Решение № 377 от 22.06.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 204/2023
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 22.06.2023
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Лилия Маркова Руневска, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 · Търговски закон
- чл.327,ал.1 ,предл. първо · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. С., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Г. Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500204 по описа за 2023 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК **** против решение № 4 от 05.01.2023г. по т.д.№ 284/2022г. на Районен съд Е.,с което е отхвърлен предявения осъдителен иск срещу ЕТ „Ц.А-С.Б.“, ЕИК *** за сумата 20 062.08. лв.,представляваща продажна цена на 864 бутилки водка „Финландия“ по фактура № 1301394626/24.07.2019г. и в изпълнение на договор от 24.07.2019г. и в изпълнение на договор от 24.07.2019г. за дистрибуция на алкохолни напитки.Релевират се оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения-неизготвяне на доклад и неразпределяне на доказателствената тежест с надлежните указания за ангажиране на доказателства.Иска отмяна на решението,уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска потвърждавате на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.Съдът докладвал делото и разпределил доказателствената тежест като неангажирането на доказателства било процесуално опущение на ищеца.Решението било напълно обосновано предвид доказателствата по делото.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира иска процесуално допустим,но неоснователен.
Между страните е сключен договор за дистрибуция /търговска продажба по чл.318 ТЗ/със срок от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.,съгласно 1 който всяка отделна доставка се плаща при доставянето по ценова листа на Кока Кола.Ищецът твърди,че на 24.07.2019г. доставил 881 бр. бутилки водка „Финладия“, от които 854 били фактурирани с процесната фактура при цена 19.35 лв. с акциз, обща цена без ДДС 16 718 .4 лв. и с ДДС-20 062.08 лв.Предаването станало в в склад,ползван от Кока кола ,стопанисван от „М.Л.“ ООД,чийто служители предали стоката на представители на ответния дистрибутор и това било документирано с превозни и предавателни документи,в които било посочено направление за доставка 7 гр.Е.,ул.“Г.Д.“ 32, склад РПК.Приложени са сертификат от 24.07.2019 г.,в който под съставител има само подпис, а под „получател“ има подпис и е изписано „С.Б.“.Отбелязано е ,че № на поръчката е 937145198г. с доставчик „П.“,получател е ответната фирма с място на доставка склад на РПК в Е.,ул.“Г.Д. „32.Приложена е товарителница № 0300069286/24.07.2019г.,в която срещу „изпращач“ е положен подпис и печат на „М.Л.“ЕООД, в графа „Разтоварване“ под „Получател“ има подпис,но няма печат;а графа „натоварване“ изобщо не е попълнена с данни за превозвач и пътен лист,посочена е бройката на товара-881 бутилки,липсва подпис и печат.Приложена е справка-декларация за ДДС и извадка от дневник Продажби по ЗДДС за м.юли 2019г.,в която процесната доставка е отразена под № 37950.В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска и представените товарителница и приемо-предавателен протокол с твърдение,че не са получили стоката и липсва подпис и печат на техни представители върху оспорените документи.За случая ответникът сезирал Прокуратурата и било образувано досъдебно производство за измама и документно престъпление, стоката била присвоена от търговски представител на ищеца.Въпросният П. Р.И. на 31.07.2019г. донесъл фактурата с обяснението че „ взел на нашия код кл.№ 1304035772 стока на стойност 20 062 лв., за да си изпълни плана“и ще донесе парите,след като я продаде.,на 06.08.2019г.,но не изпълнил обещанието си.Ответникът уведомил ищеца на 12.08.2019г. чрез свой служител Ц.А.,въпреки което ищецът осчетоводил фактурата.По молба на ответника с определение № 1248260038 от
