Определение № 195 от 11.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Стара Загора, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500032 по описа за 2025 година Обжалвано е разпореждане № 8714 от 11.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 5380/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на И. Т. И. срещу М. К. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с оглед изискванията на чл.417, т.6 ГПК, а именно налице ли е редовен от външна страна документ срещу длъжника, като съобрази представените три броя преводни нареждания. Като е тълкувал стеснително нормата на чл.417 ГПК съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт.

Твърди, че е представил доказателства по смисъла на чл.418, ал.3 ГПК, с които доказва съществуването на вземането и на неговата изискуемост.

Твърди, че в практиката си ВКС приема, че в производството по чл.417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, освен изключенията по чл.418, ал.3 ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него да разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд Стара Загора по заявление на И. Т. И. срещу М. К. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – въз основа на договор за ипотека от 26.06.2024 г., обективиран в н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот 1

№ 116, т.І, рег.№11576, дело № 793/2024 г. на нотариус Д.Н.. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че представеният документ не удостоверява задължение за връщане на заемна сума, тъй като от съдържанието му не се установява, че заемната сума е предадена на заемателя – длъжник, т.е., че договорът за заем е сключен. Приел е, че след като в нотариалния акт е посочено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя и ипотекарен длъжник заем в размер на 40 000 лева, която сума заемополучателят се съгласява да бъде изплатена изцяло и по банков път на трети лица, то той не удостоверява, че сумата е предоставена от кредитора на кредитополучателя. В разпореждането е посочено още, че договорът за заем е реален и за да бъде сключен и възникне от него задължение за връщане на заетата сума, е необходимо реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Ако сумата не бъде предадена и получена, договорът за заем не се счита за сключен. Съдът е приел, че за да бъде годен да послужи като основание по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, документът следва да съдържа/доказва, че заемната сума е била реално предадена и получена към датата на изготвянето му. Съществуването на претендираното вземане следва да се установява от документа, а в случая представеният нотариален акт не удостоверява вземане срещу длъжника, съответно - подлежащо на изпълнение вземане, и не е годно изпълнително основание. Представените 3 бр. преводни нареждания не сред основанията по чл. 417 ГПК.

Частната жалба е основателна.

Представеният в случая документ по чл.417, т.6 ГПК и представлява нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В нотариалния акт е посочено, че заявителят И. Т. И. предоставя на длъжника М. К. М. безлихвен заем, а той се е съгласил да го изплати в срок до 20.09.2024 г. От платежните нареждания се установява, че сумата е преведена по указания в нотариалния акт начин по съгласие на страните по договора. Без значение е обстоятелството, че сумата е преведена на трети лица. Това е станало по съгласие на страните, в т.ч. и на заемополучателя, а в договора изрично е посочено, че сумата се предоставя в заем на М. К. М. и той се задължава да я върне. Вярно е, че договорът за заем е реален и че се счита за сключен с предаването на заетата сума. Законът обаче не ограничава това предаване винаги да е само и непременно на страната по договора. Предаване е налице и в хипотезата, когато със съгласието на и по указание на заемополучателя сумата се даде на трето лице. При това положение няма как да не се приеме, че ипотечният акт, на който се позовава заявителя, установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посоченото от първоинстанционния съд определение е неотносимо, тъй като е постановено при други обстоятелства.

Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е 2 основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8714 от 11.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 5380/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на И. Т. И. от гр.

С.З. срещу М. К. М., също от гр. С.З. по чл.417 ГПК за посочените в заявлението суми, ако са налице основанията по чл.411 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3