Решение № 139 от 08.06.2021, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1387/2020
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 08.06.2021
- В сила
- 12.07.2021
- Състав
- Велемира Денчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Габрово , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20204210101387 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 601/2020 г. по описа на PC - Габрово и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е редовно връчена на ответника Н.П.И., по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК.
Със съобщение на Районен съд - Габрово от 06.08.2020 г. по частното гражданско дело, ищцовото дружество е уведомено за възможността в 1-месечен срок да предяви иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземанията по посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 601/2020 г. на ГРС.
С оглед дадените му указания ищецът предявява настоящия иск като твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. "Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК 000694749 е прехвърлила на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ, вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, срещу посочената в чл.4 от този договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
Сред цедираните вземания, описани в Приложението към договора, фигурира и вземането срещу Н.П.И., произтичащо от сключения при Общи условия договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 22.10.2004 г., обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 18.10.2004 г.
В съответствие с приложимите Общи условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE", запознаването с които И. е декларирал при подписване на заявлението и съгласно уговорките, отразени в това заявление, на ответника е издадена кредитна карта „EUROLINE" и му е отпусната парична сума до определен кредитен лимит, а И. от своя страна се е задължил да върне усвоените суми заедно с начислените на основание Общите 1 условия договорни лихви и такси разсрочено, на ежемесечни вноски, с установен минимален размер.
Съобразно т.4.6. от Общите условия, запознаването с които ответникът е декларирал при подписване на заявлението и съгласно уговорките, отразени в подписаното от него заявление, Н.П.И. е усвоил сума в размер на 1079.90 лв., която е осчетоводена за заплащане на стойността на стока, закупена от И. в търговски обект на „Германос ТБ" АД.
В срока на действие на договора, Н.П.И. не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от И. сума възлиза на 1640.60 лв. /в т.ч. главница 1599.26 лв. и възнаградителна лихва - 41.34 лв./.
В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът Н.П.И. е уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 13.03.2014 г., сключено с „ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ, Н.П.И. е признал съществуването на дълга си от 1640.60 лв., като се е задължил да го изплати в периода от 05.04.2014 г. до 05.03.2016 г. вкл. на 24 /двадесет и четири/ бр. разсрочени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 70.00 лв. и последна изравнителна, при падеж до 05-то число на месеца, за който се отнасят.
С посоченото споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, страните доброволно са преуредили по описания начин отношенията си, свързани с вземанията на "Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК 000694749 към ответника произтичащи от Договора за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 22.10.2004 г., обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 18.10.2004 г., цедирани на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г.
Впоследствие не са извършвани никакви плащания за погасяване на признатото със споразумението задължение на Н.П.И., поради което на 15.05.2020 г. от страна на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата, представляваща сборът на 12 броя ежемесечни вноски, съгласно сключеното споразумение от 13.03.2014 г., с настъпили падежи в периода от 05.04.2015 г. до 05.03.2016 г. вкл.
Връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Н.П.И., чрез залепване на уведомление по постоянния и настоящия му адрес по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК, обосновава правният интерес на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ за предявяване на настоящите искове съгласно чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С оглед на гореизложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Н.П.И., ЕГН **********, дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/, ЕИК: 175145295 сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 601/2020 г. по описа на PC - Габрово, ГК, както следва:
800.60 лв. /осемстотин лева и шестдесет ст./ - главница, представляваща сборът от долупосочените 12 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 05.04.2015 г. до 05.03.2016 г. вкл., дължими от Н.П.И., на основание сключено между него и „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, /с предишно наименование „АЛФА 2
КРЕДИТ" АДСИЦ/ споразумение от 13.03.2014 г. за признаване и разсрочване на задълженията на И., произтичащи от договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 22.10.2004 г. и обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 18.10.2004 г., както и сумата 233.50 лв. /двеста тридесет и три лева и петдесет ст./ - мораторна лихва върху главницата, считано от 28.04.2017 г. до 12.03.2020 вкл.; законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на Н.П.И. – адв. Д..
Становището му е, че искът с основание чл. 422 от ГПК е неоснователен.
Обръща внимание, че страни по споразумението от 13.04.2014 г. са ищцовото дружество "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ (кредитор) и ответникът Н.П.И. (длъжник). Въпреки това, от страна на кредитора споразумението е сключено чрез "ЕКС ДЕБТ" АД (ЕИК 201598086) в качеството му на упълномощен представител. По делото не са представени доказателства за представителната власт на "ЕКС ДЕБТ" АД, както и за качеството на физическото лице, подписало документа за страната - кредитор. Липсва и дружествен печат.
Съгласно споразумението първоначалният договор от 22.10.2004 г. за кредитна карта „BG EUROLINE" е бил договорен с "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (предишно наименование на "Българска Пощенска банка" АД)".
