Решение № 383 от 23.10.2023, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Смолян, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20235440100461 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата А.А.Т, ЕГН***, срещу ответника ,,***“ - *, гр. Смолян, представлявано от З.Д.Б., с правната квалификация на чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ с искане да бъде отменена заповед № 3-01-128/ 20.03.2023г. и наложеното с нея наказание УВОЛНЕНИЕ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ***, както и да й бъде присъдено обезщетение за оставането й без работа, както следва: за периода от 21.03.2023 г. до 02.04.2023 г. - обезщетение за оставане без работа по чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 1 917,61 лева / хиляда деветстотин и седемнадесет лева и шейсет и една стотинки/; за периода от 03.04. 2023 г. до 20.09.2023г. - обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 ал. 2 от Кодекса на труда в размер от 4692,73 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията на ищцата са, че работила в ответното предприятие на длъжност *** в Централно управление на „***“ — **, гр. Смолян.

Със заповед № 3-01-128/ 20.03.2023г. й е наложено дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ.

Ищцата счита, че тази заповед е неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена.

Заповед № 3-01-128/ 20.03.2023г. противоречи на чл. 194 от Кодекса на труда, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването. В самата заповед е отбелязано, че с писмо вх. № 01-2169/ 07.11.2022 г. е постъпил сигнал с твърдения за нарушения на 1 трудовата дисциплина, като на 15.11.2022 г. и на 09.01.2023 г. е изискана информация от Агенция по обществените поръчки. Счита, че двумесечният срок започва да тече от деня на сигнала - 07.11.2022г., и изтича на 07.01.2023 г. Т.е., в този двумесечен срок работодателят следва да събира нужната информация с оглед изясняване на това какво и кога е извършено, от кого е извършено и пр. Това не е сторено от работодателя в посочения срок. Дори отговорът от Агенция по обществените поръчки е постъпил след 07.01.2023 г. - датата, на която изтича двумесечният срок. Така че искането на обяснения, налагането на наказанието е станало много след датата на изтичане на двумесечния срок / 07.01.2023 г./. Съгласно съществуващата съдебна практика правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на някой негов работник или служител след изтичане на двумесечния срок от откриването на нарушението се преклудира / Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/ 2011 г. на ВКС, 4 г.о./.

Заповед № 3-01-128/ 20.03.2023 г. не е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от Кодекса на труда. В заповедта следва да са посочени нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, с цел индивидуализация на нарушението.

В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание УВОЛНЕНИЕ се съдържат седем по ред точки за нарушения на трудовата дисциплина, които препращат към Приложени таблици. Това препращане е само по отношение на дати и часови диапазони. В тези таблици няма описани конкретни нарушения на трудовата дисциплина и въз основа на коя правна норма се приемат те за такива. Не е ясно кой е издателят на тези таблици, не съдържат изходящ номер, дата и подпис на съставителя. В тях са посочени дата и час, но не и часови диапазон. За часови диапазон следва да се има предвид време „от-до“. Такива интервали в таблиците няма. Самите описани действия в таблицата като: прочитане на съобщение, обновяване на публикационна форма и всички останали, работодателят не ги е конкретизирал, за да може служителят да упражни адекватно правото си на защита. Следва да се има предвид, че в приложените към заповедта таблици Приложения с номера от 1 до 7 има отразени дати и часове, но относно действията, вменени като нарушения на трудовата дисциплина, са налице празни редове, т.е. налице е неяснота какво точно нарушение на трудовата дисциплина се вменява на служителя. На следващо място, няма яснота и относно описанието на нарушенията.

Относно т. 2 на заповедта: В нея е записано, че по поръчка *** служителката е извършвала „ действия“. Тези действия не са конкретизирани. Препраща се към Приложение № 2. Следва да се отбележи, че препращането е само относно дати и часови диапазони, но не и относно конкретни действия, които да се квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина.

