Решение № 1037 от 18.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1368/2023
- Вид
- Решение № 1037
- Подписан
- 18.08.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.12, ал.2 · Закон за патентите и регистрацията на полезните модели
- чл. 6, ал. 1 · Закон за патентите и регистрацията на полезните модели
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.72 и сл. · Търговски закон
- чл. 72, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 7, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1037 гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100901368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба № 20230718174444 от „С.“ ЕАД (в процес на регистрация), представлявано от изпълнителния директор П.
Н., чрез адв. Н.А. САК, срещу отказ № 230707154803/11.07.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх.
№230707154803 от 11.07.2023 г. за първоначална регистрация на дружеството.
Отказът е мотивиран с липсата на доказателства, установяващи по безспорен начин правата на вносителя върху патенстоспособоно изобретение, което е предмет на непаричната вноска в капитала и не е налице ноу-хау за реализация на изобретението Интелигентна усилена хибридна слънчева система за термопомпено подгряване на вода и климатизация.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания отказ и да се укаже на АВп да извърши вписването.
С отговора си АВп оспорва жалбата с доводите изложени и в обжалвания отказ.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и отговора и представените по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и от активно легимирано лице, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.
Със заявление с А 5 вх. № 20230707154803 е поискано вписване на акционерното дружество в ТРРЮЛНЦ с посоченото наименование, седалище и адрес на управление и представител, учредено с непарична вноска в капитала на дружеството и устав. Към 1 заявлението са приложени описаните в същото документи, от които се установява взето решение за учредяване на еднолично акционерно дружество с капитал в размер на 90 1825 лв., формиран чрез непарична вноска. Същата представлява правото на носителя върху нематериални блага, а именно: Изобретение на Интелигентна рефлекторно усилена хибридна слънчева система за подгряване на вода и климатизация; Ноу-хау за реализация на изобретение на Интелигентна рефлекторно усилена хибридна слънчева система за термопомпено подгряване на вода и климатизация; Домейн и сайт solextra.tech за техническата същност на изобретението; Търговска марка "COJIEKCTPASOLEXTRA" (на осн. Свидетелство за регистрация на марка изд.от Патентно ведомство на Република България, рег.№ 163534 и квитанция към приходен касов ордер № 2100000579/11.05.2021 г.).
Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ, който е мотивиран с това, че към разглежданото заявление не са представени достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин правата на П. Н. върху патентоспособно изобретение Интелигентна рефлекторно усилена хибридна слънчева система за термопомпено подгряване на вода и климатизация.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.
Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство.
Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 2 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съгласно чл. 23, ал. 2, б. (б) от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при непарична вноска следва да се приложат доказателствата, че вносителят е носител на правата, предмет на непаричната вноска.В случая заявлението е подадено от оправомощено по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ лице и по образец отговаря на исканото вписване, но липсват доказателства, че вносителят е носител на правата върху внесеното в капитала имущество. Основно задължение на съдружниците, респ. акционерите, в търговските дружества е задължението да направят вноски. Вноските могат да бъдат парични и непарични. Разпоредбата на чл.72 и сл. от ТЗ предвиждат специален ред за извършване на непаричните вноски.
Принципно положение, е че предметът на апорт трябва да се намира в гражданския или търговския оборот, да може да бъде предмет на частноправни сделки и да има пазарна цена. Необходимо е неговата стойност да може да получи парично изражение най-малко със средна степен на достоверност, даваща основание за счетоводното му определение като актив, т. е. да е имуществено, да има парична стойност. Освен това предметът на апорта следва да може да служи за обезпечение на кредиторите на дружеството, т.е. да е годно средство за тяхното удовлетворяване. Не може да бъде предмет на апорт обещание за бъдещ труд или услуга (по арг. от чл. 72, ал. 5 от ТР).
Всякакви имуществени права могат да бъдат предмет на дружествен апорт, включително: собственост върху движими вещи и недвижими имоти; ограничени вещни права като право на ползване и право на строеж; вземания върху такива вещи; права върху нематериални блага – патент, търговска марка, авторско право, ноу-хау; право върху ценна книга; собственост върху имуществена съвкупност – например наследство или търговското предприятие, което съдържа фактически отношения, права и задължения в състава си.
В конкретния случай предмет на апорта са изобретение; авторско право ноу-хау; заявителски и собственически права върху изобретение в процедура за издаване на патент; интернет домейн; интернет сайт; търговска марка. Изобретението е идея, резултат на интелектуална творческа (изобретателска дейност), като преобладава разбирането, че тази идея се състои в използването на природни сили и технически средства за постигане на технически ефект или технически прогрес. Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими (чл. 6, ал. 1 от Закон за патентите и регистрацията на полезни модели). Съгласно чл.12, ал.2 от ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно ал.3 действието му върху трети лица е от публикацията в официалния бюлетин на ПВ.
Ноу-хау представлява специфично знание, необходимо за изпълняването на определена задача или дейност. То се различава от теоретичното знание с това, че включва практически опит (личен или колективен). Често този опит (или технология) се оказва поважен от теоретичното знание, тъй като може да бъде приложен директно за постигането на определен резултат. Основните характеристики на това специфично знание, е че то: е съществено за решаването на дадена задача, може да бъде обособено и описано, пази се в 3 тайна.
Вносителят трябва да се легитимира като собственик на съответно право, което апортира (при недвижимите имоти: нотариален акт, при МПС – талон, при други движими вещи: договор за покупко-продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи, извлечение от баланса и др., при търговки марки, патенти: свидетелство за регистрация от Патентното ведомство).
От ангажираните към заявлението писмени доказателства е видно, че представения документ удостоверение от 23.06.2023 г. от ПВ не удостоверява, че вносителят е носител на правата върху изобретението. В тази насока съдът намира за правилни изводите на длъжностното лице по регистрацията, че доколкото не е патентована, не може да се установи доколко т. нар. ноу хау представлява знание, умения, опит, носещи белега на полезност, след като са относими към изобретение, което не е патентовано. Следователно то не може да бъде предмет на апортна вноска. На следващо място, липсват доказателства и че вносителят е собственик на домейна в гражданския оборот. Следователно не са установени правата на вносителя върху изобретението и описания в жалбата завършен цялостен продукт, който съставлява непарична вноска в капитала на акционерното дружество-чл.13, ал.1 представения със заявлението Устав. Обстоятелството, че е изготвена експертиза за оценка елементите на апортната вноска, не може да обоснове изводи, че вносителя е техен носител. Съответно липсата на доказателства за собственост на правата, предмет на непаричната вноска водят до нередовност на Устава на АД, приет в противоречие с изискването на чл. 72, ал. 1 от ТЗ..
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег.№ 230707154803/11.07.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх.
№230707154803 за първоначална регистрация „С.“ ЕАД (в процес на регистрация), представлявано от изпълнителния директор П.
Н..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по Вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4