Решение № 193 от 29.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Кюстендил, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 8951/15.06.2026 г. от К. М. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. *******, чрез процесуалния й представител адв. Г. Д. от АК****, със съдебен адрес гр.******, насочена против Решение № 596 от 01.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2527/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и необосновано. намира, че решаващият съд не се е съобразил с разпоредбите на чл. 235, чл. 236 и чл.

7, ал. 1 ГПК, като не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Възразява срещу изводите на районния съд за недоказаност на иска, като изтъква, че от нейна страна са доказани всички твърдения съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест и подчертава, че по исковете по чл. 344, ал.

1 т. 1 КТ доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е върху работодателя.

Подчертава, че ако работодател не събере и оцени посочените от работник/служител доказателства, се прилага разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, като съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество и дори 1 да го е разгледал по същество, това не било съществено процесуално нарушение и последиците били същите – отмяна на дисциплинарното наказание. Аргументира се, че в сведение с вх. № УРИ ********/14.08.2025 г. до ОДМВР Кюстендил, ищцата изрично заявила доказателствени искания, които останали игнорирани от работодателя при издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което обстоятелство не било отчетено от решаващия състав при постановяване на съдебния му акт. Във връзка с изложеното изразява несъгласие с твърденията на районния съд, че след като ищцата дала освен писмено обяснение и била изслушана от работодателя в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание, то й била осигурена възможност да наведе и обоснове възраженията си срещу вменените й нарушения на трудовата дисциплина.

Не споделя доводите на решаващия съд досежно датата на откриване на нарушението съгл. чл. 194, ал. 1 КТ, която разпоредба счита за нарушена. Навежда съображения, че нарушението е открито поне на 17.03.2025 г., като атакуваната заповед била издадена на 03.07.2025 г. /3 месеца и 16 дни по-късно/.

Възразява срещу изводите на решаващия състав за неоснователност на възражението на ищцата за неприложимост на технологичен ред № *******/10.07.2023г. към процесните случаи, тъй като уреждал единствено регистрационни номера от типа „аа-вв“, „ав-ав“ и „ав[1]ва“, докато процесните номера ********, ********и ********не представлявали огледални комбинации или комбинации от типа „две по две“ /“чифтови“ комбинации/. Уточнява, че издаването на процесните номера било допълнително регламентирано със Заповед № ********/16.07.2021 г., (която не била отразена в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание) и се аргументира с показанията на св. Д., които намира, че районният съд не обсъдил в цялост.

Счита, че решаващият състав, в нарушение разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 ГПК, не обсъдил в цялост свидетелските показания, събрани по делото, на които извършва подробен самостоятелен анализ, в подкрепа на становището си, че работодателят не е осигурил добри и приемливи условия за полагане на труд от служителката, в нарушение на чл. 127, ал. 1 т.1-5 КТ, за да търси коректно спазване на трудовите задължения от същата.

В заключение набляга върху натоварването на ищцата, която за година обработила около 20 000 административни процедури, предвид което счита, че посочените в процесната заповед три нарушения на трудовата дисциплина не може да се приемат за системност.

При развитите доводи се поддържа искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и изцяло уважаване на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не се ангажират.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ответник в първоинстанционното производство ОДМВР – Кюстендил, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Б. Л., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания, а обжалваното решение се приема за правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния 2 закон.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение.

В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна я оспорва чрез пълномощника си.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен съставq в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, което е надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. При това е спазена родовата подсъдност на трудовия спор – чл. 104, т. 4 от ГПК вр. чл. 103 от ГПК.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:

Съдът е бил сезиран с искова молба от К. М. Г., чрез адв. Г. Д. от КАК, с която е била атакувана като незаконосъобразна Заповед за уволнение рег. № *******/03.07.2025 г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12. Поискано е тя да бъде отменена, а ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – системен администратор в група „Регистрация и отчет на превозните средства“ в отдел “Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, както и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на ищцата сума в общ размер на 4 718,81 евро, от които: 1107,50 евро – обезщетение, дължимо на ищцата като разлика в получаваното от нея възнаграждение по правоотношението, предмет на настоящото дело и впоследствие възникналото такова със страна ищцата в настоящото за период от 75 календарни дни от 04.07.2025 г. до 17.09.2025 г. и 3611,31 евро – такова, дължимо за времето през което е останала без работа (поради прекратяване на впоследствие възникналото трудово правоотношение, считано от 17.09.2025г.) за период от 109 календарни дни от 17.09.2025 г. до 03.01.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението – съгласно Определение рег. № 297/24.02.2026 г., с което съдът е допуснал предприетата от ищцовата страна промяна на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1, и ал. 2 от с.к.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна с твърдения, че заповедта е 3 законосъобразна, а досежно обстоятелствата за съществуването на трудовото правоотношение, както и прекратяването му с процесната заповед, липсва заявено оспорване.

С обжалваното решение Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от К. М. Г. иск да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за уволнение с рег. № *******/03.07.2025 г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение в общ размер на 4 718,81 евро, от които: 1107,50 евро – обезщетение, дължимо на ищцата като разлика в получаваното от нея възнаграждение по правоотношението, предмет на настоящото дело и в последствие възникналото такова със страна ищцата в настоящото за период от 75 календарни дни от 04.07.2025г. до 17.09.2025г. и 3 611,31 евро – такова, дължимо за времето, през което Г. е останала без работа /поради прекратяване на впоследствие възникналото трудово правоотношение, считано от 17.09.2025г./ за период от 109 календарни дни от 17.09.2025г. до 03.01.2026г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. М. Г. да заплати на ОДМВР – Кюстендил сумата в общ размер на 748,93 евро, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Предмет на спора, пренесен и пред въззивната инстанция, е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до прекратяването на процесното трудово правоотношение.

За изясняването на този спор е необходимо да се посочи, че в срока на действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания.

Нормата на чл. 192, ал. 1 от КТ предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат от него или от определено от него длъжностно лице с нарочна заповед.

Законосъобразността на последната предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма, като при съдебното й оспорване следва да се установи надлежно и съществуването на посочените в нея основания.

С атакуваната заповед в случая работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия, като ищцата е била дисциплинарно уволнена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, след като е приел, че на *******г., *******г. и *******г., тя е допуснала нарушения, които са квалифицирани като такива по чл. 159, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР, чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. второ, алт. втора, т. 7 и т. 10 от КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. първо от КТ, съответно във вр. с чл. 124, предл. първо и второ от КТ, чл. 125 от КТ и чл. 126, т. 5, предл. второ, т. 7 и т. 13 от КТ (във връзка със задълженията, вменени на служителя с т. II, подт. 1, 2 и 3 от длъжностната характеристика за длъжността, която заема, във вр. с чл. 108, ал. 1 от Технологичния ред, установен в ОДМВР – Кюстендил за този вид дейност, във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г., във вр. с чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР).

В обстоятелствената част на заповедта е конкретизирано, че тези нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в това, че:

На ********г., на ********г. и на ********г., в посочените там времеви периоди 4

(часове), с деянията си, изразени чрез допускане да бъде използван даденият й персонален достъп до АИС „Регистрация на МПС и собствениците им“ за изпълнение на трудовите й задължения, за да бъде въведено в системата заявление № ***** от ***** г., отнасящо се до лек автомобил с per. № ********, за да бъдат „зачислен за работа“и„ангажиран в момента“ peг. № ********, peг. № ******** и peг. № ********, с които в последствие са регистрирани леките автомобили марка „***“, модел „***“, марка „****“, модел „****“ и „****“, модел „***“, въз основа на заявление № ********, заявление № ************* и заявление № *********, за които не е подадено заявление за избор по желание на заявител и с които действия е нарушена поредността на автоматично подаваните регистрационни номера от АИС, ищцата от обективна и субективна страна, е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ад. 1, т. 3, предл. второ, алт. втора, т. 7 и т. 10 от КТ („Нарушения на трудовата дисциплина са: ... т. 3. ... неспазване на технологичните правила; ... т. 7. Неизпълнение на законните нареждания на работодателя; ... т. 10. неизпълнение на други трудови задължения .... определени при възникването на трудовото правоотношение "), за което на основание чл. 190, an. 1, т. 3 и т. 4, предл. първо от КТ („системни нарушения на трудовата дисциплина“ и „злоупотреба с доверието на работодателя...“) е намерено, че на служителя може да се наложи дисциплинарно уволнение.