Решение № 279 от 17.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20224110102339 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Й. Б.” ЕАД срещу Ж. Г. М., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 2 519.63 лева, от която 678.96 лева – по фактура № 7297276487/1.12.2019 г. и 1 840.67 лева – по фактура № 7297590121/5.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 891/2022 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че ответницата на 1.8.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за номер ***, че на същата дата е сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата е предоставено мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Gold, както и че на 16.1.2018 г. е сключено и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за номер ***. Заявява, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, поради което последните са прекратени едностранно. Сочи, че за периода от 1.7.2019 г. до 30.9.2019 г. ответницата има непогасени задължения в размер на 237.11 лева, включващи незаплатени вноски по договора за лизинг от 1.8.2018 г., задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по допълнителното споразумение от 1.8.2018 г., както и задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по допълнителното споразумение от 16.1.2018 г. Твърди, че са налице и непогасени лизингови вноски за периода от 1.11.2019 г. до 30.11.2019 г. на обща стойност 143.91 лева по договора за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Gold, както и че в резултат на неизпълнението на ответницата на последната са начислени неустойки в общ размер от 297.94 лева. Заявява, че на 26.4.2019 г. страните са сключили и договор за мобилни услуги за номер *** и за номер ***, като наред с това ответницата е закупила устройство Kids Watch MyKi Kids Watch Pink, както и че на 24.6.2019 г. е сключен и договор за лизинг за закупуване на устройство HUAWEI Р30 Pro 128GB 1

Dual Crystal. Сочи, че за периода от 5.7.2019 г. до 4.11.2019 г. ответницата има непогасени задължения в размер на 425.47 лева, включващи незаплатени вноски по договора за лизинг от 24.6.2019 г., задължения за застраховка към договора за мобилни услуги от 26.4.2019 г., задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги от 26.4.2019 г. за номер ***, както и задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги от 26.4.2019 г. за номер ***. Твърди, че са налице и непогасени лизингови вноски за периода от 5.11.2019 г. до 4.12.2019 г. на обща стойност 849.83 лева по договора за лизинг на устройство HUAWEI Р30 Pro 128GB Dual Crystal, както и че в резултат на неизпълнението на ответницата на последната са начислени неустойки в общ размер от 565.37 лева.

Назначеният особен представител на ответницата не е подал отговор на исковата молба.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител.

Особеният представител на ответницата заема становище за неоснователност на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените доказателства е видно, че на 16.1.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, според който ответницата е избрала да ползва интернет при месечен абонамент от 29.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като със сключването на договора ответницата е получила екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия.

На 1.8.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, според който ответницата е избрала абонаментен план „Тотал 36.99” с месечна такса от 36.99 лева.

Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като със сключването на договора ответницата е получила екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия.

На 1.8.2018 г. между страните е сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответницата се предоставя устройство Huawei Mate 10 Lite Dual Gold срещу обща лизингова цена от 367.77 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 15.99 лева.

На 26.4.2019 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според който ответницата е избрала абонаментен план „Тотал 49.99” за телефонен номер *** с месечна такса от 49.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като със сключването на договора ответницата е получила екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия.

На 26.4.2019 г. между страните е сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответницата се предоставя устройство Huawei P30 Pro 128GB Dual Crystal срещу обща лизингова цена от 1149.77 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 49.99 лева.

2

По делото са представени заверени преписи от фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, както и фактури за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и за остатъчния размер от вноските по договорите за лизинг, както и препис от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:

От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на сключените договори ищецът се е задължил да предоставя на ответницата, в качеството й на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответницата е поела задължение да заплаща месечните абонаменти такси и цените на услугите извън месечния абонамент, както и вноските за лизинг.

Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързали страните по тях и ответницата дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди, независимо дали е ползвала мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.

По отношение на претенцията за стойността на използваните услуги извън месечния абонамент съдът съобразява представените приложения към издадените фактури, отразяващи потреблението на ответницата, включително за услугите извън месечния абонамент. Въпросните приложения представляват детайлизирани извадки от електронната система на мобилния оператор, като съдът съобразява изложеното в тях, имайки в предвид, че същите не са създадени за целите на процеса, а в изпълнение на задължението на ищеца да изготвя детайлизирана информация за потреблението на абоната. Освен посоченото, не може да не се отчете и фактът, че стойността на услугите извън месечния абонамент са на стойност, която е пренебрежимо ниска спрямо останалите задължения на абоната, което е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че приложенията не са създадени за целите на процеса. По повод стойността на услугите извън месечния абонамент следва да се има в предвид и заложеното в общите условия (чл. 31), действащи в отношенията между страните, а именно, че месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но и самото оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към 3 всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. По делото няма данни ответницата да е оспорила месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът приема, че по този начин същата е признала реалното предоставяне на услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като не са ангажирани доказателства за плащането им.

По отношение на претенцията за лизингови вноски съдът приема, че безспорно се установи възникването на облигационни отношения между страните, по силата на които ищецът е предал за ползване на ответницата две мобилни устройства - Huawei Mate 10 Lite Dual Gold и Huawei P30 Pro 128GB Dual Crystal срещу договорена лизингова цена, платима на равни месечни вноски. В договорите за лизинг се съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на вещите, като съдът, съобразявайки че крайните падежи на договорите за лизинг са настъпили преди подаване на заявлението, намира, че всички вноски по съответния лизинг са станали изискуеми, независимо дали е настъпила предсрочна изискуемост, като по делото не са ангажирани доказателства за плащане.

По отношение на претенциите за неустойка:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложените договори и допълнителни споразумения се установява, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок, но не повече от три стандартни абонамента. В допълнение на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство, потребителят дължи и разликата между стандартна цена на устройството и заплатената цена при неговото предоставяне, съответстваща на оставащия срок на договора. В хода на производството обаче, от страна на ищеца не беше проведено надлежно доказване дали и кога са прекратени договорните правоотношения между страните и най-вече по какъв начин ищецът, който твърди че е упражнил правото си да прекрати договорите предсрочно, е уведомил за това другата страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на правоотношението. В тази връзка, доколкото по делото не е уговорено друго между страните, надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. От страна на ищеца на са представени каквито и да било доказателства, че ответникът е уведомен за прекратяването на договорите преди изтичане на уговорения срок и по тази причина настоящият състав намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договори преди изтичане на срока им. Този резултат не може да бъде постигнат и с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което освен, че е депозирано в съда след крайният срок на договорите, няма характер на отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните.