Определение № 22458 от 30.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22458 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. М. С. като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20241110103487 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17145/18.01.2024 г. на Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 13.09.2023 г. – 12.01.2024 г., в резултат на нарушение от ответника на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ да разгледа подадена от Е. Д. М. жалба № 283985/21.08.2023 г. с правно основание чл. 416, ал.

8 НПК.

След извършване на служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че между същите страни, на същото основание и за същото искане в СРС са образувани и множество други дела, предшестващи настоящото, сред които гр. д. № 51291/2023 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав; гр. д. № 51292/2023 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав; гр. д. № 51293/2023 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, и гр. д. № 51294/2023 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, гр. д.

№ 51295/2023 г. Разликата помежду им касае входящия номер на регистрираните жалби пред СГС и периода на претендираното обезщетение, но по същество всички посочени дела имат за предмет на разглеждане един и същ правен спор – с идентично фактическо основание и идентичен петитум, доколкото в исковите молби ищецът се позовава на бездействие по подадени до СГС жалби с различни номера, твърдейки, че с всяка една от тях е поискано едно и също нещо – иницииране на производство по чл. 416, ал. 8 НПК. Що се касае до разминаванията в периода, с оглед принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. Да се приеме обратното – че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или посочването различен на период, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. това да зависи от неговите собствени действия /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Определение № 2128/13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай/.

При служебна проверка в ЕИСС настоящият съдебен състав установи, че производството по гр. д. № 51291/2023 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, е висящо.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

Ето защо налице е основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство като по-късно заведено следва да бъде прекратено.

1

Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3487/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2