Определение № 429 от 18.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000623 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260472, постановено в закрито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 192/2021 г. , с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника „ЕВУ**“-гр.П., и е разпоредено преписът от въззивната жалба, предназначен за този ответник, да се приложи по делото.

Жалбоподателят „ЧСУК**“АД-гр.С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 263392/6.11.2024 г., и делото да бъде върнато на окръжния съд за извършване на съответни съдопроизводствени действия.

Ответникът по частна жалба“Е. т. к.“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 263609/2.12.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 19.07.2024 г. окръжният съд е постановил по т.д. № 192/2021 г. на ОС-Пловдив съдебно решение, с което отхвърля предявените от „ЧСУК**“АД-гр.С. субективно и обективно съединени искове с правна квалификация по чл.237,ал.3 от ЗЗД и евентуален по чл.79,ал.1 във вр. с чл.82 1 от ЗЗД против „Е. т. к.“ЕАД-гр.П. и „ЕВУ**“ (ЕВУ**)-гр.П. за солидарно заплащане на сумата общо 101 745 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване поради прехвърляне на наетия имот – учебни зали и кабинети, разположени на първия етаж от двуетажна страда в гр.С., предмет на договор от 6.02.2019 г. за предоставяне и разпределяне право на ползване, евентуално като обезщетение за вреди от виновното неизпълнение на същия договор от ответниците, като е посочено какво включва тази сума. Това съдебно решение е обжалваемо пред АС-Пловдив. На 30.08.2024 г. е подадена въззивна жалба против решението от ищеца по делото „ЧСУК**“АД-гр.С.. На 26.09.2024 г. препис от така подадена въззивна жалба е връчен за отговор на ответника по спора „ЕВУ**“ (ЕВУ**)-гр.П. чрез пълномощника му по делото адвокат Г. К.. На 8.10.2024 г. постъпва по делото молба от адвокат К., с която той уведомява съда, че не е могъл да предаде получените книжа, тъй като с решение на Н. с., публикувано в ДВ,бр.81/24.09.2024 г., училището е закрито, считано от 18.09.2024 г., на която дата е прието въпросното решение. Посочено е в молбата, че при това положение е прекратена и представителната власт на адвоката, а и няма на кого той да предаде книжата, тъй като с решението за закриването няма определен правоприемник. С молбата адвокат К. представя разпечатка от съответна страниц на „Държавен вестник“ и връща на съда получените книжа.

На 14.10.2024 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което приема, че със закриването на висшето училище по реда на чл.9,ал.2,т.1 от ЗВО юридическото лице е престанало да съществува, като не е определен нито в закона, нито с решението на Н. с. негов правоприемник, при което положение липсва правосубектен ответник и производството по отношение на него следва да се прекрати. Затова окръжният съд прекратява производството по делото по отношение на ответника „ЕВУ**“ (ЕВУ**)-гр.П. и разпорежда преписът от въззивната жалба, предназначен за този ответник, да се приложи по делото.

За определението на окръжния съд от 14.10.2024 г. ищецът „ЧСУК**“АД-гр.С. е уведомен на 30.10.2024 г. и на 6.11.2024 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като окръжният съд не е изследвал статута на ответника и наличието на правоприемство. Посочва какви обстоятелства са 2 видни относно „ЕВУ**“ (ЕВУ**)-гр.П. при справка в регистър БУЛСТАТ и какви документи са били представени, като в раздел „Участие в собствеността“ е посочено записване на „Ф. "У. ф."-П.. Посочва, че не са достъпни правилник и протоколно решение, посочени в данните на БУЛСТАТ.

Счита, че собственик/принципал на ответника ЕВУ** е посочената фондация, понастоящем с наименование „У. ф.“. Счита въз основа на справка в имотния регистър, че ЕВУ** притежава имущество, което не остава без титуляр на правото на собственост и има правоприемник. Счита, че правилата, създадени от фондацията при учредяването на ЕВУ**, следва да обхващат решаване на имуществени въпроси по отношение на частното училище. Позовава се на разпоредбата на чл.14 от ЗВО, включително на чл.14,ал.4 от ЗВО, съгласно която норма учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му. Посочва, че действително в решението на Н. с. за закриване на ЕВУ** не се съдържа уреждане на въпроса с правоприемство, но този въпрос не е от задължителните за уреждане съгласно чл.18 от ЗВО, респективно, само на това основание не би могло да се направи извод, че липсва правоприемник. Счита, че за изясняване на обстоятелствата относно статута, цялостната дейност, имуществото и правилата, които се прилагат в случай на закриване на училището, окръжният съд е следвало да прояви нужната процесуална активност преди прекратяване на производството, като е следвало да се изискат и приложат по делото всички документи, налични по партидата на ЕВУ** в регистър БУЛСТАТ, и всички документи, приложени към искането за издаване на решението на Н. с., публикувано в ДВ, бр.38/26.05.2015 г., евентуално, по предходно решение, касаещо това висше учебно заведение.

