Определение № 3667 от 11.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6641/2024
- Вид
- Определение № 3667
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 11.11.2024
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Емилия Атанасова Колева, Слави Георгиев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 161 · Наказателен кодекс
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.5, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250, ал.4, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3667 гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.345, ал.1, вр. чл.250, ал.4, изр.2 НПК.
Образувано по жалба на Я. Я. Н. срещу Разпореждане № 11446 от 24.09.2024г. на съдията- докладчик по НЧХД № 11268/2024г. по описа на СРС, НО, 130 състав, с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Според жалбоподателя съдията неправилно се е произнесъл с разпореждане, вместо с определение, като посочил и грешен номер на делото, което водело до противоречивост на акта. Направено е искане за отмяна на разпореждането и връщане делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок /чл. 250, ал. 4 НПК – 7 дни от съобщението/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по НЧХД № 11268/2024г. на СРС, НО, 130 състав е било образувано въз основа на частна тъжба вх. № 255606/08.08.024г., депозирана от Я. Я. Н. срещу Д.Б.Д..
В тъжбата се твърди, че на 15.02.2024г. в 14,36ч. в гр. София, тъжителят получил обаждане от скрит номер, при което му се обадило лице от мъжки пол, което се представило за И.С., и което го заплашило, че понеже напоследък тъжителят допускал много „грешки”, може да бъде убит или пребит. Посочено е в тъжбата, че по този повод подал сигнал в РП – Благоевград, откъдето преписката била изпратена в СРП. По преписка № 14108/2024г. на СРП било установено, че лицето от мъжки пол, което се обадило на тъжител, бил К.М.П., както и че при разпита си последният заявил, че бил накаран от бившата тъща на Я. Н. – Д.Д. да го сплаши поради лоши отношения между нея и самия тъжител във връзка с установеният режим за контакти между Сотиров и детето му след развода с бившата му съпруга и дъщеря на Д.. В тъжбата Я. Н. твърди, че Д.Д. го заплашила чрез посредствено извършителство, като накарала това да стори К.П.. Според тъжителя това представлявало престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С Разпореждане от 24.09.2024г. съдията-докладчик е прекратил наказателното производство с мотивите, че престъплението по чл. 255 НК е такова от общ характер и 1 процесуално недопустимо било да се възбужда по тъжба на пострадалия.
Софийски градски съд намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, но с мотиви, различни от тези на съдията-докладчик по НЧХД № 11268/2024г.
Видно от описаното в тъжбата, тъжителят Н. твърди осъществена спрямо него закана с убийство, което представлява престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
Систематичното място на тази разпоредба е в Глава Втора – „Престъпления против личността“, раздел Пети – „Принуда“ от особената част на Наказателния кодекс. По аргумент за противното от чл. 161 от НК това престъпление не се преследва по реда на частното обвинение, а по общия ред. В този случай компетентен да прецени дали да бъде образувано досъдебно производство, за какво престъпление да се води разследването и дали да бъде повдигнато обвинение, срещу кого и за какво престъпление, е прокурор от съответната прокуратура, в случая СРП.
Изхождайки от гореизложеното, за тъжителя съществува друг правен ред за защита – чрез провеждане на разследване от органите на досъдебното производство, доколкото се касае за престъпление, което се преследва по общия ред и предполага провеждане на досъдебно производство. Още повече твърдението на тъжителя, че е подал сигнал във връзка с инцидента в прокуратурата.
Ето защо, наказателното производство по НЧХД № 11268/2024г. подлежи на прекратяване, именно в какъвто смисъл е и атакуваното разпореждане. Основанието за прекратяване се съдържа именно в нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, доколкото тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като не съдържа твърдения за престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазена форма на съдебния акт, доколкото съдията-докладчик в разпоредително заседание са произнася с разпореждане, а не с определение. Прекратяване на наказателното производство по дела от частен характер с разпореждане на съдията докладчик е допустимо с оглед предвиденото в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Неоснователно е и възражението за противоречие в атакувания акт поради погрешно посочване на номера на делото. Действително, в първото изречение от мотивите на съдиятадокладчик е допусната техническа грешка при изписване номера на делото, като вместо правилния № 11268/2024г. е посочен № 2839/2024г. Видно е и, че техническа грешка е допусната в диспозитива при изписване номера на съдебния състав, като вместо правилния номер 130 състав, е посочен 103 състав.
Касае се за технически грешки, доколкото в титулната и заключителната част на разпореждането е посочен правилния номер на делото НЧХД № 11268/2024г., а в титулната част и в първото изречение от мотивите на съдията-докладчик, е посочен и коректно номера на съдебния състав. – 130 състав.
Визираните технически грешки не водят до неяснота на волята на съдиятадокладчик, която е за прекратяване на наказателното производство, образувано въз основа 2 на тъжба вх. № 255606 на Я. Н. срещу Д.Д..
Въззивният състав, обаче, намира за необходимо изрично да отправи критика към съдията-докладчик, който неправилно е обосновал крайните си изводи за прекратяване на наказателното производство, единствено и само на база посочената от тъжителя правна квалификация – чл. 255 НК. В тази връзка СГС ще припомни, че правната квалификация на твърдените от тъжителя факти и обстоятелства се прави от съдията-докладчик, в частност съдът, разглеждащ делото, а не от самия тъжител. Нещо повече, съдията-докладчик не е обвързан по никакъв начин със сочената от тъжителя правна квалификация, а напротив – длъжен е сам според изложеното в тъжбата да прецени тези твърдения за конкретни факти под кой от текстовете на особената част на НК могат да бъдат подведени.
Въпреки изложеното, и доколкото крайния извод на двете инстанции за наличие на основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 11268/2024г. съвпадат, то и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, XV Въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11446/24.09.2024г., с което наказателното производство по НЧХД № 11268/2024г., по описа на СРС, НО, 130 състав е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3