Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 485 от 06.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 504/2022
Вид
Определение № 485
Подписан
06.10.2022
В сила
06.10.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Пазарджик, 06.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500504 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.407 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане. на Пазарджишки районен съд №4298 от 11.04.2018г. постановено по гр.д.№1655/2017г. по описа на същия съд, за издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ №841 от 12.04.2018г., В ЧАСТТА С КОЯТО дружеството „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК-203555607 от с.Щърково, обл. Пазарджик, ул.“Втора“ №3, представлявано от управителя В. И. С., е осъдено да заплати на И. Г. Л., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.Пазарджик,ул.“Г.С.Р.“ №14 СУМАТА от 772лв. /седемстотин седемдесет и два лева/ сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на същия съд.

Частният жалбоподател „Еко Агро Дар“ ООД, твърди, че в разпореждането е посочено, да се издаде ИЛ за присъдените разноски за двете инстанции, като не било посочено кои са тези две инстанции.

Поддържа, че Пазарджишкият окръжен съд по в.гр.д.№46/2018г. само е потвърдил решението по гр.д.№1655/2017г. на РС-Пазарджик и няма присъдени разноски за въззивната инстанция или че се дължат разноски само за първата инстанция. Поддържа още, че в ИЛ отново е посочено вземане от 772лв-разноски в заповедното производство /държавна такса и адв. възнаграждение/, за което вече бил издаден ИЛ №597/24.02.2017г. по ч.гр.д.

1

№597/2017г. на РС-Пазарджик, по който като изпълнително основание е образувано ИД №2017 8850400086 на ЧСИ №883-Г.С.. Твърди се още, че гр.д.

№ 1655/2017г. на РС-Пазарджик е производство по чл.422 от ГПК във връзка с оспорване на вземането по издадена ЗНИ /заповед за незабавно изпълнение/ и ИЛ /изпълнителен лист/ №597/ от 24.02.2017г. 2017г. на РС-Пазарджик по ч.гр.д.№597/2017г. на същия съд. Твърди, че по този начин РС-Пазарджик е издал разпореждане и ИЛ, съдържащ диспозитив за повторно осъждане за разноски по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик. Поддържа жалбоподателят, че разпореждане №4298 от 11.04.2018г. в частта за издаване на ИЛ за 772лвразноски по ч.гр.д.№597/2017г.на РС-Пазарджик е неправилно и необосновано, и че ИЛ ако несъответства на разпореждането /разноски за двете инстанции/ следва да се обезсили в тази част, доколкото заповедното производство /ч.гр.д.№597/2017г./ и общото исково производство не се намират в отношение на инстанционност. Допълва, че производството по чл.422 от ГПК е особено производство, като част от изпълнителния процес и има установителен характер, като в него могат да се присъждат разноски в исковото производство и установяват разноските в заповедното производство, за които вече има издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 т.9 от ГПК. Поддържа, че в случая по отношение на инстанционност са гр.д.

№1655/2017г. на РС-Пазарджик и в.гр.д.№46/2018г. на ОС-Пазарджик, а не заповедното и исковото производство пред РС-Пазарджик. Предвид изложеното жалбоподателят моли да се отмени разпореждане №4298 от 11.04.2018г. по гр.д.№1655/2017г. на РС-Пазарджик в частта за издаване на изпълнителен лист №841 от 12.04.2018г. за сумата от 772лв-сторени разноски от И. Л. по ч.гр.д.№597/2017г. от РС-Пазарджик или при условията на евентуалност да се обезсили ИЛ №841 от 12.04.2018г. за сумата 772лвсторени разноски от И. Л. по ч.гр.д. №597/2017г. на РС-Пазарджик с присъждане на деловодните разноски в полза на частния жалбоподател.

Няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна И. Г. Л. в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По инициирано пред Пазарджишки районен съд заповедно производство /ч.гр.д.№597/2017г./ по реда на чл.417 от ГПК, в полза на 2 заявителя И. Г. Л., с ЕГН-********** от гр.Пазарджик е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , с №377 от 24.02.2017г., с която длъжникът „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, с ЕИК203555607, със седалище и адрес на управление в с.Щърково, обл.Пазарджик, със законен представител В. И. С., е осъден да заплати в полза на И. Г. Л. представляван от адвокат И. П., сумата от 14500лв ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които 290лв-държавна такса и 482лв -адвокатско възнаграждение, като вземането произтича от задължение по запис на заповед, издаден на 10.01.2016г. на стойност 14500 с падеж 15.06.2016г. На същата дата е издаден от заповедния съд по реда на чл.418 ал.1 от ГПК и изпълнителен лист №597 за вземането така е конкретизирано в заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Двата документа-заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист по чл.418 от ГПК, са получени от заявителя в заповедното производство на дата 02.03.2017г. Въз основа на тези два документа постановени в заповедното производство, от кредитора И. Г. Л. и против „ЕКО АГРО ДАР“ ООД е инициирано изпълнително производство пред ЧСИ Г.С., рег. №885, район на действие ОС-Пазарджик / ИД №20178850400086/, като до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с приложени заповедта по чл.417 от ГПК и ИЛ по чл.418 от ГПК.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в срока по чл.414 от ГПК в заповедното производство е депозирано възражение от длъжника „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, с вх.№6895 от

30.03.2017г., с което дружеството заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид така постъпилото възражение и по указание на заповедния съд, заявителят И. Г. Л. е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу дружеството длъжник предмет на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по цитираното заповедно производство и произнасяне на исковия съд по разноските направени в заповедното и в исковото производства.

