Решение № 20 от 18.05.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Административно наказателно дело 28/2026
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Пещера, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Павлова-СтоимЕ. при участието на секретаря Е. Сл. М. като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-СтоимЕ.
Административно наказателно дело № 20265240200028 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление № 2025-315-001083/ 05.01.2026 на Началника на РУП Пещера, с което на Е. О. П., ЕГН **********, от гр. Кричим, ***, му е наложена глоба в размер на 102,26 евро и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като поддържа подадената жалба чрез процесуалния си представител, оспорва наказателното постановление и иска нЕ.та отмяна. Сочи доказателства, като иска да бъде допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не изпраща представител. По делото н е е постъпило становище от Началника на РУ Пещера.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4692506/ 08.12.2025г. за това, че на 08.12.2025г около 21.40 часа в с. Исперихово като водач на лек автомобил Хонда Сивик с рег. ***, собственост на М. Е. Д., в село Исперихово в посока към улица „Тридесет и осма“ при подаден звуков и светлинен сигнал от контролен орган с брандиран служебен водачът отказва да спре плавно в найдясната част на платното за движение и да изпълни указанията , като продължил движението си, като в село Исперихово спира своето движение след подаден със „СТОП" палка по образец от полицейския служител Д. И. В., който е възпрепятствал да продължи движението си.
Нарушавал чл. 103 от ЗДвП.
Актът е подписан от нарушителя, с отразяване „нямам възражение“.
Въз основа на Акта е издадено и оспорваното НП. Въз основа на изложеното за нарушение на чл. 103 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложениет по делото писмени доказателства и свидетелите очевидци – К.
С. и С. П..
Актосъставителят К. С. и св. С. П., потвърждават констатациите по акта.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от фактическа страна Съдът намира, че:
АУАН и НП са издадени от компетентно лице, както и е визираната относима материално правна забраняваща и съответната й санкционна норма По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 08.12.2025 г. около 21.40 часа в с. Исперихово св. К. С. управлявайки служебен полицейски брандиран автомобил е подал светлинен и звуков сигнал на входа на село Исперихово. Според свидетеля жалбоподателят не се е подчинил и е продължил движението си, като в село Исперихово, като спира своето движение след подаден със „СТОП" палка по образец от полицейския служител Д. И. В., който е възпрепятствал да 2 продължи движението си.
По делото не са представени писмени доказателства, че жалбоподателят е получил писмени разпореждания от полицейските служители, както и не се събраха гласни доказателства , че са били дадени устни разпореждания да спре движението си.
По делото не се твърди , а и от събраните гласни доказателства не се установява какви са били разпорежданията на полицейските органи.
На първо място едва с разпита на свидетелите се установи, че св. С. като водач на служебен автомобил, брандиран, е подал светлинен и звуков сигнал. От показанията на свидетелите се установява че е имало общо три коли, не се събраха доказателства по каква причина е бил подаден светлинен и звуков сигнал именно на жалбоподателя. Не се установява жалбоподателят по някакъв начин да е нарушил правилата за движение или поведението му да представлява престъпление или нарушение на обществения ред. Не само това, но и от показанията на свидетелите не може да се установи кога е подаден този светлинен и звуков сигнал, дали между село Исперихово и гр.Пещера, дали в самото село Исперихово, и къде точно, или на посоченото в акт кръстовище, къде е следвало да спре, или където обективно жалбоподателят е спрял на подаден „Стоп“ с палка от полицейски служител.
По този начин не се установяват с категоричност от обективна страна съставомерните фактически признаци на извършеното от жалбоподателя административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, който задължава водача на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП обаче не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази същата препраща към нормата н а чл. 170, ал. 3 от ЗДвП , задължаваща контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. В алинея (4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) е посочено следното 3 Длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, могат да осъществяват контролните си функции по този закон и от необозначени служебни моторни превозни средства на Министерството на вътрешните работи за нарушения, с които се създава непосредствена опасност за движението. Контролът от необозначени служебни моторни превозни средства може да се извършва и с автоматизирани технически средства и системи. Сигналите за спиране, които се подават от движещи се необозначени служебни моторни превозни средства, са едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя светлина, специален звуков сигнал или постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ!" и текст с указания към водача на български и английски език, или през високоговорителната уредба на моторното превозно средство.
Ето защо съдът приема, че за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ- следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето- да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто- водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
В случаи на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП при изложено в жалбата изрично възражение, че сигналът не е бил достатъчно ясен и са налице съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя, какъвто е настоящият случай, то в тежест на административнонаказващия орган е да докаже: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране.
Според настоящия съдебен състав в хода на производството се установи по несъмнен начин, че на процесната дата при управление на 4 описания в акта и в НП лек автомобил, жалбоподателят не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение,тъй като не е подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган и в този смисъл от обективна страна деянието не е извършено.
Не е доказано и вмененото на санкционираното лице деяние от субективна страна. Необходима предпоставка за съставомерността на процесното нарушение е възприемането от водача на подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания за спиране.
СлЕ.телно, за да е налице нарушение по чл. 103 от ЗДвП е необходимо подаденият сигнал да е бил своевременно възприет като такъв от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика да е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.
Именно тези обстоятелства не бяха доказани по безспорен начин от наказващия орган. По делото не се установяват категорични и несъмнени данни, че водачът е възприел издадено към него нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Предвид това за съда е невъзможно да формира несъмнено убеждение, че жалбоподателят съзнателно е решил да не се подчини и да продължи движението си, при нсе ме св. С. и св. П. не твърдят да са му разпоредили устано или чрез високоговорителна уредба да спре движението си. Същияте спрял на подадена стоп палка . Всичко това не навежда на съзнателен отказ жалбоподателят да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Както вече беше посочено, в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, във връзка с което е ангажирана АНО на нарушителя.
Действително, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съществува оборима презумпция за доказаност на вмененото нарушение. Безспорно е също така, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се позовава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук изложеното в акта няма обвързваща доказателствена сила. В случая не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като вината на нарушителя не е установена по безспорен 5 начин. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си.
В настоящия казус липсва елементът вина, доколкото тя не е доказана.
Административнонаказателната отговорност е лична и тя почива освен на съответно основание от закона, а така също и на фактическо такова, поради което следва да е установен каузален принос на нарушителя към настъпилия противоправен резултат. Последното е важимо независимо от формата на вината на нарушителя, т. е. дали той е действал при умисъл, или непредпазливост. Вината задължително подлежи на установяване в съдебното производство. Тя не може да се извлича абстрактно и единствено от съдържание на нормативните актове, въз основа на който е ангажирана.
Следва да се подчертае, че настоящият случай касае отговорност на физическо лице, което следва да действа виновно, и не е налице т. нар. обективна безвиновна отговорност на юридическите лица по чл. 83 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5abeeeb4-ea31-4f77-814e-4b3268a40d14