Решение № 5042 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5042 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330101341 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, и чл.222, ал.1 от КТ.

Ищецът Р. А. П. от гр. К. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ****/*********** г. на ******************************* на ответното дружество, и да осъди ответника да му заплати сумата 4 886, 40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – шест месеца, считано от *************г., както и сумата 814, 40 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.

Претендира разноски.

Ответникът “Мерал България” АД – гр. Перущица, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „****************************************“ от ***********г. до 1

*************г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната Заповед, връчена му на **************г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради намаляване обема на работа.

Както вече бе посочено, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца ответникът е посочил чл.328, ал.1, т.2 от КТ (закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), а като конкретна причина за прекратяването е вписал „намаляване обема на работа“ (което е различно основание от посоченото в Заповедта, а именно – основание по чл.328, ал.1, т.3 от КТ) – поради което съдът намира, че доколкото конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение не съответства на вписаната разпоредба от КТ като основание за прекратяването, Заповедта се явява немотивирана и това е достатъчно основание за признаването й за незаконна и отмяната й като такава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и направената от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца в съдебното заседание по делото на ***************г., след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – ************ г. (а не ************* г., както твърди ищеца), Р. П. не е започнал работа по друго такова, а от заключенията от ***************г. и допълнителното такова от ************г., и двете на нещото лице по *** Б. Д., се установява, че размерът на последното БТВ на ищеца за предхождащия уволнението му пълен отработен месец – март 2023 г., е 814, 40 лева.

При така установената фактическа обстановка, предвид уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорния му характер, и доколкото претендирания от ищеца размер съвпада с установения от **** действително дължим (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на ************г. изменение на иска), съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (от датата на уволнението – ****************г., а не от посочената от ищеца дата), заедно със законната лихва от ***************г. – датата на подаване на исковата молба.

Същевременно, с оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че на ищеца не се полага обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането му без работа поради уволнението, поради което този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 1 000 лева – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 250, 46 лева лева - ДТ за двата уважени иска и за издаване на съдебно удостоверение на ищеца, И 200 лева депозити за ****.

2

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски по съразмерност в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

НЕЗАКОННА

Заповед

№

*****/*************г. на

*************************** на “Мерал България”АД, ЕИК 126736505, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, Пловдивска обл., ул. „Трети март“ № 42, представлявано от

**************************

Б.

Д., със съдебен адрес: гр. П., бул.

„*********************“ № ***, ет.**, адв. М. М. – М., с която, считано *************г. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради намаляване обема на работа, трудовото правоотношение с Р. А. П., ЕГН **********, от гр.

К., П. обл., ул. „*******************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., бул.

„********“ № ***, ет.***, офис ***, адв. Ж. Б. – Н., И като такава Я ОТМЕНЯ.

Осъжда „Мерал България“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 4 886, 40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – шест месеца, считано от ****************г., ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ *************г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 250, 46 лева ДТ и 200 лева депозити за ССЕ, КАТО иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 814, 40 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р. А. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Мерал България“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 400 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3