Протоколно определение № 21 от 22.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. ХАСКОВО, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К.

Сложи за разглеждане докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600501020 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:12 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИКЪТ С. И. К. се явява лично и с адв. Е. М..

ВЪЗЗИВАЕМАТА Д. В. К. се явява лично и с адв. Д. Т..

По хода на делото:

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва делото:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Е. М., в качеството й на пълномощник на С. И. К., против Решение № 214/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 301/2024 г. по описа на Районен съд - С., с искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Прави се искане за присъждане на деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за двете 1 инстанции. С въззивната жалба се прави и доказателствено искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза с формулирани към експерта въпроси.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Т., в качеството й на пълномощник на Д. В. К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и на направеното с нея доказателствено искане за назначаване на съдебно- психологична експертиза.

АДВ. М.: Поддържаме въззивната жалба. Оспорваме отговора.

Държим да бъде назначена съдебно-психологична експертиза, тъй като това е начинът да се разбере как възприемат децата дядото С. К.. Във въззивната жалба при формулиране на петитума сме посочили само да се отмени обжалваното решение, и в тази връзка допълвам искането за определяне на режим, с който доверителят ми да вижда двете деца, които са негови внуци, така, както е предявен иска пред първоинстанционния в рамките на личните отношения, посочени в исковата молба. На този етап нямам други доказателствени искания.

АДВ. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който съм представила. Претендирам разноски в настоящото производство. Считам, че искането на колегата е неоснователно. Изложила съм съображения за това.

Въззивникът не доказа, че има родствена връзка с децата на моята доверителка, така че считам, че такава експертиза не следва да преодолее липсата на това доказателство по делото. Нямам доказателствени искания.

За цялостно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да се допуска изслушване обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Пристъпи се към изслушване на страните по реда на чл.176 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С. И. К.: Не съм виждал внуците си от Нова година, когато майката ги пусна да дойдат при нас. Имам две къщи. В къщата живея с жена ми, дъщеря ми и сина ми. Дъщеря ми е на 20 години, а синът ми е на 22 години, те не са семейни. Живея в ****. Покойният ми син си имаше отделна къща в *****, в която си живееха четиримата с Д. К. и двете деца-В. и А. Близко живеем. Двете къщи - моята и тази, в която живееха Д. и покойният ми син, са през една уличка. Ние постоянно се виждахме, понеже аз имам и възрастна майка, която също е в тази къща, но е отделна. Постоянно обикалях дома на майка ми, обикалях децата и внуците. Синът ми почина на 07.03.2024 г. Погребахме го, върнахме се и Д. К. дори не изчака 40 дена, на 18я ден дойдоха долу в другата ми къща много хора – баба й, майка й, и тя каза:

„Татко, аз няма да седя. Вземам си децата и ще си отида.“ Отговорих й, че нищо не мога да й кажа. Казах й, че тя е млада и може да се ожени и че нямам нищо напротив, но тези деца са ми останали от моя син. Те сега в момента нямат собствена къща. Къщата, в която живееха докато синът ми беше жив, е 2 моя собственост. Така стана – взе децата и тръгна. Сега в момента тя е при майка си, живеят някъде по пътя за ****, но не знам къде. Не сме се карали с Д., никой нищо не й е казал, просто дойдоха и тя каза, че няма да стои, но не ми е обяснила защо. За Нова година Д. пусна децата при нас за 3-4 или 5 дни, защото момиченцето ходи на градина и даже й звъннахме и тя дойде да я вземе. Преди Нова година не сме виждали децата. Откакто Д. се изнесе само един път сме видели децата, даже можеше и да не ги пусне. Синът ми като говорил с нея, я помолил като се прибере при нас в България, ако може да пусне децата и той да ги види и тогава тя ги пусна. На 18-я ден след като почина синът ми, Д. взе децата и си тръгна. Тя сега живее в *****. От момента на смъртта на сина ми, до Нова година не съм виждал децата. Не знам къде точно тя живее, чувал съм от хората, че живее някъде по пътя за *****.

Търсили сме я по телефона, но през повече време той беше изключен. Искал съм да видя децата през това време, тъй като те са ми останали от покойния син, но не можехме да се свържем с нея, тъй като телефонът й беше изключен.

Децата се чувстваха добре като бяха при нас по Нова година, липсваме им. Те още като ни видят, викат: „бабо“, „дядо“ и тичат. След като синът ми почина, само един път В. беше идвала и сега за Нова година А. дойде. Искам да кажа, че два пъти съм виждал децата. Децата ходят при моите деца, като са при мен аз ги карам горе. През друго време те не са идвали при леля си и чичо си. След като не са ги пуснали при нас, нямаше как да ги закарам при леля си и чичо си.

Искам да гледам децата, защото те нямат никакви условия и удобства.

Адвокат Т. ме познава и знае, че съм им дядо.

Б.Н.М. не съм го припознал, защото майка му взе да се дърпа.

Другите ми деца са припознати. Майката на Б. не живее сега с мен, ние сме разделени от доста години. Трите ми деца са от различни жени. Б., А. и Ф. са ми е от първата жена Н.Й. М., а другите ми три деца са от втората ми жена, с която в момента живея. Жената, с която в момента живея, доколкото не е майка на Б., мога да кажа, че тя ги изгледа. Децата бяха малки и тя ги изгледа и е много привързана към тях.