Отразено е, че по тази поръчка *** Т., ВИДНО ОТ ПУБЛИЧНАТА ЧАСТ НА ЦАИС ЕОП, е взела участие в състава на комисията, разглеждаща постъпилите оферти за участие, като в установеното й за *** работно време на г. е изпратила чрез ЦАИС ЕОП съставения Протокол № 1/16.08.2022 г. по 2 обществената поръчка до участниците в процедурата. Ищцата категорично оспорва наведените обстоятелства. От публичната част на ЦАИС ЕОП по посочената обществена поръчка с УИН *** не е публично достъпно кой е изпратил Протокол №1/16.08.2022г. до участниците, нито кога конкретно членовете на комисията са разглеждали офертите. За да се отворят офертите, съобразно правилата за работа в системата ЦАИС, е достатъчно само председателят на комисията да отвори (декриптира) получените оферти. Всеки от членовете на комисията има възможност да преглежда офертите, когато прецени, с оглед останалите си трудови задължения, и няма задължение това да става точно на конкретно посочената дата на отваряне на офертите. Видно от публичната част на ЦАИС ЕОП по повод на посочената по-горе поръчка е, че протоколите от работата на комисията и решението за определяне на изпълнител са публикувани в публичната част на 18.11.2022 г. в 18:00 часа, както и в 18:07 ч. Системата не отразява в публичната част кой служител на възложителя /в случая на „**“ ЕООД/ е направил публикацията, което обстоятелство ищцата оспорва.

Но дори и да се приеме, че точно тя е извършила това действие, то това е станало в посочените от системата ЦАИС ЕОП часове, които са след 17:00 ч., когато е краят на работното време при работодателя **.

По отношение на т. 3 от заповедта: Посочено е, че на 21.09.2022 г. Т. е изпратила протокола от работата на комисията по поръчка с УИН ** до участниците в процедурата. Няма такива записи в нито една от обществените поръчки в системата ЦАИС ЕОП. На основание чл. 36, ал. 1, т. 11 от Закона за обществените поръчки протоколите и докладите на комисиите при възлагане на поръчките се публикуват в Регистъра на обществените поръчки (РОП), който се намира в публичната му част. На основание чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) публикуването става в деня на изпращане на съответното решение /в случая за определяне на изпълнител/, което, както е видно от публичната част на процедурата, е станало на 18.11.2022 г. в 18:00 часа и в 18:07 ч.

Работодателят в оспорената заповед не посочва конкретни данни кога какво се е случило и кой е извършил конкретното действие.

В заповедта непрекъснато се препраща към приложените към нея таблици. В тях липсват конкретни данни за това в какво се състои неизпълненото от ищцата трудово задължение към **. Навсякъде в заповедта се говори за извършвани от служителката Т. действия /неконкретизирани/, а не за нарушения на трудовата дисциплина, индивидуализирани по определен начин.

В заповедта е записано, че уволнението й се налага и на основание чл. 187, т. 10 предл. второ от КТ - неизпълнение на трудови задължение. По никакъв начин не става ясно какви точно трудови задължения при работодателя ** не е изпълнила ищцата.

Записано е също така, че я уволняват и за „неспазване на работното време“. Ищцата твърди, че категорично няма никакви данни, че не е спазвала работното си време, нито е извършила нарушения на трудовата дисциплина в тази връзка. Освен това, от оспорената заповед не 3 става ясно за представяне на данни как посочените в таблиците IP адреси се свързват с ищцата, с предоставените й ресурси - компютър и интернет, от работодателя **.

Другото оплакване на ищцата са, че при налагането на най-тежкото наказание УВОЛНЕНИЕ не са взети предвид критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, а така също и че не са настъпили каквито и да било вредни последици за работодателя, не са извършвани конкурентни действия на дейността на предприятието на работодателя. Също така не е взето предвид и поведението на работника. Работодателят не е обсъдил дадените от ищцата обяснения, нито е обмислил и обсъдил каква е тежестта на нарушението и поведението на служителя, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното, нито с изложените в Кодекса на труда критерии за определянето му.

