Решение № 1316 от 23.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20221100901941 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „К.П.“ ООД срещу отказ №

20220928180127/04.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника М.М. – Германия на съдружника „КИЦ П.“ ГмбХ, HRB 94295. Отказът е мотивиран с обстоятелствата, че представеният договор за прехвърляне на дружествени дялове не е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, като и че не е представено удостоверение за актуално състояние, ведно с апостил, на едноличен търговец М.М., тъй като приложеният документ е от 2017 г., което удостоверение да доказва идентичност на вписания в регистъра М.М. с Х.Г.М..

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи, че представеният договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен в Германия, е сключен във форма, която отговаря на изискването за едновременна заверка на подписите и съдържанието, тъй като немският закон поставя изискване винаги при заверка на подписите да се заверява съдържанието, посредством оставяне на съхранение на препис от документа при нотариуса. Твърди, че М.М. е особена правна форма на извършване на търговска дейност в Германия най-близка до едноличния търговец по българското право, но не идентична с нея и същата не подлежи на вписване в регистър, поради което е невъзможно представянето на удостоверение за актуално състояние. Сочи, че в удостоверение, представено по фирменото дело, от 29.09.2020 г. фактът, че Х.Г.М. действа като едноличен търговец М.М. е удостоверен от нотариус.

1

Жалбата е основателна.

С аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТР, предпоставка за вписването е представянето на доказателства за формалното (от външна страна) съответствие на заявените за вписване обстоятелства (на фактическия състав по тяхното осъществяване) със закона. Когато предмет на вписване е прехвърляне на дружествен дял, то регистърната проверка обхваща и изследване на договора за продажба от външна страна – е ли продавачът притежател на продаваните дялове съгласно актуалното вписване в Търговския регистър и спазена ли е изискуемата от закона форма за прехвърлянето.

Съгласно чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България, независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове (разпоредбата на чл. 58 КМПЧ е специална спрямо сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 61 КМПЧ). Т.е. за валидността на договора се прилага чл. 129, ал. 2 ТЗ, а именно – същият следва да бъде сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание.

В настоящия случай положените върху договора подписи са удостоверени от д-р К.Х., нотариус в Г. А. М., съгласно положения апостил.

Според § 45 на Закона за нотариалните удостоверения, приет 1969 в Германия /легализиран превод, приложен към делото/ първообразният документ /оригиналът/ на нотариално завереният документ остава за пазене при нотариуса, освен ако е необходимо да бъде предаден. Според ал. 2 първообразният документ /оригиналът/ се предава, ако се обоснове правна нужда от използване на оригинала в чужбина и ако всички лица, които имат право да получат копие от този документ, дадат съгласието си за това. В този случай, оригиналът се скрепява с печат, а при нотариуса са съхранява за пазене вторият екземпляр /препис/ и върху него са отбелязва на кого и на какво основание е предоставен първообраза, като в този случай вторият екземпляр замества оригинала.

Според разпоредбата на чл. 590, ал.2, вр. с ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс на Р.България п ри едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват пред нотариуса и след удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.

При съпоставка на националната норма за едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието на документ с разпоредбата на §45 от немския Закон за нотариалните удостоверения съдът намира, че при нотариално удостоверяване на подписа на документ според немското право то задължително е съпроводено и с удостоверяване съдържанието на документа чрез изискването за съхраняване на оригинала.

На следващо място, към заявлението е представено удостоверение от 26.06.2017 г. на чуждестранните власти, че д-р Х.М. е регистриран под данъчен номер 9231/251/30313, който е идентичен на регистрирания в търговския регистър съдружник в дружество „К.П.“ ООД М.М. – Германия.

2

Истинността на заявените обстоятелства е потвърдена с декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и е удостоверена в удостоверение, представено по фирменото дело от 29.09.2020 г..

При тези факти настоящият състав счита, че исканото вписване следва да бъде извършено. Действително, чл. 21, ал. 3, т. 4 от Наредба 1/2007 г. предвижда, че към заявлението следва да се приложи документът, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, ако юридическото лице не е учредено по българското право и не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

При разумното тълкуване на разпоредбата обаче следва да се приеме, че удостоверение за актуално състояние не трябва да се представя всякога, а само когато такова въобще не е представяно по партидата на дружеството или представеното не отразява вече актуалните данни относно правосубектността или представителството.

В настоящия случай от представените документи се установява, че в Германия Х.Г.М. действа като едноличен търговец М.М. и предвид характера на формата, под която се осъществява дейността, липсва съмнение за настъпила промяна в правосубектността на този съдружник.

Няма нормативно основание да се счете, че представеното удостоверение от 2017 г. и от 2020 г. има определен срок за валидност, поради което и щом липсва съмнение за настъпили промени след датата на издаването им, то същите следва да се счетат за актуални и към момента на вземане на процесното решение. Нещо повече - този факт е потвърден и по посочения в чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ начин, предвиден именно за удостоверяване на отрицателните факти (липса на промяна), относими към съответното регистърно производство.

Поради изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен и трябва да се укаже извършване на процесното вписване.

Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20220928180127/04.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя на прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника М.М. – Германия на съдружника „КИЦ П.“ ГмбХ, HRB 94295 и УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „К.П.“ ООД, ЕИК ****, заявените със заявление вх. № 20220928180127/28.09.2022 г. обстоятелства.

Решението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3