Решение № 564 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500769 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от взискателя С. И. И., против разпределение от 02.12.2022 г., предявено на същата дата, по изпълнително дело №20179110400105 по описа на ЧСИ Петя Н.а с рег.№911 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд Пловдив.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпределянето на привилегированите вземания съгласно чл.136 ЗЗД.

Неправилно са разпределени на жалбоподателката вземания за разноски в размер само на 3925.20 лв. - по първия изпълнителен лист, тъй като по делото е присъединено още едно нейно вземане и разноските по двата изпълнителни листа надвишават погасените суми – само за адвокатско възнаграждение са в размер на 21600 лв., като следва да се включат в разпределението като първи по ред. Възразява и по отношение на разпределените суми по чл.136, ал.2 ЗЗД, като счита, че същите не следва да бъдат изчислени по съразмерност между взискателите, с оглед датите на възникване на вземанията. Не е отчетена разпоредбата на чл.136, ал.2, изр.3 ЗЗД и лихвите, които са се натрупали от 2013 г. Счита, че разпределението не е съобразено с ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Иска се атакуваното разпределение да се отмени и да се извърши ново, съобразено с изложените доводи.

Присъединените по делото взискатели Държавата чрез ТД НАП Пловдив, Т. М., Й. Б., Община *** и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, 1 както и длъжниците Т. Д., Н. Н. и „Актив билд инвест“ ООД не са изразили становище по жалбата.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното разпределение, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от взискател – лице, на което съгласно чл.462, ал.1 от ГПК се предявява разпределението, в законоустановения тридневен срок (жалбата е подадена по електронна поща на 05.12.2022 г., видно от отразеното на л.4 от делото). Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията на настоящия състав са следните:

Изпълнително дело 20179110400105 по описа на ЧСИ Петя Н.а е продължение на основание §3, алинея 1 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с член 127 ГПК на изпълнително дело №383 от 2013 година по описа на ЧСИ Мариана Обретенова. Последното изпълнително дело е образувано по молба на Т. С. И. – взискател, срещу солидарно задължените длъжници „Актив билд инвест“ ООД, Н. Н. Н. и Т. С. Д., за заплащане на сумата от 12500 евро, представляваща част от главница в размер на 50000 евро, уговорена неустойка в точка IV от спогодба от 09.04.2010 година с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013 година, както и сумата 1390 лв. разноски по делото.

С разпореждане на ЧСИ Мариана Обретенова е наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника Т. С. Д., вписана в Агенция по вписванията - Служба по вписванията Пловдив на 17.06.2013 година, акт №132, том 7 от 2013 година, а именно:

1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село ***, община ***, местност *** ***, с площ 80 квадратни метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – селскостопански, горски ведомствен път, при съседи ***;

***; ***; ***; ***;

1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***то на село ***, община ***, област Пловдив, с площ 1676 квадратни метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 0.150, парцел IV-000113, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; ***;

1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***то на село ***, община ***, област Пловдивска, местност *** ***, с площ 777 квадратни метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 0.152, парцел IV-000113, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Изпълнително дело №20137580400383 по описа на ЧСИ Мариана 2

Обретенова е продължено под №20167830400715 по описа на ЧСИ Иван Чолаков на основание параграф 3 алинея 1 от ПЗР на ЗЧСИ, а впоследствие е продължено под №20179110400105 по описа на ЧСИ Петя Николова.

След смъртта на взискателя Т. И. е конституиран наследника С. И..

По делото е извършена публична продан на описаните три недвижими имота, собственост на длъжника Д..

С молби по делото са присъединени като взискатели Т. С. М. с удостоверение по член 456 ГПК за вземане в размер на 221902.50 лв., Й. О. Б. с удостоверение по член 456 ГПК за вземане в размер на 102900.20 лв.; С. И.

И. с изпълнителен лист за сумата 132007.60 лв., като в сумата са включени адвокатски възнаграждения; „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с вземане по изпълнителен лист в размер на 1117.30 лв.; НАП с вземане спрямо Д. в размер на 2569.94 лв.; Й. Б. за вземане в размер на 309200 лв.; и Община *** за дължимите данък сгради и такса битови отпадъци за имотите.

Касае се за разпределение по чл. 495 ГПК по отношение на сумата в размер на 177950.12 лева – продажна цена от публична продан на недвижимите имоти, срещу която първоначалният взискател е обявен за купувач. Съгласно посочената разпоредба, взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Макар разпределението по чл.495 ГПК да има предварителен характер и да се различава от разпределението по чл.460 ГПК, в него следва да се включват вземанията, които са били предявени до деня на разпределението - вземанията на първоначалния взискател и на присъединените такива - по право или по тяхно искане, както и разноските по изпълнението.

Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии.

В настоящия случай оплакванията на жалбоподателя са именно в тази насока – относно погрешна преценка на ЧСИ кои вземания подлежат на удовлетворяване, респективно правилността на обжалваното разпределение.

Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, при извършването на проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Според мотивите в т.1 от цитираното ТР, с оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, по отношение на 3 които не е бил сезиран с жалба. Прието е, че ако присъединен по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е изчислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател, съдът не следи служебно за тази незаконосъобразност.

Ето защо преценката на законосъобразността на разпределението изисква при извършването му съдебният изпълнител да посочи в акта си детайлно информация относно това: 1) кои са взискателите по изпълнителното дело; 2) какъв размер претендирано вземане има всеки от взискателите, с посочване по вид - главница, лихва, разноски; какъв размер претендирано вземане по вид имат към момента на разпределението, в т.ч. има ли извършено погасяване и в каква поредност, както и размера на натрупаната законна лихва; какъв е вида и размера на дължимите разноски по изпълнението; 3) реда за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това; 4) отделените суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, и каква част от притезанията по вид се погасява с тях; 5) начинът на формиране на коефициент за "съразмерност" за разпределяне при остатък за непривилегированите вземания. Този цялостен обем от информация е необходимо да бъде удостоверен от ЧСИ в разпределението по чл. 460 ГПК, за да се формира предметът на един възможен съдебен контрол.

В настоящия случай ЧСИ изрично е посочил взискателите и размерът на вземанията им, като подробно са описани същите въз основа на постъпилата актуална информация. Конкретизирани са вземанията за разноски – както в полза на ЧСИ, така и на взискателите; вземанията на държавата (Община ***) за данъци върху определения имот, които следва да се удовлетворят.

Според изложеното в т.3 от мотивите на ТР №2/22.11.2022 г. по тълк.д. №2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, с разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в първия ред специални привилегии са поставени вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Общият правен режим на привилегиите не съдържа правило, указващо предметния и персоналния обхват на вземанията за разноски по индивидуалното принудително изпълнение по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Такива разяснения са дадени в мотивите към т.6 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК – касае се за специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй като е противопоставима само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не е за разноски по изпълнителното дело, а за разноски за подготовката и осъществяването на изпълнението върху определената вещ, т.е. на отделен изпълнителен способ. Не всички разноски по изпълнителното дело, в това число тези за адвокатско възнаграждение, попадат в хипотезата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. В първи ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния 4 взискател по осъществяване на изпълнителния способ (такси за налагане на възбрана по изпълнителното дело, за извършване на опис и публична продан).

Вземанията за разноски по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, независимо от това, кой ги е направил, също се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

В настоящия случай са разпределени 3925.20 лв. на първоначалния взискател, които включват 3600 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 325.20 лв. платени разноски от първоначалния взискател И., свързани с образуване на изпълнителното дело и налагане на възбраната. В този ред са включени и 3886.48 лв. начислени такси от ЧСИ, както и пропорционална такса по чл.26 с включен ДДС – 7876.77 лв. от общия размер от 27474.80 лв.

Или общия размер на вземанията от този ред е 15688.45 лв.

Видно от приложеното решение от 22.11.2019 г. по в.гр.д.

№1932/2019 г. на ПдОС (л.970, т.3 ИД), наследодателката на жалбоподателката е провела успешно иск по чл.134 ЗЗД за връщане в патримониума на длъжника Д. на процесните три имота. Решението е влязло в сила на 22.02.2020 г. Не са представени доказателства обаче за направени разноски във връзка с това производство.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че разноските по двата изпълнителни листа далеч надвишават погасените суми, като сумата за адвокатско възнаграждение от 21600 лв. следва да бъде включена в разпределението от първи ред. Касае се за присъединено вземане (по втория изпълнителен лист, като именно тогава са представени и доказателства за платено адвокатско възнаграждение), независимо, че искането е направено от първоначалния взискател. Вече се изложиха съображения, че не всички вземания за разноски на първоначалния взискател се ползват с правото на предпочтително удовлетворяване. Твърдението, че следва да се заплати изцяло като привилегировано вземането на И. за адвокатско възнаграждение е в разрез с изложените съображения в цитираните тълкувателни решения, които, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са задължителни за съдилищата.