправилно определено като е посочено, че то е нормата на чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“гг“ от ЗДвП, който определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извън случаите по букви "а" - "ж", при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Разпоредбата на чл. 171 т. 1 от ЗДвП действително предвижда налагане на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ и на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите , но в различна хипотеза – в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, а не както е приел ответникът по чл. 171, т. 1, б. „з“, б.“гг“.
Разликата между двете разпоредби е в срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Докато съответната на деянието правна разпоредба на чл. 171, т. 1, б.“е“ от ЗДвП предвижда мярката временно отнемане СУМПС да се прилага със срок до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца, то неправилно приложената норма предвижда срок до решаване на въпроса за отговорността, т.е по-дълъг срок.
В случая след представянето на сключената на следващия ден застраховка „ГО“, СУМПС на водача е следвало да бъде върнато, тъй като това е указано в закона- чл. 171, т. 1 ,б.“е“ от ЗДвП.
При тези данни съдът приема, че при издаването Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1850958/23.04.2026 г. срещу Б. Х. са допуснати пороци във формата на заповедта - описаното в нея фактическо основание не съответства на правното такова. Допуснато е и неправилно прилагане на материалния закон - за констатираното деяние е наложена мярка с неправилно определен по-дълъг срок на действие, а не на определения в закона – до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка.
Това налага извод за основателност на жалбата.
В резултата от изложеното съдът приема, че макар и оспорената заповед за прилагане на ПАМ да е издадена от компетентен орган, тя следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.
При този изход от спора, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, е основателна претенцията на оспорващия за присъждане на направените от него разноски- държавна такса от 5,11 евро и 460, 16 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение, платено в брой, за което са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 27.04.2026 г. и пълномощно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б. Ф. Х. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1850958/23.04.2026 г., издадена от А.М. – мл. инспектор в РУ Г. Т. към ОД на МВР-Добрич, с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б."з, б.“гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на Б. Ф. Х. с [ЕГН] от [населено място] сумата от 465,27 евро ( четиристотин шестдесет и пет евро и двадесет и седем цента), представляваща разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