Решение № 202 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. П. 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500212 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №157 от 15.02.2023г. постановено по гр.д.№20225220102998 по описа на същия съд за 2022г., са осъдени на основание чл.45 от ЗЗД, С. А. С., с ЕГН-********** и С. И. С., ЕГН-**********, и двамата от гр.П. ул.“Б.К.“ №7, ет.1, да заплатят на П. С.

М., ЕГН-********** и М. Д. М., ЕГН-**********, и двамата от гр.П. ул.“Б.К.“ №7, ет.3, сумата от 1593.42лв представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на наводнение от таванското помещение на ответниците, по тавана и стените на югозападната спалня в апартамента на ищците, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-26.09.2022г. до окончателното изплащане. Със същото решение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. А. С. и С. И. С., с посочени адреси и ЕГН, са осъдени да заплатят на ищците П. С. М. и М. Д. М., също с посочени адреси и ЕГН, разноски за държавна такса в размер на 64.48лв, адвокатско възнаграждение от 400лв и депозит за вещо лице от 200лв.

Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред 1 първата инстанция С. и С. С.и чрез адв. М. П., с въззивна жалба с вх.№5324 от 06.03.2023г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с доводи за порочност като неправилно и постановено в нарушение на материалния законнередовност на исковата молба поради неизложени обстоятелства за противоправното деяние и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилата вреда по чл.45 и чл.86 от ЗЗД-представляващи липса на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, и в нарушение на съдопроизводствените правила обезпечаващи обсъждане в пълнота и взаимната им връзка на всички доказателства по делото, довело до необоснованост на изводите за основателност на претенцията, като моли да се отмени изцяло решението и се отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението на 222.54лв без ДДС с присъждане на разноските на жалбоподателите за двете инстанции. Според жалбоподателите съдът неправилно приел, че 1/ исковата молба е редовна защото не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК- липса на изложени обстоятелства в какво се изразява противоправното деяние на ответниците и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилата в р е д а ; 2/че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като не ги е посочил и не ги е подробно обсъдил;

3/че след като таванското помещение е собственост на жалбоподателите, то е тяхно задължението да поправят вредите, които са причинили на ищците противоправно-без да вземат необходимите мерки за предотвратяване проникването на вода в таванското помещение; 4/че размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди е от 1593.42лв с ДДС и че делото е изяснено от фактическа страна и не е допуснал поисканата в съдебното заседание от 23.01.202г. повторна съдебно-техническа експертиза.

В тази връзка се иска исковата молба да бъде оставена без движение и се укаже на ищците да изложат обстоятелства в какво се изразява противоправното деяние на ответниците по иска и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилата вреда. По същество се поддържа, че съдът бланкетно е посочил, че жалбоподателите противоправно са причинили вреди на ищците-без да вземат необходимите мерки за предотвратяване проникването на вода в таванското помещение, без съдът да уточни коя е правната уредба и какви са нейните предписания, нарушени според съда от ответниците по иска и какви мерки е следвало да вземат 2 последните за да не проникне вода в таванското помещение. Счита, че за откриването на причината за инцидента следва да се проследи движението на водата. В тази връзка се посочва установеното от вещото лице и от обясненията на ищцата П. М., че стрехата на таванското помещение на ответниците по иска е по-къса от терасата с около 40см., че терасата не е покрита и стрехата завършва с улук, който при дъжд в този непокрит периметър ще вали директно на пода на терасата. Акцентира се, че такава е била терасата-с къса стреха на покрива и удължена част на терасата до 2015г. и на ищците, че така е бил изграден таванския етаж и на ищците и на ответниците до 2015г., че ищците са преместили улука напред след удължаването на стрехата над терасата. Съдът не взел в предвид, че през 2015г. ищците са променили вида и мястото на първоначалния улук на покрива на жилищната сграда, като са го прекъснали, изместили и придвижили напред и са го затапили от тяхната страна, като тази промяна на улука е станала след като ищците са променили и първоначалния вид на покрива /стрехата/ на таванското им помещение, който покрив/стрехата/ до 2015г. не е покривал изцяло терасата на таванското им помещение, а след промяната, удължаването на стрехата на покрива и към момента-стрехата покрива терасата им. Не било отчетено, от съда, че ищците са изградили и бордна стена от тяхната страна на покрива на мястото на прекъсната първоначална стреха при покрива се разделил на две части едната от покрива до бордната стена и втората от бордната стена до улука, което оказва влияние и на течащата вода; че едното количество вода, стичащо се от покрива достига до бордната стена, която е с 15см. по-висока и част от нея отива в улука на ответниците по иска, а другото количество вода се стича от под бордната стена до улука на ищците-количеството вода на удължената стреха.

Според жалбоподателите вещото лице не е проследило и отговорило-къде отива оттичащата се вода от върха на покрива до горната страна на бордната стена. Вещото лице не обсъдило показанията на св. Е.П., установил, че ищците са изградили бордна стена с дължина 5метра, започваща от началото на терасата на ищците и стигаща до края на северната стена, където има улук, който е с натрупани отпадъци и водата не може да се оттече в улука; че бордната стена е с височина 15см. и че пусната вода с маркуч от покрива на ищците водата от покрива на ищците се стича по бордната стена, изградена от последните, отклонява се и отива в улука на ответниците по иска; че 3 вещото лице непълно е отговорило на въпрос по т.11 от заключениетоотносно това дали бордната стена е оказала значение за инцидента; че бордната стена не е охарактеризирана от вещото лице, а че е установено единствено, че от бордната стена до края на стрехата на покрива водата отива в улук, но няма данни къде отива водата от върха на покрива до бордната стена и че този въпрос е останал неизяснен. Неправилно било прието от съда, че възможна причина за наводнението е липсата на предпазен праг между терасата и таванското помещение на ответниците по иска, като се твърди, че такъв праг има и е неразделна част от пищол-вратата, монтиран и разположен между терасата и таванското помещение, дървен и висок 4см. и че няма нормативно изискване за поставяне на праг между терасата и помещението. Признава се от жалбоподателите наличието на много силен валеж, но че не са доказани противоправни действия на жалбоподателите, които да са причинили вредите; че в същност вредите са резултат на особено интензивен дъжд и се касае за непреодолима природна стихия, която няма как да бъде прогнозирана и предвидена по време и място, нито дъжда нито вятъра и че събитието е непредвидимо и непредотвратимо, в резултат на което се е случило увреждането. Считат жалбоподателите, че вредите на ищците са резултат на техни действия противозаконно и неправилно изпълнение на бордна стена на покрива и че липсват действия или бездействия на жалбоподателите, които могат да се определят като противоправни и че са били доказани единствено силен валеж и вреди, но не и противоправно деяние и причинна връзка между деянието и щетата. Предвид констатациите на минимални повреди по плочата на тавана на ищците -само оцветяване, не се е налага отстраняване на цялата шпакловка на тавана и нанасяне на нова изравнителна шпакловка, поради което посочените в т.1 и т.2 и т.5 СМР в Таблицата за възстановяване на нанесените щети-ненужни и излишни, като считат, че в случая е нужно само грундиране и боядисване на тавана равняващи се на сумата от 222.54лв и че следва да бъдат изключени стените от СМР поради липса на течове, няма теч по двете стени в стаята, като са останали следи от течове само по тавана. Молят да бъде допусната повторна СТЕ която да отговори на въпросите- 1. Има ли праг между терасата и таванското помещение и колко е висок ; 2. Има ли изградена бордна стена от преградни керемиди на северозападната страна на покрива над таванското помещение на ищците, колко е дълга, колко е висока, какво е движението на 4 водата при среща с нея, в каква посока се движи водата, къде отива, има ли оттичане и къде, бордната стена оказала ли е влияние за наводнението и как ;

3. На какви площи бордната стена разделя покрива и къде отива от тези площи водата; 4.Има ли две дупки, където е закрепен хамак-на тавана на ищците, какви размери са, дълбочина, диаметър-на двете дупки на тавана на ищците по представена снимка и показанията на св.Е.П., каква е дебелината на плочата, разделяща третия етаж и таванския етаж на кооперацията, каква е разликата от дъното на дупките до пода на таванската плоча, какво е състоянието/наличието на шупли, процепи, пукнатини и други/ на плочата около двете дупки на тавана на ищците, респективно пода на ответниците, след направата и ползването на двете дупки на тавана на ищците и оказали ли са влияние двете дупки за наводнението, и ако не са били пробити дали е щяло да проникне вода на тавана на ищците, след извършване на оглед;

5.Какви са вредите от наводнението по тавана /поставен в т.1 от заключението/ ; 6.Какъв е размера на СМР за отстраняване на вредите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-ищците П. и М. М.и, чрез пълномощника си адв.Ц.. Поддържат се доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Считат, че исковата молба е напълно редовна и отговаря на изискванията на закона и че фактическия състав на непозволеното увреждане е установен и доказан, като в тази връзка ищците са изпълнили указанията на съда за конкретизиране на определени факти и че от събраните доказателства е установено в какво се изразява противоправното деяние на жалбоподателите и причинно-следствената връзка. Коментира се подробно изслушаното и възприетото от съда заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, установената причина за теча в жилището на ищците- обилен дъжд от запад, по-малката покрита площ на терасата, липсата на предпазен праг пред вратата при различните нива на пода и непочистен улук, налична вода на пода на таванското помещение на ответниците по иска, няколко дни след валежите и липса на циментова замазка по пода и подова покритие.

Акцентира се на приетото от съда, че причината за теча е голямото количество дъждовна вода, намираща се на пода на таванското помещение на ответниците по иска, която при обилния дъжд е проникнала през вратата на прилежащата тераса и през пода на таванското помещение е протекла в спалнята на ищците. Коментира се, че експертът К. е дала мотивирани, 5 обстойни и компетентни отговори на поставени 14 въпроса, както и допълнителни разяснения в съдебното заседание при изслушването й.

Повтарят се и се акцентира на изводите на експерта за причините за наводнението, както и характера и вида на констатираните от него вреди.

Коментират се и обясненията на ответника по иска С. дадени на вещото лице и записани и в отговора на ИМ, че след наводнението, едва на 03.09.2022г. е изградил висок защитен праг от 9см. след самостоятелна констатация на ответниците по иска от къде е влязла водата в тяхното таванско помещение и каква е причината за наводнението в едната от стаите. Възразява се по допускането на повторна/допълнителна експертиза поради това, че на същите въпроси експертът е отговорил и поради недопустимост на посоченото процесуално основание за допускането й чл.266 от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното решение и на ответниците по жалбата да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.