Решение № 3028 от 09.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3028 гр. Варна, 09.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110112487 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: ** срещу **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2158,36 лв. с ДДС, представляваща дължим остатък от задължение в общ размер от 3647,80 лв. с ДДС по неформален договор с предмет извършване на СМР, продажба на строителни материали и транспорта им, за обект **, за извършването на които е съставен Протокол № **/16.11.2021 г. и е издадена фактура № **/26.11.2021 г., за която сума е издадена Заповед № **/01.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6737/2022 г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 34229/09.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищецът, чрез адв. М. Г. твърди, че страните са в трайни търговски отношения, като ищцовото дружество е подизпълнител на ответника и извършва СМР в негови обекти. Излага се, че за обект ** не е сключен писмен договор, като за извършените на този обект СМР, както и за закупените и доставени до обекта строителни материали ищецът е издал Протокол № **/16.11.2021 г. Поддържа се, че протоколът е изпратен на ответника по електронен път и по него не са постъпили възражения. Излага се, че за дължимите суми за обекта е издадена фактура N **/26.11:2021 г. на обща стойност 3647,80 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане от 1489,44 лв, с ДДС и така е формиран неплатен остатък от 2158,36 лв. с ДДС. Излага се, че по процесния неформален договор е извършил следното: ръчни изкопни работи с дренаж на обща стойност десет надници по 80,00 лв. или общо 800,00 лв. (канал с дължина 18 л.м. с дълбочина от 0,50 м. до 1,00 м. и ширина 0,40 м.); строителни материали - (кух профил - 2 бр. по 16,40 лв. или общо 32,80 лв., мрежа за тополоизолация - 110 кв.м., по 1,50 лв. или общо 165,00 лв., хидрозол - 10 бр. по 100,00 лв. или общо 1000,00 лв., конс. Хидроизолация - 1 бр. по 50,00 лв. и фибран 10 см. 85 кв.м. по 18,00 лв. или общо 1530,00 лв.), транспорт на строителни материали от строителния склад на ** в ЗПЗ гр. Варна до обекта. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ** е депозирал писмен отговор на 1 исковата молба чрез адв. **., с който искът се оспорва изцяло като неоснователен. Излага, че процесното задължение е погасено чрез извънсъдебно прихващане с авансово заплатена сума от 9365.00 лв., получена от управителя на ищцовото дружество, за което е съставен РКО № 765 от 27.10.2021 г. Поддържа се, че сумата е платена от ответното дружество в хода на преговори за извършване от ищцовото дружество на строително-монтажни дейности на обекти на ответника - Авалон и Акчелар. Постигната била уговорката конкретно дължимите суми за извършената работа да се определят с протоколи. Поддържа се, че за процесните СМР е съставен протокол № ** от 16.11.2021 г. на обща стойност за дейности и материали от 3647,80 лв. без ДДС, от която 1489,44 лв. са платени по банков път. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, чрез процесуалните си представители.

СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.

№ 6737/2022 г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът ** е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – валидно облигационно правоотношение с ответника по неформален договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД с предмет извършване на СМР, продажба на строителни материали и транспорта им, за обект **, за извършването на които е съставен Протокол № **/16.11.2021 г. (л.4) и е издадена фактура № **/26.11.2021 г. (л.5); точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) по договора в качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и приемането от възложителя (ответник); изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договора.

В тази връзка с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички посочени погоре елементи от фактическия състав на иска, които са разпределени в тежест на доказване на ищеца, а именно валидното възникване на облигационно правоотношение по неформален договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, както и фактът че ищецът е изпълнил точно задължението си на изпълнител по него в качествено, количествено и времево отношение, а работата е предадена и приета по смисъла на чл. 264 от ЗЗД от ответника възложител без забележка. Респективно съдът намира за безспорно установено по делото, че в тежест на ответника, като възложител на дейностите по нефоралния договор сключен между страните, е възникнало задължението по чл. 266 от ЗЗД да заплати на ищеца изпълнител възнаграждението за приетата работа, описана подробно по вид и обем в Протокол № **/16.11.2021 г., за стойността на което последният е издал фактура № **/26.11.2021 г. От представената в препис фактура впрочем се установява, че е на обща стойност от 3647,80 лв. без ДДС и 4377,36 лв. с ДДС, а не както се твърди с исковата молба с 3647,80 лв. с ДДС.

На следващо място по делото не се спори и че по фактурата от 26.11.2021 г. е извършено плащане от 1489,44 лв. с ДДС, при което се формира неизплатен остатък от 2887,92 лв. с ДДС от цялото фактурирано вземане в размер от 4377,36 лв. с ДДС, който дори надхвърля претендирата от ищеца сума от 2158,36 лв. с ДДС.

Респективно по делото се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на правопогасяващото възражение на ответника наведено с отговора на исковата молба, че визираният остатък от задължението по фактурата е авансово заплатен на управителя на ищцовото дружество, който е получил от ответника сумата от 9365,00 лв. с РКО № 765 на 27.10.2021 г.