В заповедта за уволнение е посочено още, че я освобождават поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата категорично оспорва това обстоятелство. Система от нарушения е налице, когато в рамките на една календарна година има констатирани три нарушения на трудовата дисциплина. Описаните в атакуваната заповед „нарушения“ не попадат в тази квалификация. Предвид изложеното по- горе, ищцата заявява, че нарушения на трудовата дисциплина не е извършвала. Винаги съвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв.П.. Представя писмена защита.

За ответника „***“ гр.Смолян процесуалният представител адв.М. оспорва исковете.

Представя писмена защита.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани и се поддържа становище за отхвърлянето им, по следните съображения:

1.По иска за отмяна на Заповед № 3-01-128/20.03.2023 г, на Директора на ** Смолян, искането за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна е НЕОСНОВАТЕЛНО, като същото е въведено с твърдения за допуснати нарушения на закона при издаването й, а именно, че 1 ./„...... Заповедта противоречи на чл.194 от КТ, съгласно който дисциплинарни наказания се налага не-по късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването..... „ Това твърдение се изгражда на основата на анализ на част от доказателствата по делото. Ищецът се позовава на писмо № 01-2169/07.11.2022г., с което бил постъпил „сигнал с твърдения за нарушения на трудовата дисциплина“, както и на две писма от 15.11.2022 год. и 09.01.2023 год.,с които ответникът е поискал информация от Агенция по обществените поръчки. На основата на тези три доказателства ищецът формира извод, че при издаване на оспорената заповед за уволнение е бил нарушен двумесечния срок по чл. 194 от КТ, тъй като той започвал да тече от 07.11.2022 год.- датата на сигнала, от която дата работодателят следва да събира информация с оглед ИЗЯСНЯВАНЕ НА ТОВА КОЕТО Е ИЗВЪРШЕНО,ОТ КОГО Е 4

ИЗВЪРШЕНО и пр. и изтичал на 07.01.2023 год., поради което издадената след тази дата заповед била незаконосъобразна като просрочена. Този извод е неоснователен и заповедта не страда от този твърдян порок, поради следното: Разпоредбата на чл.194 ал.1 предложение първо от КТ посочва като начало на срока за налагане на наказание момента на ОТКРИВАНЕ на нарушението. За да е налице "откриване на нарушението" по смисъла на тази разпоредба на закона субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението, а именно - субектът на нарушението, времето н мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Едва с установяването на всички посочени признаци се приема, че нарушението е открито по смисъла на чл. 194 ал.1 от КТ. Този момент в настоящият казус е настъпил на 24.01.2023 год., на която дата ответното предприятие е получило отговор от Агенция по обществени поръчки с приложени към него ДОКАЗАТЕЛСТВА- справки от системната история на ЦАИС ЕОП, които справки съдържат факти и обстоятелства, установяващи признаците на нарушението на ищеца, така както впоследствие са описани в заповедта за налагане на наказание. По отношение на датата на получаване на отговора от АОП с приложените към него доказателства - посочените справки от системната история на ЦАИС ЕОП, с отговора ответникът представя писмо с изх. № х 33-00-38/ 20.01.2023 г. на АОП, изпратено на 23.01.2023г. видно от пощенското клеймо на плика, който също е представен) от пощенска станция София и получено на 24.01.2023 год. в Смолян (също видно от пощенското клеймо), като още на същата дата е връчено на получателя, посочен на плика ответното по делото предприятие и заведено във входящия му регистър с вх.№ Вх.01-2169#6 / 24.01.2023 год. Едва от тази дата ответникът като субект на дисциплинарна власт е узнал всичките съществени индивидуализиращи признаци на нарушението. На тази дата 24.01.2023 год. в съответствие с разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ нарушението се счита за ОТКРИТО и от този момент е започнал да тече двумесечния срок за налагане на наказание, който е изтекъл на 24.03.2023 г. Оспорената заповед е издадена на 20.02.2023 год. и е връчена още същия ден на ищеца, поради което безспорно се установява и доказва, че ответника е спазил двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ, поради което разглежданото тук оплакване на ищеца за нарушение на закона, поради налагане на наказание след изтичане на определения в закона императивно срок е напълно неоснователно .