Решение № 18127 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18127 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110160377 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Е. Я. С. е предявила срещу И. Г. Г. И Й. Г. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1108 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 23.01.2015 г. по гр.д. № 61360/2014 г. по описа на СРС, 74 състав, претендирани по изпълнително дело № 1036/2015 г. по описа на ЧСИ М----, рег. № 838 на КЧСИ.

Ищцата твърди, че е длъжник по посочения изпълнителен лист, издаден в полза на ответниците за сумата от 108 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист на 05.02.2015 г. е образувано изпълнително дело № 1036/2015 г. по описа на ЧСИ М----, по което последното валидно изпълнително действие е извършено на 11.03.2015 г.

Следователно, петгодишната погасителна давност за вземанията е изтекла, считано от 11.03.2020 г., а изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 11.03.2017 г. Ето защо счита, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми.

Ответниците оспорват иска с подаването на отговор на исковата молба (по отношение на ответника Й. Г. Г. – след изтичане на срока по чл. 131 ГПК), като считат, че погасителната давност за оспорените вземания не е изтекла.

1

Поддържат, че след образуване на изпълнителното производство давността е спряла да тече въз основа на постановките на ППВС № 3/1980 г., като същата е прекъсната с изпълнителни действия по изпълнителното дело, което не е прекратено. Навеждат доводи, че изтичането на предвидената в закона давност не поражда погасителен ефект и самото материално право продължава да съществува, поради което процесните суми са дължими, а евентуално е погасено единствено правото на принудително изпълнение относно вземанията.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищцата, редовно призована се представлява от адв. Б.. Поддържа исковата молба. Не желае да се постанови решение по признаване на иска, тъй като няма такова пълномощие от доверителите си. Държи ответника да заплати разноските по делото, особено адвокатския й хонорар, определен по чл.38, ал.2 ЗА.

Ответниците не се явяват в о.с.з., представляват се от адв. И., който изцяло признава исковата молба и фактите по нея. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не са търсили нещо повече от 7 години.

Процесуалните представители на страните в о.с.з. изместват основно спора не към предмета на иска (дължимост на вземането), а по това дали ответникът е дал повод за завеждане на иска и дали ще се присъдят разноски в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.2 ГПК. В устните състезания пространно излагат твърдения за това както е съдебната практика дали при издаден изпълнителен лист ищецът има интерес от предявяване на иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответниците. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответниците следва да установят настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

В о.с.з. ищецът иска решение по същество, а не по признаване на иска и като такова искане, съдът следва да разгледа делото в неговата цялост.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

През 2015 г. ищецът е бил осъден да предаде владението на ответниците на апартамент, състоящ се от две стаи хол, кухня, сервизни помещения на 2 площ от 85 кв. м., по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на договор за наем. Осъден е също така да плати разноските по делото, а именно 1108 лева (л.3-4 от ИД).

По издаденият изпълнителен лист на 05.02.2015 г. ответниците са образували изпълнително дело № 1036/2015 г. по описа на ЧСИ 838 от КЧСИ (л.1 от ИД).

На 10.05.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и на банковите сметки на ищеца (л.26-87 от ИД).

Предаването на владението на имота се е извършило та 11.03.2015 г., за което е съставен протокол за въвод във владение (л.113-114 от ИД).

От тогава до ден днешен не са извършвани никакви действия по изпълнителното дело. От тогава до сега кредиторът, ерго ответниците не са поискали и ЧСИ не е извършвал никакви други действия по изпълнителното дело.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявеният от ищеца отрицателни установителни искове се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен интерес е налице противоречи практика.

Според едната по-стара практика такива обстоятелства за правен интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.

Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).

Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г., защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът 3 има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието (Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК).

Настоящият състав приема, че у ищецът е налице правен интерес, доколкото у ищеца е налице изпълнителен лист – титул. Независимо от факта, че главното притезание е предаване на владение на вещи, което е осъществено в изпълнителния процес, то съществува и акцесорно притезания – длъжникът дължи разноски по заповедното производство. Съгласно чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Изпълнителния лист инкорпорира две задължения – предаване на владение и парично задължение за разноски, вследствие на делото. Доколкото разноските не са погасени, то и изпълнителното производство не е приключило, независимо от факта, че основната цел на кредитора е била опразване на помещение. На това основание ищецът, ерго длъжникът има интерес да води настоящото дело и да признае със силата на пресъдено нещо, че не дължи процесните суми, поради настъпила давност.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата.

Съгласно приетото в т.10 от 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за 4 принудително изпълнение.

Изпълнителни действия, които прекъсват давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изброяването не е изчерпателно, поради което в тези действия е и осъществяване на въвода във владение, като изпълнително действие.

Следователно от въвода във владение по цитираното изпълнително дело би трябвало да се брои давността. Въводът е осъществен на 11.03.2015 г. От тази дата до сега няма никакви действия на ЧСИ. Следователно в срок от две години, изпълнителното дело е прекратено по право ex lege, поради настъпила перемпция оп чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно на 11.03.2017 г.

Въпросът е от кога почва да тече погасителната давност. Кой е началният момент.

Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В процесния случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г., поради което давност не е текла до периода на приемане на ТР, а именно 26.06.2015 г. Следователно от тази дата следва да се брои общата петгодишна погасителна давност. Същата изтича на 26.06.2020 г. Искът е предявен на 08.11.2022 г., приблизително две години след като вземането е погасено по давност, поради което искът е основателен.

С оглед изложеното, следва да се признае за установено, че правото на принудително изпълнение на И. Г. Г., ЕГН ********** и Й. Г. Г., ЕГН ********** срещу Е. Я. С., ЕГН ********** за сумата от 1108.00 лева (хиляда и осемдесет лева), за което е издаден изпълнителен лист от 23.01.2015г. по гр. д. № 61360/2014 г., 76 състав, СРС, в полза на ответниците, е погасено, поради изтекла погасителна давност.