Затова моли определението да бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд с указания за изясняване на статута на ответника чрез изискване на относими документи. Счита, че едва след попълване на делото с необходимите документи ще има основание за формиране на извод налице ли е или не правоприемник на закритото висше училище, който да бъде конституиран на мястото на ответника ЕВУ**.

С отговора на частната жалба изразеното становище на „Е. т. к.“ЕАДгр.П. е, че тя е неоснователна, тъй като не е посочено от жалбоподателя конкретно процесуално задължение във връзка с изясняване на статута на 3 прекратения ответник. Счита, че съдът е изяснил статута на училището с оглед решението на Н. с.. Счита, че жалбоподателят следва да посочи правоприемник, но той не прави това. Заявява, че е неправилно твърдението на жалбоподателя, че училището имало „принципал“ – посочената фондация.

Заявява, че неоснователно жалбоподателят се позовава на нормата на чл.14,ал.4 от ЗВО. Твърди, че от справката от имотния регистър не е видно наличие на имущество, както и че въпросът дали е имало някакво имущество е неотносим към правосубектността на страна по делото. Счита за неправилно твърдението на жалбоподателя, че издирването и посочване на надлежен ответник е задължение на съда, като в процесния случай съдът е и установил, че приложимият закон не урежда правоприемство въобще, което да е основание да се поддържа, че за когото и да е било е налице възможност въобще да обоснове наличието на легитимация на трето лице на мястото на прекратения ответник.

Съгласно нормата на чл.227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Съгласно разпоредбата на чл.229,ал.1,т.2 от ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните. Съгласно нормата на чл.230,ал.2 от ГПК при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им, като при неизпълнение на това задължение делото се прекратява. В случая след постановяването от първоинстанционният окръжен съд на съдебното решение по спора на 19.07.2024 г. ответникътюридическо лице Специализирано частно висше училище с наименование „ЕВУ**“ (ЕВУ**)-гр.П. е закрито, считано от деня на приемане на решението, което е обнародвано в ДВ, бр.81/24.09.2024 г. Видно от справката в ДВ, бр.81/24.09.2024 г., решението на НС е от дата 18.09.2024 г. Процесуалните действия, които първоинстанционният съд следва да предприеме, когато обстоятелство по чл.229,ал.1,т.2 от ГПК настъпи след приключване на съдебното дирене, включително в хода на администриране от този съд на постъпила въззивна жалба, са указани в решение № 86/3.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5563/2014 г., ГК, 4 ГО. Както е посочено в това решение, тъй като участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически лица) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от 4 категорията на абсолютните (и за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение, в случая на смърт на някоя от страните, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл.230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното понататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл.227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона. При смърт на ответника, съгласно чл.230,ал.2 от ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания той да посочи в 6-месечен срок от връчване на съобщението правоприемник на престаналото да съществува юридическо лице, което е страна по делото, ако твърди, че прекратяването (заличаването) му е съпроводено с правоприемство.

При липса на правоприемство производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва. При изпълнение в срок на указанието от ищеца производството по делото се възобновява и продължава с участието на правоприемника, който съдът конституира на мястото на юридическо лице-ответник по делото, което е престанало да съществува. Затова администриращият въззивната жалба първоинстанционен окръжен съд е длъжен да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл.230 от ГПК с цел обезпечаване участието на процесуалните правоприемници на ответника, ако има такива, в производството по обжалването на решението пред апелативния съд. В случая окръжният съд не е спазил изискванията на чл.229,ал.1,т.2 и на чл.230,ал.2 от ГПК – не е спрял производството по делото и не е дал указание и възможност на ищеца в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемник на ответника. За целта ищецът следва и да представи съответни доказателства, за събирането на които администриращият въззивната жалба окръжен съд следва да му съдейства. Следва при тези обстоятелства още да се посочи, че окръжният съд не е отчел и обстоятелството, че съгласно чл.18,ал.1,т.3 от ЗВО висшите училища се закриват от Н. с. по искане на учредителите на частното висше училище, като съгласно чл.18,ал.5 от ЗВО в този случай учредителите са длъжни да уредят 5 предварително въпросите, свързани с имуществото, и следва да се провери по делото дали и как е направено това, а нормата на чл.18,ал.4 от ЗВО се отнася само за закриване на държавно висше училище, поради което само от акта за закриването на ответника (който е частно висше училище) - решението на Н. с. (респективно, от липсата там на уредба относно въпросите за имуществото му) не може да се направи извод за липса на правоприемство. Следва да се отбележи и че при липса на правоприемник не е достатъчно само производството по делото да бъде прекратено по отношение на престаналото да съществува юридическо лице-ответник, но и, както е посочено в решение № 86/3.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5563/2014 г., ГК, 4 ГО, обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва.