Решение № 219 от 27.05.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Силистра , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Жанет И. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело № 20203420101184 по описа за 2020 година

Ищецът Н. Р. А. с ЕГН **********, с.К., обл.С., ул. 3. синур № моли съда да определи местоживеенето и да й предостави упражняването на родителските права над детето Д. Р. М. с ЕГН чиито баща е ответника.

Твърди, че не са сключили граждански брак с бащата на детето и от началото на месец май 2020 г. са разделени, като в началото на раздялата им детето останало да живее при нея, но впоследствие бащата ограничил контактите й с него и през целия летен период нито тя, нито други близки на детето са имали контакт с него, освен чрез телефонни разговори. Счита, че бащата съзнателно отчуждава детето и го използва, за да я манипулира да се върне в дома му.

Ищцата сезирала РП – С., ОД на МВР С. и А“СП“ – Д“СП“ – О“ЗД“ – С. с искане за съдействие, но в молбата не са посочени последици, както и не са представени доказателства в тази връзка. Предвид настъпилата промяна в отношенията между родителите и назрелите помежду им конфликти, ищцата моли да бъде определено местожителството на детето при нея, да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и 1 да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Претендира и разноските си за производството.

Ответникът Р. М. Д. с ЕГН **********, гр. С., ул. Б.Т. № , вх. , ет. , ап. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърди, че изложените от ищцата обстоятелства са неверни, като от своя страна заявява, че по време на съвместното съжителство с ищцата се е стремил да осигурява внимание и средства за издръжка на семейството, като ищцата се е държала незряло и безотговорно. По негови твърдения раздялата помежду им го е изненадала и не е била предшествана от спорове помежду им, а е провокирана от връзката на ищцата с друг мъж, в чието жилище и в момента пребивава. Именно това обстоятелство, според ответника е в основата на нежеланието на детето да живее с майка си, което то заявявало открито. Акцентира върху обстоятелството, че вследствие на многобройните сигнали на ищцата до различни институции, детето се стресирало и реагира негативно на желанието й да живее с него. Оспорва твърдението на ищцата, че с детето живеят в с. В., като твърди, че двамата живеят в гр. С. в жилище, негова собственост.

Поради изложените причини моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като същевременно моли родителските права спрямо детето да бъдат предоставени на него, като при него бъде определено и неговото местоживеене. Като режим на лични отношения между майката и детето предлага всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа; половината от коледните и новогодишни празници, половината от зимната и пролетната ваканция и един месец през летния период. Моли съда да осъди майката да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 170 лв.

Претендира направените по делото разноски.

Като прецени представените доказателства и обсъди становищата на страните, съдът прие за установено следното:

Молбата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

2

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 СК.

Ищцата и ответникът са живели съвместно, без да сключат граждански брак. На 30. 07. 2009 г. се е родило детето им Д. Р.М.

/Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № / г. изд. от Община С..

Родителите са живели съвместно до месец май 2020 година, когато майката е напуснала жилището, което съвместно са обитавали и е заживяла в дома на по – голямата си дъщеря. От събраните по делото доказателства няма категоричност относно това как родителите са разрешили отношенията си, свързани с упражняването на родителските права в началния момент на раздялата им, но става ясно, че за известен период от време детето е поддържало регулярни отношения и с двамата си родители. В края на месец май 2020 година връзката между майката и детето е прекъсната и от този момент детето отказва да контактува с нея, както и с нейните близки.

Последвали са редица опити за съдействие, както от страна на О“ЗД“ – С., така и от РП – С.. ПП № 1669 / 2020 г.; № 1856 / 2020 г. и 3366 / 2020 г. по описа на РП – С. са прекратени с постановления за отказ за образуване на досъдебно производство, а от страна на А“СП“ – О „ЗД“ – С. е предприета работа по случая поради констатирано родителско отчуждение и е издадено направление за ползване на социална услуга с цел оказване на психологическа подкрепа и провеждане на фамилна терапия.

По делото е представен доклад за развитие на случай, от който става ясно, че съществена дейност по този случай не е извършвана поради негативната реакция на бащата на детето, нежеланието му както да бъде водено детето на определените срещи, така и да бъде мотивирано същото да прояви желание за реализирането им. Проведени са общо две срещи с детето – едната от които с майката, при провеждане на които е установено силно негативно повлияване на детето спрямо майката от страна на отношението на бащата от една страна и скрит копнеж за пълноценно общуване с майката, въпреки неодобрението на бащата.

За работата по случая са събрани и показанията на свидетелката Д., която сочи като невъзможност за ефективна работа - противопоставянето на 3 бащата, мотивирано с наличието на силен стрес и страх у детето, каквито обаче психологът не е установил.

По делото са назначени и единична и тройна съдебни експертизи, като заключението на единичната експертиза е за наличието на лека към средна степен на родителско отчуждение, а тройната експертиза е дала заключение за липсата на легална дефиниция в психологията за СРО, но експертите отчитат липсата на изградена емоционална връзка между двамата родители и детето, както и наличие на родителско отчуждение, възникнало в резултат от силни отрицателни претенции, въведени от бащата и от пасивната позиция на майката.