Не съм разговарял с Д. за виждане с децата, дали ще дава възможност да ги виждаме и по кое време, защото ние я търсихме по телефона, но нямахме връзка. Търсил съм я само по телефона, но на място не съм ходил да я търся.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

АДВ. Т.: Нямам въпроси.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Д. В. К.: Живея в жилището на дядо ми в *****.

Там живея заедно с дядо ми, баба ми, децата ми, майка ми и баща ми.

Преместих се да живея в ***, след като почина мъжа ми. Напуснах дома, защото останах сама в къщата, то имаше хора, но те си бяха отделно. Не мисля да живея сама с две деца. Докато съпругът ми беше жив се разбирахме с родителите му. Децата ходиха при тях, ние живеехме на близко. Децата нищо не са казвали дали им липсват баба им и дядо им, но като искат баба си или 3 леля си, звънят и си приказват, те също идват, вземат ги и аз ги карам. Аз имам връзка с лелята на децата, тоест със сестрата на мъжа ми, която живее при С. и като им липсват, те ми звънят, пишат ми постоянно и си говорят или когато децата плачат и искат, имаме си връзка. По никакъв начин не съм осуетявала тази връзка. Не сме се карали със С., нито съм му отказвала, когато искат, децата отиват дори по 15 дни, а голямата ми дъщеря стои там по един месец. От смъртта на съпруга ми досега децата доста пъти са ходили в дома на С.. Когато децата искат или когато роднините искат, съм ги пускала, дори съм ги карала и на сила. Децата са нощували там със седмици - малкият стои 2-3 дни, но дъщеря ми стои при бабата и дядото. От моя страна няма никакъв спор. Не сме се карали, не сме във влошени отношения. В съда сме, защото те казват, че искат да ми вземат децата и правата, но аз не съм съгласна. Аз пускам децата да ги гледат и нямам нищо против това, а от там нататък не знам защо така. Пускат ми дело и аз се явявам. Не срещам трудности при отглеждането на децата. Работя в ******* дневна смяна, като два дни работя от 15:00 до 17:00-18:00 часа, а през останалото време си работя на 8 часа. Не съм на трудов договор, а на граждански. Давам храната на блок маса.

Получавам всяка седмица по 500 лв. Майка ми и баща ми също работят. В къщата, в която живея има обособена самостоятелна стая за децата. Едното дете е на 3 години, а другото е на 5 години и ходят на градина, като и в момента са там. Децата възприемат С. като дядо. Аз знаех от мъжа ми, че С. не е припознал съпруга ми. Мъжът ми ми е споделил само това, нищо друго.

Отношенията между С. и съпруга ми бяха нормални, като между син и баща.

Къщата, в която живея в **** е на два етажа. Децата ми се обръщат към С. с „дядо“.

Не помня точно колко пъти децата са ходили в ****, за да видят близките, с които са израснали, но може да са 10-15 пъти. Аз имам връзка с лелята на децата. Децата предавам на лелята, или на бабата, или на дядото, различно. Като съм давала децата, не съм казвала: „Давам ги на лелята, но С. да не гледа“. Давам ги на всички – баба, дядо, леля. Когато отидем в къщата в ***** децата ги посрещат бабата или дядото, или лелята, различно. Понякога те идват да вземат децата, а аз отивам да ги вземам и обратно, различно. Те знаят къде живея аз. В момента нямам мъж, с който да живея на съпружески начала.

АДВ. М.: Нямам въпроси.

АДВ. Т.: Нямам въпроси.

АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, правя искане да бъдат допуснати двама свидетели за следващо съдебно заседание, които да докажат твърденията на моя доверител дали виждат децата, кога ги виждат, кой го разрешава, действително ли е това, което се твърди от Д.. Поддържам искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза.

Съдът прикани страните към спогодба.

АДВ. Т.: Ние сме съгласни да бъде постигната спогодба, но не в 4 режима, който е поискан в исковата молба.

АДВ. М.: Ние също сме съгласни на спогодба.

АДВ. Т.: Предлагаме С. И. К. да има право да вижда и взема детето В.Б.М., родена на **** г., ЕГН ********** и детето А.Б. М., роден на **** г., ЕГН **********, всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък, до 17:00 часа в неделя, с приспиване, като вземането на децата да се извършва от детската градина, а връщането на децата да се извършва в дома на майката Д. В. К. в ****, както и два пъти по 15 дни през летните месеци, когато майката Д. В. К. не ползва платен годишен отпуск, като вземането и връщането на децата да се извършва от и в дома на майката Д. В. К. в *****.

АДВ. М.: Моят доверител е съгласен.

АДВ. М.: Разноските да останат така, както са направени.

АДВ. Т.: Ние имаме претенции за разноските. Претендираме адвокатска хонорар за една инстанция в размер на 800 лв.

АДВ. М.: Ние също имаме претенции за разноските. Възразявам срещу размера на адвокатския хонорар, тъй като делото няма фактическа и правна сложност. Ние претендираме разноски по чл.38, ал.1, т.2.

АДВ. Т.: Относно разноските по делото, предлагаме С. И. К., ЕГН:

********** от *****, да се задължи в едномесечен срок, считано от днес да заплати на Д. В. К. с ЕГН ********** от *****, сторените от нея разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

АДВ. М.: Доверителят ми е съгласен.

Съдът, като взе предвид, че постигнатата между страните спогодба не противоречи на закона и на добрите нрави, счита, че същата следва да бъде одобрена във вида предложен от страните, поради което и на основание чл.

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5acc219e-df62-4964-86e6-7d0ec8027a0a