Решение № 19034 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19034 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110105693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ срещу „(фирма)“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2307,88 лв., представляваща възнаграждение по неформален спедиционен договор, за което е издадена фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата от 1180 евро (с левова равностойност от 2307,88 лв.), ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника неформален спедиционен договор, въз основа на който ищецът в качеството си на спедитор, изпълнил поръчка за превоз на товар.

В изпълнение на задължението си по договора дружеството ищец възложило на трето лице – „(фирма)“ ЕООД, извършването на превоз от България до Румъния. Превозът бил извършен, а товарът – приет без забележки. За извършената услуга по спедиционния договор дружеството ищец издало фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата от 1180 евро (с левова равностойност от 2307,88 лв.). Твърди, че въпреки провежданите разговори и отправената писмена покана по електронната поща на 14.12.2022 г. ответното дружество не е заплатило уговореното между страните превозно възнаграждение, поради което за ищецът се е породил правен интерес от предявяване на иск за дължимото възнаграждение по процесния неформален спедиционен договор.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „(фирма)“ ЕООД. Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за 1 разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца – адв. В. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците п о чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по делото разноски в общ размер на 776,40 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № ***, да заплати на „(фирма)“, със седалище и адрес: А., Инд. зона Д. А., ул. „ ***“, обект ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ сумата от 2307,88 лв., представляваща възнаграждение по неформален спедиционен договор, за което е издадена фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата от 1180 евро (с левова равностойност от 2307,88 лв.), ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № ***, да заплати на „(фирма)“, със седалище и адрес: А., Инд. зона Д. А., ул. „ ***", обект ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 776,40 лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3