Определение № 2308 от 26.11.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2308 26.11.2019 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №1748по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №148 от 16.09.2019г. по гр.д.№414/19г. на РС- Средец Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на Г.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1537,95 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 337,66 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец сумата от 61,52 лв.- държавна такса, д.т. от 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист, както и 100 лв. разноски за експертиза.

Отхвърлено е искането за присъждане на адвокатски хонорар за разликата над присъдения до претендирания от 500 лв.

Решението е връчено на страните на 24.09.2019г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№2825/1.10.19г. по описа на РС-Средец, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Димчева. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.

Изразено е несъгласие с решаващите изводи на районния съд, че липсата на изрична нормативна уредба, действала през процесния период не следвало да се тълкува като законово установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като извънреден, а представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при наличие на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Намира, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите им действали паралелно по време с наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./.

Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на този коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време.

Заплащането на положения нощен труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба, въпреки че въззиваемият е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си адв.Ж..

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбите:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П

Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 9.12.2019г. от 9.30ч.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.