Решение № 79 от 24.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кюстендил, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Диана Д. Лесичка в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод подаден въззивен протест на прокурор при КнРП, с който се отправя искане за отмяна на определение от 10.12.2025 г., постановено по ЧНД № 303/2021 г. по описа на ДнРС, с което съдът в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е отказал да приведе в изпълнение, наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено на Г. В. С., с определение № 297/14.03.2014 г., постановено по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 01.04.2014 г.

С постъпило по делото възражение, осъдения Г. В. С., намира депозирания протест срещу първоинстанционното определение за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без уважение и да потвърди определението на ДнРС, като правилно и законосъобразно.

В закрито заседание на 05.03.2026 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на КнОП поддържа изцяло подадения протест по изложените в него съображения. Сочи, че основание за привеждане в изпълнение на отложеното наказание „лишаване от свобода“, наложено на Г. С., е извършването на едно от деянията, част от 1 продължаваното престъпление, в рамките на определения изпитателен срок.

Моли атакуваното определение, като незаконосъобразно да бъде отменено от въззивния съд.

Упълномощеният защитник на осъдения Г. С., в лицето на адв. Н., моли съда да остави без уважение подадения протест и да потвърди определението на ДнРС. Сочи, че продължаваното престъпление е приключило и същото се явява довършено след изтичане на изпитателния срок. Твърди, че продължаваното престъпление приключва с осъществяване на вредоносния характер, предвиден в закона, което в конкретния случай е след изтичане на изпитателния срок.

Осъдения Г. В. С., редовно уведомен, не се явява и не изразява становище.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на постъпило предложение от Кюстендилска районна прокуратура за привеждане в изпълнение на наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от пет години, наложено на Г. В. С. с Определение № 297/14.03.2014 г. по ЧНД № 943/2014 г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 01.04.2014 г., в чийто изпитателен срок е извършено деянието, за което С. е осъден по НОХД № 303/2021 г. на РС-Дупница, търпимо при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 68, ал. 1 от НПК и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.

За да се произнесе по постъпилото предложение, съдът е изискал справка за съдимост по отношение на осъдения Г. С., въз основа на която е констатирал следните осъждания на лицето:

1. по НОХД № 509/2011 г. на РС-Велинград, Г. С. е осъден с присъда, влязла в сила на 08.06.2021 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено през м.декември 2010 г.

2. по НОХД № 6703/2013 г. на РС-Пловдив, Г. С. е осъден с присъда, влязла в сила на 12.02.2014 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 05.04.2011 г. -11.04.2011 г.

3. по ЧНД № 943/2014 г. на РС-Пловдив, с определение, влязло в сила на 01.04.2014 г., на Г. С. е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание, измежду наказанията, наложени му по 2 цитираните две НОХД, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

4. по НОХД № 303/2021 г. на РС-Дупница, Г. С. е осъден с присъда, влязла в сила на 07.03.2021 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, търпимо при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 от НК, извършено през периода края на м.март 2019 г. до 08.04.2019 г.

Въз основа на тези данни, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения С. общо най-тежко наказание по ЧНД № 943/2014 г., по описа на РС-Пловдив, в размер на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“, като е счел, че престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е продължаваното такова и е довършено на 08.04.2019 г., т.е. след изтичане на изпитателния срок (изтекъл на 01.04.2019г.).

Въззивният съд отчита, че престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на осъждането по НОХД № 303/2021 г. е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК и е извършено в периода - края на месец март 2019 г. - 08.04.2019 г. Същото включва три деяния, извършени съответно в края на месец март 2019 г., на 04.04.2019 г и на 08.04.2019 г., респ. първото от тези деяния е извършено именно по време на изпитателния срок от пет години, постановен по ЧНД № 943/2014 г по описа на РС-Пловдив, по което крайният съдебен акт е влязъл в сила на 01.04.2014 г. Предвид обстоятелството, че С. е реализирал престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в период от месец март 2019 г., макар краят му да е настъпил след 01.04.2014 г., то следва да се приеме, че е осъществено условието за изтърпяване на отложеното наказание по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“. Приложението на нормата на чл. 68 от НК не следва да бъде отказвано единствено поради обстоятелството, че продължаваната престъпна деятелност е започнала, но не е била довършена във времевите рамки на определения изпитателен срок по предходното осъждане. Съставът на въззивния съд намира, че изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се счита нарушен не само когато продължаваното престъпление попада изцяло в рамките на последния, но и тогава, когато само част от разглежданата усложнена престъпна дейност е разположена в този срок. Смисълът, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 68 от НК предопределя като условие за изтърпяване на отложеното наказание – наличието на престъпни прояви, осъществени от дееца в пределите на изпитателния срок. В случая това условие е настъпило в резултат на извършване на първото от деянията в рамките на изпитателния срок, независимо от обстоятелството, че продължаваното престъпление впоследствие е било попълнено и с други деяния, разпростиращи се извън този срок. Този резултат от поведението на 3 осъденият на лишаване от свобода налага императивно активизиране на отложеното наказание. Противното би означавало деецът да бъде постановен в по-благоприятно положение поради това, че продължаваното престъпление, започнало в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието, е завършило след изтичането му, пред този, който е извършил само едно деяние в рамките на изпитателния срок.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че постановеното определение от 10.12.2025 г. на ДнРС, с което искането на КнРП за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК е оставено без уважение следва да бъде отменено, вместо което следва да се приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено на осъдения Г. С. по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив и същото С. следва да изтърпи отделно от наложеното наказание по НОХД №303/2021 г. по описа на РС-Дупница.

По отношение на така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“, съдът счете, че следва да определи първоначален “Строг“ режим на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, доколкото сборът от двете наказания (това по Определение, влязло в сила на 01.04.2014 г. по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив и това по Присъда от 07.02.2022 г., постановена по НОХД № 303/2021 г. по описа на РС-Дупница, влязла в сила на 07.03.2024 г.) възлиза на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, респ. надхвърля определения в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС срок от 2 години.

Следва от така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, да се приспадне на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2НК, времето през което осъденият е бил задържан по съответното производство, включително по реда на ЗМВР .

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.12.2025 г., постановено по ЧНД № 303/2021 г. по описа на РС-Дупница, с което съдът в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е отказал да приведе в изпълнение на основание чл.

68, ал. 1 от НК наложено на осъдения Г. В. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ПРИВЕЖДА в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК и ПОСТАНОВЯВА отделно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ годни, наложено на осъдения Г. В. С. по ЧНД № 943/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС 4 първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и а л . 2 от НК от така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, времето, през което осъдения Г. В. С. е бил задържан по съответното производство, включително по реда на ЗМВР .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5