Представен е социален доклад от А“СП“ – О“ЗД“ – С., който установява добра материална обезпеченост и възможности и на двамата родители да полагат адекватни грижи за детето, като също отчита дейността на издаденото направление за социална услуга и нейната неефективност във връзка със съпротивата на бащата към психологическото консултиране.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства – показанията на четирима свидетели, както и социалният работник, изготвил социалния доклад и психолога, работил по случая в ЦОП. От показанията на свидетелите О., Д., Д. и А. се установява драстично прекъсване на връзката между майката и детето, предизвикано и поддържано от поведението на бащата. Свидетелите са единодушни в твърденията си, че до момента на раздялата между родителите детето е било обгрижвано основно от своята майка, с подкрепата на по – голямата й дъщеря – свидетелката Д., като помежду им са съществували любов и пълно разбирателство, но след раздялата детето напълно се е отчуждило, което според свидетелите се дължи на поведението на бащата. Ангажираният от страна на ответника свидетел Д. също потвърждава тези факти, с изключение на причините за отчуждението, като обяснява нежеланието на детето да контактува с майка си и разширения й семеен кръг с обстоятелството, че тя го е изоставила и не търси връзка с него. От показанията на този свидетел стават ясни и обстоятелствата / неоспорени от ответника /, че детето се отглежда основно от своя братовчед, който носи отговорност за цялостното му обгрижване през дните от седмицата, а в почивните дни, грижите за детето се поемат от неговата баба по бащина линия.

4

В съдебно заседание са изслушани детето и двамата родители.

Категорично изразеното становище от детето, че не желае да контактува с майка си, сестра си и баба си по майчина линия не беше мотивирано с конкретни чувства, предизвикани от действия на майката и близките, а с нехарактерен за дете израз „никога няма да й простя това, дето ми го направи“, изразяващо се в отправяни към него заплахи да не казва на баща си и това, че си е тръгнала сама, без баща му да й е направил нещо или да я е обиждал. Детето не може да мотивира самостоятелно становището си, още по – малко пък неговата категоричност.

От изслушването на двамата родители става ясно отношението им към детето и към перспективите за развитието му. И двамата родители не оценяват сериозността на последиците за психиката на детето от конфликта помежду им. Без да са преодолели негативните емоции от отношенията си и раздялата помежду им, двамата са вглъбени единствено на тази плоскост, а детето приемат като средство за наказание един спрямо друг. Въпреки това, майката е родителят, който в малко по – висока степен осъзнава, че за детето е крайно неблагоприятно да не контактува с един от родителите си, макар и да е възможна това да е мотивирано от факта, че именно тя е родителят, чиито контакт с детето е прекъснат. От друга страна, възприемайки безкритично тезата си, че детето не желае срещи с майката, бащата дори не декларира готовност за полагане на усилия за възстановяване на нарушената връзка, като счита, че в интерес на детето е то да бъде предпазено от срещи с психолози и счита, че трябва да „мине малко време“ или той да „го замъкне един ден при нея и да изчезне“.

Изложените обстоятелства налагат да се определи местожителството на детето и родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на него.

Във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът съобразява всички, събрани по делото писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност дават основания да се приеме, че по – пригодният родител да отглежда и възпитава детето е неговата майка. За да достигне до този извод съдът има предвид установената от страна на тройната експертиза липса на емоционална връзка с двамата родители, но също така и 5 целенасочените действия от страна на бащата за отчуждаването на детето от неговата майка. Проекцията на отхвърляне на възможността бившата партньорка да има нова връзка с друг мъж, с когото детето да общува и насаждането на страх и притеснения от тази възможност у детето с цел предотвратяването й е пагубно за детската психика. Съзнателното внушаване, че майката е лоша и постъпката й е неприемлива, както и че тази постъпка би имала страшни последствия за детето, на което е насадено твърдението, че не желае да живее с чужд мъж, не може да бъде подминато от съда. Това поведение на бащата следва да се отчете като сериозен родителски дефицит и като причина за наличното родителско отчуждение. Дори и да не е квалифицирано като „синдром“ в психологията и психиатрията, то родителското отчуждение е изключително важен фактор в правораздаването и конкретно при преценката на родителските качества, като в практиката си съдилищата приемат, че се касае за емоционално насилие над детето, на което то не може да реагира, и което представлява изключителна опасност за психологичното му оцеляване, свързано е и с високи нива на стрес, което води до нарушаване на телесната и емоционалната саморегулация, агресия, социална изолация, депресивност, самонаранявания и дори суицид. В зависимост от степента на родителска отчужденост могат да се наблюдават няколко класически симптома, като е достатъчно да е налице само един от тях, а в случая се установяват няколко – детето изтъква ирационални причини за враждебността си към своята майка, бащата се възприема като добър и безпогрешен, а майката - като лоша и опасна, детето безусловно подкрепя бащата като психически се асоциира с него, както и е налице враждебност спрямо близките на майката с цел да се предотврати евентуална възможност за посредничество за подобряване на отношенията. Не на последно място съдът преценява и констатираното от вещото лице – психолог начало на избледняване на хубавите спомени, свързани с майката.