В тази връзка предственият в заверен препис РКО (л. 15), не е оспорен от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК в преклузивния срок, а именно до края на първо о.с.з., в частта, в която се твърди, че носи подпис на законния представител на ищеца. Следователно съдът намира, че на основание чл. 301 от ТЗ направените в РКО волеизявления от последното лице обвързват дружеството с материална доказателствена сила в частта, че на 27.10.2021 г. е получило плащане от ответното дружество в брой от 9365,00 лв., като цена за извършване на СМР именно на процесния обект Акчелар, както и на твърдяния от ответника обект Авалон.

2

Нещо повече.

В първо о.с.з. процесуалният представител на ищеца изрично е признал, че сумата е получена от законния му представител именно във връзка с двата обекта и то авансово. Така в преклузивните срокове по чл. 143 от ГПК ищецът не просто не е оспорил изрично, но на практика и е признал неизгодния за него факт, че съобразно твърдяното от ответника в отговора по чл. 131 от ГПК са договорили именно авансово плащане, поне на част на цената за изработваното от ищеца на обект Акчелар.

Предвид така установената действителност на уговорката за авансово плащане, съдът намира, че ищецът е бил обвързан с така определения ред за изпълнение на поетото от ответника задължение за заплащане на цената по договора за изработка и доколкото предадената с РКО сума от 9365,00 лв. надхвърля значително претендирания от ищеца в производството неплатен остатък от общата цена възлизащ на 2158,36 лв. с ДДС, то и съдът намира, че правопогасяващият ефект на полученото от законния представител на ищеца плащане от 27.10.2021 г. следва да се зачете до пълния размер на вземането по фактура № **/26.11.2021 г., което според самия ищец възлиза на 3647,80 лв. с ДДС, отчитайки и извънсъдебното плащане от 1489,44 лв. с ДДС.

До извод за обратното не водят и представените от ищеца в първо о.с.з. множество протоколи идадени от ищеца за СМР извършени на процесния обект ** (л.30-34) извън процесните, в периоди съответно 25.10-30.10.2021 г., 05.11-06.11.2021 г., 15.11.-20.11.2021 г.,22.11-27.11.2021 г. и 29.11.2021 г. - 04.12.21 г. на обща стойност 9086,40 лв., както и за СМР извършени на обект ** (л.35-39) в периоди 25.10-30.10.2021 г., 01.11-06.11.2021 г., 15.11.-20.11.2021 г.,22.11-27.11.2021 г. и 29.11- 04.12.21 г. на обща стойност 13644,00 лв.

Това е така на първо място, защото ответникът е представил като доказателство издадена от самия ищец фактура № 0000000107/16.11.2021 г. (л.42) на стойност 3300,00 лв. обективираща задължение за плащане по представения от ищеца протокол № 45 (л.30) за извършени на процесния обект Акчелар СМР в периода 25.10-30.10.2021 г., както и две платежни нареждания за плащания по сметка на ищеца от 23.12.2021 г. и от 16.02.2022 г.

(л.43-44), включително по визираната фактура, в общ размер от 18000,00 лв. Т.е. ответникът е представил убедителни доказателства изключващи по логически път възможността с РКО от 27.10.2021 г. да са погасявани плащания по представения от ищеца протокол № 45 за СМР, след като същите са погасени с плащанията от 23.12.2021 г. и от 16.02.2022 г., в които изрично като основание за плащане е посочена именно фактура № 0000000107/16.11.2021 г.

Досежно останалите протоколи за СМР съставени едностранно от ищеца, същите не носят подпис на ответника, който от своя страна изрично е оспорил в предоствения от съда срок договарянето между страните, както и извършването на описаните в протоколите СМР на обект Акчелар и обект Аваллон. Т.е. проток oлите съставляват единствено частни свидетелстващи документи удостоверяващи изгодни за издателя си факти и доказателствената им стойност е непротивопоставима на ответника.

В обобщение представените от ищеца протоколи за СМР в първо о.с.з. не доказват съвкупно или сами по себе си, че ответникът дължи заплащането на сумите по тях, а още помалко по пълен и главен начин водят до несъмнен извод, че точно тези суми са били погасени с плащането по РКО от 27.10.2021 г., а не задължението на ответника по процесния протокол № ** от 16.11.2021 г., което ответникът е признал единствено за реално възникнало.

Всъщност, в първо о.с.з. ищецът не е се е възползвал от процесуалната възможност дадена му с чл. 143 от ГПК да уточни исковата си молба във връзка с подадения отговор, в смисъл, че с представения от ответника РКО от 27.10.2021 г. всъщност са платени авансово суми за СМР по протоколите представени в първо о.с.з., а не по процесния № ** от 16.11.2021 г. за СМР на обект Акчелар в периода 08.11-13.11.2022 г. Така в проекто-доклада по делото не е включено подобно твърдение на ищеца, а впоследствие проекто-докладът е обявен за окончателен, предвид липсата на искания да бъде допълнен по реда на чл. 143 от ГПК. Следователно в предмета на делото не е включено по надлежен процесуален ред доказването на подобно ползващо ищеца твърдение свързано пряко с правопогасяващия ефект на плащането с РКО от 27.10.2021 г. заявено от ответника в срока по чл. 131 от ГПК.