Подаденото на 18.10.2004 г. заявление е отправено до "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС", а не до "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД. В самото заявление отсъства наименованието "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС" - налице е единствено изписване на латиница "BRS Bulgarian Retail Services" в горния десен ъгъл. Отсъства и БУЛСТАТ на търговеца. Наименованието на дружеството е посочено единствено в преамбюла на отпечатаните на гърба на заявлението "Общи условия за издаване и използване на карта EUROLINE". И в този случай липсва идентификация чрез БУЛСТАТ.
Не е посочена и правната форма на търговеца, нито от кого и в какво качество се представлява. Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че дружество с наименование "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС" до момента не е регистрирано. Налице е заличена регистрация на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" ЕАД, ЕИК 130950970, като разликата е в изписването на последната дума ("СЪРВИСИС"/"СЪРВИСИЗ"). Във всички случаи, никъде в заявлението от 18.10.2004 г. или в общите условия към него не се цитира "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, респективно "Българска Пощенска банка" АД.
Предвид горното и ако въобще би могло да се приеме, че е налице валидно сключен договор за потребителско кредитиране, то този договор не е бил между ответника (от една страна) и праводателя на ищеца "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (от друга страна), а е между ответника и практически невъзможното за идентификация юридическо лице "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС". Нито споразумението от 13.03.2014 г., нито в исковата молба се цитира правоотношение между ответника и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС". Такова правоотношение не се посочва и в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 601/2020 г. по описа на PC - Габрово.
В тази връзка, приложеният Договор за прехвърляне на вземания № 001/15.11.2007 г. е сключен между ищцовото дружество "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, с ЕИК 175И5295 3
(цесионер) и "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" ЕАД (цеденти). Горепосочената разлика в изписването, както и липсата на каквито и да било конкретизиращи данни за търговеца по първоначалното заявление за издаване на кредитна карта, в голяма степен компрометират проследяването на твърдялото от ищеца правоотношение: на 18.10.2004 г. ответникът подава заявление за издаване на кредитна карта до търговец с нерегистрирано наименование "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС", без посочен идентификационен код и без посочен орган на управление (посочва се единствено адрес, но за него не става ясно дали е седалище и/или адрес на управление); на 15.11.2007 г. се сключва договор за цесия от търговец с различно (макар и близко по изписване) наименование, при невъзможност да се сравнят други данни за идентификация предвид липсата па такива върху заявлението от 18.10.2004 г.;
- на 13.03.2014 г. се сключва споразумение, в което първоначалният кредитор и твърдян цедент "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС" изцяло отсъства (посочва се другият цедент "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, с когото длъжникът няма каквото и да било правоотношение).
За пълнота на изложението, по делото отсъства дори и доказателство за правоприемството между цедента по договора от 15.11.2007 г. "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" ЕАД и цитирания в споразумението от 13.03.2014 г. цедент "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД.
В обобщение според особения представител на ответника, "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, в качеството си на цесионер на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (в което качество е встъпило в споразумението от 13.03.2014 г.) не е правно легитимирано да се договаря с ответника относно погасяването на задължението между последния и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС". В този смисъл и практиката на ВС, съгласно която спогодбата е разпоредителна сделка и нейният предмет трябва да бъде от категорията па ония правоотношения, върху които страните могат да се разпореждат4 .
В т. 4.2. от споразумението е посочено, че първата вноска от така разсроченото задължение е дължима в срок до 05.04., без да се посочва годината в датата на падежа. В т. 6 на споразумението е договорено, че при неизпълнение на условията по т. 4.2. - 4.5. от страна на длъжника, кредиторът има право да обяви за изискуема цялата неизплатена сума без покана и без предизвестие. Тази уговорка обаче не отменя задължението на кредитора да извести длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. По делото не са налице данни или документи това задължение да е изпълнено от кредитора.
Първоначално, подаденото от ответника заявление няма характер на договор. В исковата молба се твърди, че заявлението се е трансформирало в договор по силата на т. 4.6. от общите условия на гърба па документа. Въпреки това, във въпросната точка не се споменава сключване на договор и всъщност не се коментира договаряне. В текста на заявлението и във въпросната точка на общите условия се посочва "обработване на транзакция", "осчетоводяване на сделката", "предаване на картата" и други завоалирани определения, но потребителят в нито един момент не е надлежно уведомен за възможността да встъпи в договорно правоотношение с Кредитодатели автоматично и единствено по силата на така подаденото заявление, без подписване па договор между страните. Освен това липсва надлежно посочване на една от страните по твърдения договор, доколкото юридическото лице "БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИС" не е идентифицирано с 4
Разпечатката съдържа 36 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5acb73ff-3e94-4c66-af40-bcd9e3e8c390