Решение № 181 от 12.05.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……12.05.2022 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

НЕЛИ КАМЕНСКА при участието на прокурора РУМЯНА

ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 178/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „И.Л.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Д.М., подадена чрез адв. И.Г., АК - Шумен, срещу Решение № 17/ 24.01.2022 г. по НАХД № 1005/ 2021 год. по описа на Районен съд - Добрич.

Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита, че е налице нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като неправилно било посочено мястото на нарушението с оглед факта, че според приложените товарителници № 1, № 2 и № 3 МПС с рег. № ТХ7542ХТ е натоварено в гр. Балчик, поради което според касатора това е мястото, където е водачът е допуснат до управление. Намира за неправилен изводът на съда относно личността на водача, тъй като според гласните доказателства и пътен лист № 313350/ 29.09.2020 г. МПС е управлявано от водач на име С.С., а не от приетия от съда – Т.Т.. Настоява, че е останал неизяснен въпросът дали се касае за допуснат до управление водач, който не притежава карта за квалификация или се касае за неосигурено правилно ползване на дигитален тахограф във връзка с това, че е допуснат един водач да управлява с дигиталната карта на друг водач, което представлява различно от процесното нарушение, а именно нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета. Твърди, че не е отчетен и фактът, че е налице нарушение на чл. 42, т. 4 във връзка с чл. 6 от ЗАНН относно изпълнителното деяние. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отменено НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Представителят на

ДОП счита подадената жалба за неоснователна. Излага становище, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение

Районният съд е потвърдил Наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание, за това че при извършена на 19.03.2021 г. около 14.00 проверка в сградата на ОО „АА“ – Добрич, след приключване на тематична проверка на превозвача „И.Л.“ ООД, притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари с № 12958, е констатирано, че фирмата превозвач, в качеството си на юридическо лице е допуснала на 29.09.2020 г. да бъде извършен обществен превоз на товари от водача Т.Т., ЕГН **********, с МПС от категория N3, който не е притежавал карта за квалификация на водача. В издаденото НП е указано, че водачът е притежавал карта за квалификация, но същата е с изтекъл на 01.08.2019 г. срок на валидност.

За установеното при проверката е съставен АУАН на 19.03.2021 г., в който е записано, че са нарушени разпоредбите на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В АУАН е отразено, че като доказателство са иззети товарителница 2 броя, справка от програма за карта за квалификация на водач, разпечатка от картата на водача (б.а. – има се предвид дигиталната карта към тахографа). След съставяне на АУАН е издадено обжалваното пред РС НП, с което АНО е описал идентична обстановка, като е посочил същите правни норми за нарушение и е наложил на дружеството наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева).

Съдът е приел, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в АУАН и НП, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е квалифицирано правилно. Обсъдил е сторените във въззивната жалба възражения и е изложил мотиви защо не ги приема за основателни. Обосновал се е защо счита, че не може да се приеме конкретното деяние за маловажен случай, като е указал, че предвидената санкция е определена по фиксиран размер в закона.

Касационният състав споделя изводите на първоинстанционния съд. В съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на съдебното Решение на това основание. Доказателствата, на които съдът се е позовал, са описани в АУАН, приложени към административнонаказателната преписка, поради което е неоснователно и голословно да се твърди, че за първи път в съдебното производство са посочени елементи от състава на деянието и са събирани доказателства. Съдебната практика е еднопосочна, че НП, АУАН и приложените към последния доказателства представляват една съвкупност и като цяло съставляват мотивите към издаване на съответните актове. Нарушението е описано ясно и конкретно, като съдът е изтълкувал правилно закона и го е приложил точно.

Касаторът оспорва извода на съда, че е управлявал водачът Т.Т., като се позовава на гласните доказателства и представения към въззивната жалба пътен лист, от който черпи твърдението същевременно си, че може би не е установено точното нарушение. Тези възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази насока. Настоящият състав ги споделя, като се има предвид, че дори и водачът С.С. да е управлявал същото МПС, то това е било по различно време от управлението на Т.Т. и това е видно от разпечатката от дигиталната карта към тахографа, приложена по делото. В този смисъл безспорно е установено нарушението и не е налице претендираната неяснота за предмета на същото.

Неоснователно е възражението и относно извода на съда за мястото на нарушението. Допускането до управление на водача е не мястото на натоварване, а мястото на излизане от гаража със съответния вид МПС без наличие на карта за квалификация на водача. В случая излизането от гаража е в град Добрич, както е посочено в НП, а водачът е допуснат на това място до управление, след като картата му е изтекла година преди датата на управление.

Неоснователно е позоваването и на гласните доказателства. Св. Топалов дава уклончиви отговори, но потвърждава, че той е попълнил товарителницата. Така дадени показанията относно управлението правилно не са кредитирани от РС.

Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК, Административен съд –

Добрич, І касационен състав

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 17/ 24.01.2022 г. по НАХД № 1005/ 2021 год. по описа на Районен съд - Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: