Решение № 109 от 04.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Ат. Г. Янк. като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500162 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260003 от 27.01.2022 г. по гр.д. 13/2021 г. на Окръжен съд – Хасково е осъдил П. на РБ, с адрес: С., бул. “В.“ № 2 да заплати на ИВ. Н. Ч. с ЕГН – **********, с адрес: град С., ул. “А.С.“ № 22, на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К., прок.преп. № 332/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура - С., ведно със законната лихва считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлил. Със същото Решение ХОС е осъдил ПРБ да заплати на ИВ. Н. Ч. на същото основание обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 1289,19 лева, от които 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К. и 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна 1 лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от 17.12.2015 г. до 06.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 500 лева,считано от датата на подаване на исковата молба06.01.2021 г. до окончателното й изплащане. П. на РБ е осъдена да заплати на ИВ. Н. Ч. направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 455 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П. на РБ, която го обжалва в частта, с която е осъдена ПРБ да заплати на ИВ.

Н. Ч., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С “БОП“Х.,К. и прок.преп. № 332/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура С., ведно със законната лихва считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като се моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Обжалва се от същия въззивник и решението в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Ч. обезщетение за имуществени вреди в размер на 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от 17.12.2015 г. до 06.07.2017 г., като се моли да се отмени решението в тази му част и искането на Ч. в тази част да се бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Според ПРБ решението на ХОС в тези му обжалвани части е неправилно и необосновано. Излагат се доводи свързани с принципа по чл. 52 от ЗЗД и твърдения, че присъденото обезщетение за имуществени вреди е над обичайното. Коментира се продължителността на наказателното дело, сложността му, взетата мярка за неотклонение, включително и ограничителната мярка – забрана за напускане на пределите на страната, интензитета на процесуално-следствените действия с ищеца. Изразяват се съмнения относно това дали сумата внесена като парична гаранция е с лични средства на ищеца, има аргументи относно датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Цитира съдебна практика.

В отговора на тази въззивната жалба първоначалният ищец ИВ. Н. Ч. чрез адвокат А.С. Й., вписана в Адвокатска колегия – Х. счита, че въззивната жалба на ПРБ е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Смята присъденото обезщетение за неимуществени вреди, че не е 2 прекомерно, а напротив – занижено. Коментира ограничителната мярка в смисъл, че ищецът не е бил уведомяван своевременно за нея, както и срокът на наказателното производство. Твърди, че внесената парична гаранция е с лични средства. Анализира цитираната от ПРБ в жалбата й съдебна практика и взема отношение относно влизането в сила и стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Депозирана е въззивна жалба от ищеца ИВ. Н. Ч. против решението на ХОС в частта, с която е отхвърлен искът му против ПРБ за разликата над 10000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К. и прок.преп. № 332/2015 г. по описа на СП - С., ведно със законната лихва считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Иска се изменение на решението на ХОС в тази му част, като се присъди обезщетение в по-висок в размер и се изхожда от принципа на справедливостта. Излагат се доводи свързани с това, какво представлява обезщетението за неимуществени вреди и каква е целта му. Конкретно се коментират тежестта на обвинението, обществения отзвук, отрицателните последици – нравствени страдания и нарушаване на психическия и душевен мир, страх от затворени помещения, непрактикуване на хоби – лов и други, ограничителната мярка, продължителността на производството. Сочи, че два пъти е задържан по 24 часа. Смята, че обезщетението следва да е съразмерно на вредите с оглед законовия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съпоставимо с други аналогични случаи.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се неблагоприятни отхвърлителни, респ. осъдителни за тях части от първоинстанционно решение, по съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Гражданско дело № 13/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба на ИВ. Н. Ч. против П. на РБ. Предявени са 3 обективно съединени осъдителни искове за сума в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сума в размер на 1289,19 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът Ч. в ИМ е твърдял, че живее и работи в С., като дълги години бил служител на Агенция „М.“. Към 13.12.2015 г. работел на длъжност „митнически инспектор“ в М. - С., с ранг 5 младши, с място на работа ГКПП - К.А. и бил дневна смяна. В началото на работния ден около 10-11 часа преди обяд пристигнали полицейски автомобили, от които слезли предимно цивилни лица, за които разбрал в последствие, че са служители от Сектор „БОП“ при ГДБОП-МВР С.. Тези служители започнали да правят обиски на него и колегите му, като заявили, че разполагат с определение на Специализирания наказателен съд за извършването му. Обиск освен на него бил извършен и на колегите му от смяната, пред очите на пътуващите и намиращи се на граничния пункт по това време пътници от различни националности, включително и български граждани. Работата на пункта спряла буквално за няколко часа и макар в него да не било намерено нищо, бил придружен до дома си в С., където било извършено претърсване в присъствието на близките му. В последствие той и колегите му били отведени в Областна дирекция полиция в Х. и макар и да имал връчена вече заповед за задържане му била връчена нова такава, като отново бил задържан за 24 часа с дата 14.12.2015 г.

С постановление от 14.12.2015 г. на ст.разследващ полицай при С„БОП“ Х.,К. и в присъствие на упълномощен от него адвокат, бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №2/2015 г. и му било повдигнато обвинение за това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. и на територията на ГКПП - К.А., заедно с още двадесет и един негови колеги /поименно посочени в постановлението/, участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение от повече от три лица, за да върши престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата била създадена с користна цел и в нея участвал като длъжностно лице митнически инспектор в М. - С., Митнически пункт - К.А. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, и пр. 4 вр. ал. 2 от НК.Била му взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Сумата за гаранцията била внесена с платежно нареждане от 17.12.2015 г., чрез упълномощен адвокат. В последствие разбрал от съпругата си, че още вечерта 4 на 13.12.2015 г. по всички централни емисии били излъчени кадри отразяващи акцията по задържането на него и колегите му. Тъй като С. е малък град, новината бързо се разнесла и това било основната тема на разговори и негативни коментари около Нова Година. Макар и с по-лека мярка за неотклонение за задържане той не излизал от дома си, за да не го разпитват близки и познати, било му неудобно, реално не можел и да работи, тъй като бил уведомен от работодателя да си пусне молба за отпуск, а в последствие след Нова година на 11.01.2016 г. му била връчена Заповед № 423/11.01.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение с Агенция „М.“. Въпреки, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение било посочено „съкращаване на длъжността“, реално прекратяването било свързано с предприетите спрямо него действия по наказателно преследване. Атакувал процесната заповед и с решение на съда същата била отменена като незаконосъобразна. Тъй като бил обиден от отношението на работодателя си не се явил да бъде възстановен на работа и със Заповед №4317/12.07.2018 г. служебното му правоотношение отново било прекратено, а той отишъл да се занимава със земеделие на село. В ИМ Ч. твърди, ,че през лятото на 2016 г. отново получил призовка да се яви в С„БОП“ - Х.,К. и с Постановление от 07.06.2017 г. било прецизирано вече предявеното му обвинение по ДП № 2/2015 г. Междувременно се оказало, че имал наложена принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите на страната“, което възпрепятствало отИ.ето на семейството на почивка в Република Гърция. Наложената му принудителна административна мярка и мярката за неотклонение били отменени с постановление на прокурор от Специализираната наказателна прокуратура на 06.07.2017 г. поради изтичане на предвидените срокове в НПК, във връзка с подадена молба от защитника му. До месец март 2019 г. по воденото срещу него и колегите му наказателно производство не се случвало нищо, докато на 21.03.2019 г. не получил лично постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу него и част от колегите му. В резултат на действията на ПРБ и воденото срещу него наказателно производство в продължение на почти 5 години, в което имал положението на обвиняем по обвинение в тежко умишлено престъпление за деяние, което не бил извършил, с всички възможни и непредвидими последици от това, претърпял и продължавал да търпи душевни болки и психически страдания с траен 5 ефект, което давало своето отражение слагайки отпечатък върху целия му досегашен живот, а и за в бъдеще. Коренно се били променили душевният му мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки последвалото прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, добрата му репутация в обществото, била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в него, градените с години приятелства, доброто му име и уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и приятели, били разрушени, а възвръщането им щяло коства много усилия и дълъг период от време, още повече, че настъпилите в него следствие повдигане на обвинението, поведенчески и характерови промени в негативна насока, правели невъзможно възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане. От обвинението изпитал силен стрес, а мисълта за вероятност от осъждане го тормозела психически. По време на воденото срещу него наказателно производство бил лишен и от хобито си да ходи на лов, тъй като не било подновено разрешителното му за носене на оръжие. Претендирал съда да постановите решение, с което осъди ПРБ, да му заплати 50000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и осъждането на ПРБ да му заплати 1289,19 лева, от които 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него досъдебно производство и 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна лихва върху сумата внесена като парична гаранция за периода 17.12.2015 г. - 06.07.2017 г., представляващи претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лева от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ответникът – П. на РБ в писмен отговор е оспорила като недоказана исковата претенция. Липсвали доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място. ПРБ не следвало да носи отговорност и за уволнението на ищеца. Оспорвал се размерът на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната. Продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия. При преценка 6 разумната продължителност, се отчитали фактическата и правна сложност на делото и фазата, на която било приключило. Правило се искане до съда за отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.