Решение № 2869 от 01.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5468/2022
- Вид
- Решение № 2869
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 403, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2869 гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Б. при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100505468 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.02.2022 год., постановено по гр.дело №31847/2021 год. по описа на СРС, ГО, 178 с-в, е отхвърлен предявения от „А.-С.-***“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 12 694.72 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено З., обективиран в полица №0110340-2017-00025 от 08.03.2017 год. за причинени вреди вследствие на пожар, станал на 27.11.2017 год., на колесен трактор „Mesey Ferguson“, модел 8240, с рег.№М 03708 и колесен трактор „Pronar“, модел 1025А ІІ, с рег.№М 04636, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2020 год. до окончателното й изплащане, като ищецът„А.-С.-***“ ЕООД е осъден да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 093 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „А.-С.-***“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било доказано, че на 08.03.2017 год. между страните бил сключен договор за имуществено З., който имал за предмет собствено на ищеца имущество, в т.ч. процесните колесни трактори. Дължимата застрахователна премия била заплатена. Застраховката съдържала клауза, че ползващо се лице е „Прокредит Банк България“ АД. Нямало спор между страните, че на 27.11.2017 год. – в срока на застрахователното покритие, бил настъпил покрит застрахователен риск – пожар, вследствие на който били нанесени вреди на двата трактора, за което ищецът уведомил 1 ответника на 28.11.2017 год. По образуваната от ответното дружество преписка по щета било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 784.94 лв., но същото не покривало изцяло настъпилите щети, поради което ищецът направил възражение и поискал да му бъде доплатена сумата от 12 694.72 лв. Видно било от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, че действителната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие на колесен трактор „Mesey Ferguson“ била в размер на 22 754 лв., а на колесен трактор „Pronar“ – в размер на 34 449 лв. По отношение и на двата трактора била налице тотална щета, като тяхното възстановяване било икономически нецелесъобразно. Стойността на останките на тракторите при предаване на скрап възлизали, както следва: за първия от тях в размер на 1 554 лв., а за втория – на 956.20 лв. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ищецът не бил активно материалноправно легитимиран да получи застрахователното обезщетение. С писмо от 08.03.2022 год.
„Прокредит Банк България“ АД било дало съгласие обезщетението да бъде изплатено на ищеца. С отказа на банката да се ползва от облагодетелстващата го клауза, правото оставало в патримониума на застрахованото дружество, поради което и на последното се дължало застрахователното обезщетение. Отделно от това банката не била носител на материалното право да получи плащане на застрахователното обезщетение за настъпилия пожар, тъй като правата на банката по процесния договор били отпаднали, доколкото ищецът бил погасил задълженията си към банката по договора за банков кредит, обезпечен със застрахованото имущество. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата ЗАД „ОЗК-З.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че видно от застрахователната полица правото да получи застрахователното обезщетение принадлежало на трето за спора лице, а именно „Прокредит Банк България“ ЕАД, каквото възражение било направено в отговора на исковата молба.
Банката не била дала съгласие застрахователното обезщетение да бъде изплатено на ищеца, а процесуалните срокове за доказването на това обстоятелство били изтекли. Представинето от жалбоподателя писмо било от 08.03.2022 год. – след приключване на първоинстанционното производство, т.е. съгласие не било налице към момента на предявяване на иска. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
2
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 08.03.2017 год. бил сключен валиден договор за застраховка съгласно общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“, Секция І „Индустриален пожар“ и Общите условия „Щети на имущество“, Секция „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж“ и Секция ІХ „Комплексна застраховка на селскостопанска техника“ и Общите условия „Каско на МПС“ – полица №0110-340-2017-00025, между ищеца „А.С.-2006“ ЕООД, от една страна, като застрахован и ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, от друга страна, като застраховател, с ползващо се лице „Прокредит Банк България“ АД, с предмет селскостопанска техника и превозни средства, в т.ч. колесен трактор „Mesey Ferguson“, модел 8240, с рег.№М 03708 и колесен трактор „Pronar“, модел 1025А ІІ, с рег.№М 04636 /които са собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 09.03.2017 год. до 08.03.2018 год. и застрахователна сума съответно в размер на 22 416.30 лв. /за първия от посочените трактори/ и 14 357.70 лв. /за втория от посочените трактори/, при уговорена застрахователна премия от 579.82 лв. /която не се спори, че е била заплатена, поради което договорът е влязъл в сила/. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл.
