Решение № 796 от 29.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Русе, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520105325 по описа за 2025 година

Ищецът „АПС Бета България“ЕООД е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и трето лице, което е цедирало на ищеца вземанията си по договора.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че по реда на заповедното производство е претендирал срещу ответника по ч. гр. д. № *** г. по описа на РсРС парични вземания, но по същото заповедта за изпълнение била връчена на ответника като длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това били дадени указания за установяване на задълженията му по исков ред, което се претендира с исковата молба по настоящото производство. Твърди се, че същите са в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата по договор за потребителски кредит за периода от 24.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 287,68 лв. (двеста осемдесет и седем лева и 68 ст.) дължима договорна/възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 05.05.2022г. до 05.05.2023г. и 517,17 лева (петстотин и седемнадесет лева и 17 ст.) законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 05.05.2023 г. до 31.05.2025 г. Претендира същите да бъдат признати за установени по отношение на длъжника.

Претендира се и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Д. Й. Й. е редовно призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Назначен му е особен представител - адв. Н. В. от АК Русе, която е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че представения договор за предоставяне на паричен заем е сключен в противоречие на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че не са спазени изискванията на чл. 1, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7, т. 12 и т. 20, ал. 2 на ЗПК, както и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., поради което счита, че на основание чл. 22 1 от ЗПК договорът е недействителен и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.

23 от ЗПК. Моли се иска да бъде отхвърлен или в условията на евентуалност да се уважи само за сумата от 1000 лв. съобразно заключението на вещото лице по делото.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Ответникът по делото и трето неучастващо в делото лице „Стик Кредит“ АД са били в договорни отношения по договор за предоставяне на потребителски кредит, по който ищецът е осъществил само частични плащания съобразно погасителен план.

Впоследствие кредитодателят е цедирал на ищеца по настящото дело свои вземания по договори за потребителски кредити с общ договор за цесия от 22.03.2024 г. Съобразно същия конкретните договори следва да са посочени в приложение №1. Представено е извлечение от същото съдържащо данните на ответника. От приложеното ч.г.д. №*** г. е видно, че освен присъдените със заповедта за изпълнение суми е била претендирана и друга сума - 1711,07 лева – неустойка по чл.17 от Договор за потребителски кредит, което искане е отхвърлено като неоснователно с разпореждане рег.№ *** г. В същото са изложени подробни мотиви относно това, че предвидената в договора за заем неустойка е за неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение представлява неравноправна клауза, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Посочено е, че поради това тя се явява нищожна на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал.1 от ЗПК. Този извод се потвърждава и със заключението на вещото лице Г. А. по приетата по делото съдебна икономическа е-за /СИЕ/. Вещото лице установява размера на частичните плащания от страна на ответника – 200.00 лв., разпределено както следва:

128.22 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение

71.78 лв. – такса за извънсъдебни разноски

Вещото лице установява още, че посочения в договора за заем годишен процент на разходите (ГПР) не е коректно посочен, т.к. не включва неустойки и допълнителни разходи. При това положение той е 42,58%, но ако се включи и задължението за неустойка по чл.17 от договора то ГПР е в размер на 372,57 % . В този случай остатъчната част от задълженията по договора е в размер на: Дължи се само главницата: 1200.00 лв. , но платените 200.00 лв. следва да се считат за плащане по главницата, а не за неустойка и такса извънсъдебно разноски. Следователно остатъка по главница е : 1200.00 – 200.00 = 1000.00 лв. При това положение съдът счита, че по делото следва да се вземе предвид именно този втори вариант на заключението на вещото лице. Това е така, т.к. уговорката по чл.27 във вр. чл.17 от договора за осигуряване на обезпечение и дължимост на неустойка при неосигуряване на такова се намират в пряко противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, т.к. от договора е видно, че ГПР без тези услуги е в в почти максимален размер – 42,58 %. С тези уговорки се уговаря ГПР над седем пъти над законовия лимит. Поради това същите са нищожни и платеното за погасяване на предвидените в тях задължения е без основание и следва да се приспадне от общо дължимите суми, което е съобразено от вещото лице в съответния вариант от заключението му на осн. чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. С оглед на това предявеният иск се явява основателен само до размер от 1000 лв. – главница, до който размер следва да се уважи, а за горницата над този размер и за останалите претендирани суми да се отхвърли.

2

Разноските по делото, вкл. и тези по заповедното производство, следва да се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 49,88 % към 50,12 %.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Й. Й. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Русе, общ. Русе, ул. „*** вземането на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81В за СУМАТА в размер на 1000 лв.- главница по Договор за кредит № *** сключен на *** г. /“Договор за потребителски кредит“/ между „Стик Кредит“ АД, от една страна, и Д. Й. Й., ЕГН:********** от друга страна, което вземане е цедирано на „АПС Бета България“ЕООДЕИК:203374133 по договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата за период от подаване на заявлението - 24.06.2025 г. до изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата за главницата над този размер, както и за претендираните 287,68 лв. (двеста осемдесет и седем лева и 68 ст.) договорна/възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 05.05.2022г. до 05.05.2023г. и 517,17 лева (петстотин и седемнадесет лева и 17 ст.) законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 05.05.2023 г. до 31.05.2025 г.

ОСЪЖДА Д. Й. Й. с ЕГН: ********** да заплати на „АПС Бета

България“ЕООДЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр. София, п.к.

1404, бул. България № 81В, ап. 3 сумата в размер на 360,60 лв. – разноски по настоящото дело и по ч.г.д. №*** г. на РРС съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3