С решение на Пазарджишки районен съд №1006 от 04.12.2017г. по гр.д.

№1655/2017г. исковата претенция е уважена изцяло като е прието за установено по отношение на ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, ЕИК203555607, че същият дължи на ищеца И. Г. Л. сумата от 14500лв ведно със 3 законната лихва, считано от 17.02.2017г. до изплащане на вземането, за която по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик е издадена ЗНИ №377 от 24.02.2017г. на стойност 14500лв с падеж 15.06.2016г. Със същото решение исковият съд е осъдил ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, да заплати на ищеца И. Г. Л. сумата от 772лв-сторени от ищеца разноски в исковото производство /гр.д.

№1655/2017г./, както и сумата от 772лв сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.

№597/2017г. по описа на РС-Пазарджик.

По подадена въззивна жалба срещу решението на РС-Пазарджик от ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, е образувано в.гр.д.№46/2018г. по описа на ОС-Пазарджик, като с решение №128 от 30.03.2018г. Окръжният съд е потвърдил изцяло решение №1006 от 04.12.2017г. постановено по гр.д.

№1655/ 2017г. по описа на РС-Пазарджик. Въззивният съд не е присъждал разноски за въззивната инстанция. Срещу въззивното решение от ответното дружество е подадена касационна жалба с вх.№3942 от 27.04.2018г. която е върната на подателя поради недопустимост на касационното обжалване с разпореждане №742 от 19.06.2018г.на ОС-Пазарджик, потвърдено с окончателно определение № 349 от 29.07.2022г. на ВКС на РБ ,ТК, I отд. постановено по ч.т.д.№ 3121/ 2018г. по описа на същия съд. Освен присъдените разноски с решението на първата инстанция, за други разноски няма направени искания от страните съответно няма произнасяне и присъждането им със съдебен акт.

С молба вх.№7613 от 05.04.2018г. подадена от ищеца Л. чрез пълномощника си адв.П. до първоинстанционния съд, е поискано съдът да му се издаде заверен препис от съдебното решение и изпълнителен лист за присъдените суми-разноски по делото. Молбата е подадена след като въззивната инстанция е приела, че постановения от последната въззивен съдебен акт потвърждаващ решението на първата инстанция РС-Пазарджик , е окончателен и не подлежи на обжалване.

Върху молбата е поставена резолюция от 11.04.2018г. от съдиятадокладчик, да се издаде заверен препис от влязлото в сила решение, както и изпълнителен лист за присъдените разноски на двете инстанции.

Върху постановеното съдебно решение /№1006 от 04.12.2017г. / и след диспозитива му, служебно е направена отметка за издаден на 12.04.2018г. изпълнителен лист №841 в полза на И. Л. за сумите 772лв плюс още 772лв.

4

Листът /ИЛ/е получен на 14.04.2018г. от пълномощника му адв.П. срещу подпис.

Издаденият препис от влязлото в сила съдебно решение и изпълнителния лист №841 от 12.04.2018г. за двете суми-772лв разноски по гр.д.№1655/2017г. /исковото производство/ и още 772лв разноски по ч.гр.д.

№597/2017г. /заповедното производство/ са приложени от взискателя Л. към висящото изпълнително дело №20178850400086 по описа на ЧСИ Самарджиев, като съдържанието им относно разноските е възпроизведено в уведомление на ЧСИ до длъжника №5667 от 23.05.2018г. връчено на 11.06.2018г., като частната жалба срещу разпореждането за издаване на ИЛ е подадена от длъжника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, на 13.06.2018г. и е заведена с вх.№14212.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество и основателна.

Следва да се приеме, че в същност претенцията на дружеството длъжник, частен жалбоподател в процеса, е за отмяна на разпореждането за издаване от исковия съд на ИЛ и на самия ИЛ за всички разноски присъдени на заявителя Л. в заповедното производство, а именно за сумата от 772 лв /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, доколкото възраженията в частната жалба касаят по принцип незаконосъобразност на разпореждането за повторното издаване на ИЛ за същите суми след приключване на исковото производство и за обезсилване на ИЛ в тази му част, издаден въз основа на това разпореждане, след като вече за същите е бил издаден ИЛ въз основа на ЗНИ в приключилото по-рано заповедното производство и образувано изпълнително производство.

Обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е валидно и допустимо.

Постановено е да бъде издаден ИЛ след приключило исково производство по чл.422 от ГПК като съществуването на вземането за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство е установено с влязло в сила решение. С влязлото в сила решение, исковият съд е присъдил разноските направени в заповедното и в исковото производства, като липсва направена корекция на размера на разноските в заповедното производство, така както са записани в ЗНИ и в ИЛ 5 издадени от заповедния съд по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик.

Съгласно постановките в т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.

2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС , присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение; че с решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Доколкото производството по установителния иск представлява продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се произнесе по него, както е сторено в приключилия настоящ исков процес.

В мотивната част по т.12 от ТР е указано още, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 , и е образувано исково производство по реда на чл.415 ал.1 , респективно по чл. 422 от ГПК.