344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованите вещи в резултат на пожар.
Не се спори също така, че на 27.11.2017 год. настъпило застрахователно събитие – пожар, в резултат на което на процесните трактори са били причинени увреждания. На 28.11.2017 год. /в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ/ ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. В тази връзка била образувана преписка по щета №0110-340-0006-2017 и на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 784.94 лв.
На 18.10.2018 год. ищецът подал възражение до ответното дружество, с което поискал да му бъде изплатено допълнително застрахователно обезщетение за разликата над 13 784.94 лв. до размера от 26 479.66 лв., а именно 12 694.72 лв. В тази връзка с писмо от 25.10.2018 год. застрахователят го уведомил, че размерът на обезщетението е определен съгласно съставения опис на увредените имущества, като са взети предвид клаузите на чл. 24, 41 и 42 от Общите условия.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че действителната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие на колесен трактор „Mesey Ferguson“ била в размер на 22 754 лв., а на колесен трактор „Pronar“ – в размер на 34 449 лв., както и че в резултат на процесното застрахователно събитие за двата трактора е налице тотална щета /тяхното възстановяване е икономически нецелесъобразно/, като стойността на останките им при предаване на скрап възлиза съответно на 1 554 лв. и 956.20 лв.
Във въззивното производство са приети като доказателства писмо от 08.03.2022 год. и писмо от 04.08.2022 год., адресирани до ответното дружество, с които „Прокредит Банк 3
България“ АД дало съгласието си застрахователното обезщетение по процесната полица да бъде изплатено по сметка, посочена от „А.С.-2006“ ЕООД, съответно да отпаднат правата му по полицата.
Първият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ищецът е материалноправно легитимиран да претендира заплащането на застрахователно обезщетение, предвид сключването на застрахователния договор с клауза в полза на трето лице – „Прокредит Банк България“ АД /за който се твърди, че е кредитор по сключен с ищеца договор за кредит/.
В разглеждания случай няма спор между страните, че банката е приела качеството на бенефициер по процесния застрахователен договор. След приемането, клаузата в полза на трето лице не може да бъде отменена от обещателя /ищеца/, но третото лице винаги може да се откаже от същата. По делото нито се твърди, нито се доказва, че преди изпращане на писмото от 08.03.2022 год. „Прокредит банк България“ ЕАД се е възползвало от качеството си на бенефициер по застрахователния договор, като предвид съдържанието на изявлението на банката настоящият съдебен състав приема, че същото обективира отказ от ползване на клаузата в нейна полза. Предвид формалния характер на застрахователния договор, всяко изменение и допълнение, включително произтичащо от отмяна на уговорка в полза на трето лице или отказ от същата, следва да бъде извършено в писмена форма – арг. чл. 293, ал. 6 вр. с ал. 1 ТЗ. Тази форма в частност е спазена по отношение на едностранното изявление на третото ползващо се лице. Като направено след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, в писмен вид, приложено към въззивната жалба на ищеца и обективно достигнало да знанието на страните по застрахователния договор, това волеизявление се явява нововъзникнало обстоятелство /виж чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК/.
Следователно настоящият съдебен състав следва да съобрази правните последици на отпадналото с обратна сила право на третото ползващо се лице, като в хипотезата на имуществена застраховка – както е в частност, право да получи застрахователното обезщетение има самият застрахован /доколкото не е посочено друго ползващо се лице/ – в този смисъл виж Решение № 155 от 22.04.2016 год. на ВКС по т. дело №2575/2014 год., І т. о., ТК.
В контекста на изложеното СГС счита, че по валидно сключения договор за имуществено З. е настъпило покрито от договора събитие и съответно застрахователят – ответното дружество е в риск. Следователно предявеният иск е установен в своето основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото З. и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер – предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се 4 стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза – каквато именно е и настоящата – увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност – чл. 390, ал. 2 КЗ, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането.
Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ac5569d-9f89-415e-9a46-65dabee27a48