Решение № 242 от 28.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330208071 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4280198, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Н. Щ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

С жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането за насрочване на делото, като видно от писмо, находящо се на л. 14 от съдебното дело, въззиваемата страна изрично посочва, че разписка не може да се представи. В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба.

В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.10.2020 г. в 07,22 часа на път I - 8, км. 210 + 897, Пазарджик – Пловдив, извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС Рено Лагуна, Лек автомобил, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 91 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 31 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. Н. Щ..

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателката следва да се 2 съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019г. по к.адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателката да се е възползвала от правото по чл. 189, ал.

5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.

На следващо място, видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като доказателство писмо, ведно с приложена към него схема с изх. 11 – 00 – 1048/ 21.12.2021г. от ОПУ-Пловдив към АПИ, на процесния участък км. 210 + 897 от път I – 8 има поставен пътен знак В26 /60 км/ч/ – „Забранено движението със скорост по – висока от означената“, който по описа на километрирането на пътя е на км. 210 + 720, като забраната е в сила до км. 210 + 920. Доколкото км. 210 + 897 е след пътен знак В26 преди пътното кръстовище, то и попада в зоната на ограничението на скоростта.

В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена 3 дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

От горното следва, че на процесния пътен участък е въведено валидно правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват скоростта си на движение с въведения пътен знак В 26.

На следващо място, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 94 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 91 км/ч. и която скорост законосъобразно е 4 посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими. В тази връзка следва да се отбележи, че:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от изисканото и представено по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 3-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.

Нещо повече от представената снимка на техническото средство е видно, че по същото са поставени валидни стикери за съответствие с одобрен тип.

Техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 3-33-20. В тази връзка и предвид изричното възражение, че поради констатирано разминаване на посочения в Протокол по чл. 10 номер и дата на издаване на протокола за проверка спрямо този представен по преписката, съдът намира за изцяло несподелима тезата, че същото води до 5 извод за липса на годно техническо средство. Действително от прегледа на коментираните писмени доказателства се установява техническа неточност при отразяване на индивидуализиращите белези на Протокола за премината проверка в този по чл. 10 от Наредбата. Посоченото обаче не може да се третира като съществено процесуално нарушение, доколкото от значение за законосъобразността на атакувания ЕФ е именно премината по надлежния ред последваща метрологична проверка. Последното се установява от приложения по делото Протокол № 3 -33- 30, който отразява данните от проверката именно на процесното АТСС TFR1-M 4835, с № 530.

Надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г.

Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Отново във връзка с изричните възражения в жалбата следва да се посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.