Решение № 6311 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6311 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20261100503332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца А. Л. К. подадена чрез адв. Ц.Б. от САК срещу решение №612 от 12.01.2026 г. постановено по гр.д. №69977/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е отхвърлен предявеният против „Бест Кепитъл България“ ЕАД ЕИК 202423225 (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД) иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение сумата 2037,00 лева – главница по запис на заповед , издаден на 05.02.2013 г., предявен за плащане на 18.03.2014 г.ведно със законна лихва от 20.10.2014 г. до окончателното плащане и сумата 240,74 лева – съдебни разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. №56760/2014 г. по описа на СРС, 35 състав.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че погасителната давност не се прекъсва с подаване на молби за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на лицето и налагане на запор върху същите, ако съдебният изпълнител не е извършил поисканото действие. Неправилно съдът е приел, че молбите от 26.01.2021 г. и от 15.12.2022 г. са прекъснали давността, тъй като в тях се съдържа искане за прилагане на конкретен способ, и само бездействието на съдебния изпълнител е довело до неприлагане на поискания способ. Счита, че погасителната давност за вземанията е изтекла още през 2015 г., защото предприетите от кредитора действия не са били известни на длъжника. Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявеният иск да се уважи в съответствие със събраните доказателства. Претендира разноски.

По делото в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Бест Кепитъл България“ ЕАД ЕИК 202423225 (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД), в който са изложение съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че искането да бъде приложен конкретен изпълнител способ прекъсва 1 давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, позовавайки се на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. ОСГК. Поддържа, че давността е свързана с поведението на кредитора, поради което не се влияе от поведението на други лица. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят разноски за въззивното производство по представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбата настоящият състав намира следното:

Между страните не е спорно, че по ч.гр.д. № 56760/2014 г. по описа на СРС, 35 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за вземане по запис на заповед, издаден на 05.02.2013 г. и предявен за плащане на 18.03.2013 г. и изпълнителен лист от 28.10.2014 г. в полза на „Би Енд Джи Кредит“ ООД ЕИК 201513004, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20147840401191 по описа на ЧСИ Й.Ц. с рег. №784 на КЧСИ. Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК заедно с поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.12.2014 г. и доколкото няма твърдения или данни длъжникът да е възразил срещу заповедта същата е влязла в сила на 23.12.2014 г.

Давността за установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е петгодишна, тъй като чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, не само когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, но и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така защото така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (така в Решение №3 от 04.02.2022 г. по гр.д.

№1722/2021 г. на ВКС, решение №33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС).

Изпълнително дело № 20147840401191 по описа на ЧСИ Й.Ц. с рег. №784 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя от 18.11.2014 г., с която са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. След образуване на изпълнителното дело давност за вземането не е текла, тъй като към този момент е било приложимо ППВС № 3/1980г. С ТР №3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Ето защо за процесното вземане от образуването на изпълнителното дело през 2014 г. до 25.06.2015 г. давността не е текла. Давността е започнала да тече от 26.06.2015г. като същата е прекъсната с подаването нам молба от 15.10.2015 г. за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Софавто Авангард“ 2

ООД. С молба на взискателя от 28.01.2016 г. изпълнителното делото е прехвърлено при ЧСИ Р.А. рег. №848 и район на действие СГС, поради което и наложеният на трудовото възнаграждение запор е бил вдигнат.

От приетото копие на ИД 20168480400203 по описа на ЧСИ Р.А. е видно, че след образуването му с молба от 08.02.2016 г. на взискателя, с която са възложени и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, е предприето изпълнително действие годно да прекъсне давността, а именно налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД, за което е изпратено запорно съобщение на 07.08.2017 г.

Давностният срок е прекъснат и с подадената на 17.04.2018 г. молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД ЕИК 202423225 като взискател по делото предвид прехвърляне на вземането на основание цесия от 06.03.2018 г., с която са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането само по себе си не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но доколкото с молбата има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, давността се счита прекъсната (решение №50026 от 17.02.2025 г. по т.д. №2040/2020 г. на ВКС).

Давността е прекъсната с подадената от новоконституирания взискател молба от 30.04.2019 г., с която е посочен конкретен способ за събиране на паричното вземане като с разпореждане на съдебния изпълнител от 30.05.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника получавано при работодателя „Петров Комерс 98“ . Като действия годни да прекъснат давността следва да се считат и подадените от взискателя молби от 26.01.2021 г. и 15.12.2022 г., противно на възражението на въззивника, тъй като до прекъсване на давността води подадената от взискателя редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение. И с двете молби е поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника, вкл. и на новооткрити такива. Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение“. Съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя способ и това искане е достатъчно да се приеме като процесуално действие за осъществяване на принудително изпълнение, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, водещо до прекъсване на давността. Достатъчно е да има отправено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, като за прекъсването на давността от значение е това изявление. Изрично е разяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4, във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността, както е в настоящия случай,. Прилагането на изпълнителния способ може и да не е извършено, тъй като не са изпълнени задълженията от съдебния изпълнител, но това не е изискване на закона, да е завършен изпълнителният способ, и не може да се свърже с неблагоприятни последици за взискателя (решение №33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС).

Впоследствие давността е прекъсната с молба от 18.11.2024 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, който видно от уведомление от „Банка ДСК“ АД от 13.11.2024 г. е наложен.

Следователно до датата на подадената искова молба 25.11.2024 г., процесните вземания не са погасени по давност, тъй като между предприетите изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, както и между последното изпълнително действие и датата на исковата молба не е изтекъл петгодишният давностен срок, т.е. предявените от ищеца отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същия краен резултат, СРС е постановил правилно решение, което следва да 3 бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение като на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 г.) следва да му се присъди сумата 102,26 евро (200 лева).

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №612 от 12.01.2026 г. постановено по гр.д. №69977/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА А. Л. К. ЕГН ********** с адрес: с. Казичене, Столична община, кв.

Видните №999 да заплати на „Бест Кепитъл България“ ЕАД ЕИК 202423225 (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД) със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес Център Люлин – 6, ет. 2 на основание чл.