28.10.2020г. делото е прекратено и изпратено на Арбитражния съд към БТТП поради арбитражна клауза в договора като определението е отменено поради липса на възражение в този смисъл в отговора по чл.131 ГПК.В първото о.с.з. на 13.09.2022г. съдът е открил производство за оспорване истинността на сертификат №ЕсЕф0000050710/24.07.2019г.,товарителницата и фактурата и е указал на ищеца,че е в негова тежест да докаже истинността на оспорените частни документи и е дал възможност на ищеца да направи доказателствени искания.Свидетелят Ц.А. – син на едноличната търговка и управител на ответната фирма-установява,че от 2000г. работи за фирмата и от ответния доставчик е осъществявана дистрибуция само на безалкохолни напитки.По случая излага версията в отговора по чл.131 ГПК.При срещата си в офиса на ответника разбрал,че П. оставил служебните ключове и телефон и от тогава бил в неизвестност.Свидетелят потвърждава ,че получава стоката и подписва фактурата съгласно функциите си по трудов договор ,но в случая не получил процесната стока.Потвърждава ,че е положил подпис на процесната фактура и 2 дори подписал антидатиран допълнителен договор за доставка на алкохол специално за случая,тъй като дистрибутирал само безалкохолни.В о.с.з. на 31.10.2022г. съдът изключил от доказателствата оспорените сертификат и товарителница като недостоверна поради липса на надлежния подпис и е указал на ищеца ,че е в негова тежест да докаже реалното доставяне на процесните стоки.В същото заседание ищецът е въвел твърдението,че е възможно междувременно дистрибуторът да е продал стоката на трето лице и да е доставена на последното .Съдебно-счетоводната експертиза ,приета от първонистанционния съд, установява,че в осчетоводените фактури липсва описание на вида на конкретните стоки и процесната фактура е „анулирана“и не е осчетоводена поради неполучаване на стоките като анулирането е декларирано в НАП.Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза установява,че през периода юли-септември 2019г. ответната фирма „не е разполагала с“ водка
„Финландия“ от който и да било доставчик.Установява,че са издадени и впоследствие анулирани фактури към доставчици „В.К. 05“ ЕООД от 31.072019г.за 429 бр. водка „Финландия“ с цена 19.4.35 лв. без ДДС и “О.М.“ ЕООД за 430 бр. водка „Финландия“ на същата цена от 31.07.2019г.По делото са приложени протоколи за анулиране на фактури от 02.08.2019г.,в които като основание за анулирането е посочено „неизвършена доставка“.Съдебно-счетоводната експертиза,приета от въззивната инстанция,установява,че фактура № 0000007362/31.07.2019г. не е включена в дневника за покупки на „В.К. 05““ ЕООД за м.юли 2019г.и следващите 12 месеца.Протоколът за анулиране на фактурата също не е посочен в дневниците за покупка.Същото е констатирано за „О.М.“ ЕООД относно фактура № 0000007363/31.07.2019г.Допуснатият от въззивната инстанция свидетел З. А. –управител на „В. 05“ ЕООД,който през м.юли 2019г. бил служител в нея установява,че не е имал никакви търговски отношения с ответната фирма,не си спомня случая и не познава Ц.А. и С.Б..
При тези данни настоящата инстанция споделя извода на първонистанционния съд за неоснователност на иска.Ищецът не е провел успешно главно и пълно доказване на правопораждащия факт ,че е доставил процесната стока съгласно чл.327,ал.1 ,предл. първо на ТЗ,според което купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката .Не се доказа и във въззивното производство,че стоката е предадена на ответника в деня на издаване на сертификат № Ес Еф 0000050710 от 24.07.2019г.,товарителница от същата дата и фактура № 1301394626/24.07.2019 г.Въпросните сертификат,товарителница и фактура са изготвени,но не са подписани от представител на ответника и през процесния период последният не е разполагал с описаните стоки.Опровергава се и версията на въззивника,че била извършена транзитна продажба на трето лице.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и съобразно изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за адвокатско възнаграждение ,които съгласно приложения договор ,фактура и регистрация по ЗДДС възлизат на 2652 лв.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 05.01-2023г. по гр.д.№ 284/2022г. на РС-Е..
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р.П.К. № 8,да заплати на ЕТ „Ц.А-С.Б.“ ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Е., ул.“Г. Д.“ № 32, съдебни разноски за въззивната инстанци((((я в размер на 2652 лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4