Решение № 145 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20223100900171 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Хемус Консулт БГ" ООД срещу отказ № 20220311100032/14.03.2022г. на длъжностното лице към Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20220311100032/11.03.2022г. за вписване на промени в следните обстоятелствата: т.19 заличаване на съдружника С. Б. М. и т.23 вписване на едноличен собственик на капитала на дружеството - З. Г. И. по партидата на „Хемус Консулт БГ " ООД, ЕИК 202465781.

В жалбата се излага, че отказът е незаконосъобразен. Сочи се, че изключването на съдружник не представлява разпореждане с дружествен дял, поради което наличието на вписан запор върху дяловете на изключения съдружник не се явява пречка за вписване на заявеното обстоятелство. Излага се, че ограничението на чл. 451, ал. 1 от ГПК включва единствено разпоредителни действия с дружествения дял, а доколкото изключването на съдружник представлява санкционна последица, изразяваща се в принудително въздействие в членствените правоотношения, то запорът не се явява пречка за вписване на промяната. Твърди се, че при наличие на запор на дружествените дялове стойността им следва да се изплати не на изключения съдружник, а на кредитора в чиято полза е наложен запора. Твърди се, че 1 действително към заявлението не е приложено доказателство за заплащане стойността на дяловете, но длъжностото лице по регистрацията е следвало да даде указания за отстраняване на нередовността на заявлението по реда на чл.

22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, вместо да постановява отказ. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да уважи подадената жалба, като отмени постановения отказ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията депозирала отговор по жалбата, в който се излага, че от представените към заявлението документи не може да се установи спазена процедура по свикване на общо събрание. Твърди се, че доколкото в дружествения договор не е предвидено друго, протокола за взетите по чл. 137, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ТЗ решения следва да бъде с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, съобразно изискванията на чл. 137, ал. 4, от ТЗ. В противен случай съгласно чл. 137, ал. 5 от ТЗ същите са нищожни.

Излага се, че не е спазена процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника, доколкото липсва решение на общото събрание, на което да са констатирани увреждащи дружеството действия на съдружника. Излага се, че не е отправено предупреждение до изключвания съдружник за конкретни негови действия или бездействия, увреждащи интересите на дружеството. Твърди се, че с изключването на съдружника, както и с намаляването на капитала на дружеството с размера на дяловете на изключения съдружник и последващото увеличаване на капитала със същия размер, се цели увреждане на кредиторите, в чиято полза е вписан запорът.

Моли се за потвърждаване на постановения отказ, както и за присъждането на юрисконсулско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадено е заявление А4 с вх. № 20220311100032/11.03.2022 г. от „Хемус Консулт" ООД, чрез адв. Г.В. за вписване на промени в следните обстоятелства: т.19 - заличаване на съдружника С. Б. М., на основание чл.

126, ал. 3, т. 1 от ТЗ т.23 - вписване на едноличен собственик на капитала на 2 дружеството - З. Г. И. по партидата на „Хемус Консулт БГ " ООД, ЕИК 202465781.

Към заявлението са приложени изискуемите съгласно чл. 21, ал. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11 и 13 от Наредбата документи, включително декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Към жалбата инициирала настоящото производство е представено и доказателство за внесена сума в капитала на дружеството на стойността на поетите дружествени дялове на изключения съдружник.

Длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията е постановило отказ по заявлението, с мотиви, че по партидата на дружеството са вписани два запора върху дружествените дялове, притежавани от изключения съдружник С. Б. М.. Според длъжностното лице по регистрацията наличието на запор на дружествените дялове се явява пречка за заличаване на съдружника поради изключване от дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ, доколкото съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта. Изложени са и мотиви, че следва да бъде спазена и процедурата по чл. 73в от ТЗ, което в случая не е сторено. Твърди се, че отказ е постановен и поради обстоятелството, че след като оставащият съдружник Зорница Иванчева поема дяловете на изключения съдружник към заявлението следва да бъдат представени и доказателства за внасяне стойността на поетите дялове от оставащия съдружник по сметка на дружеството.

Жалбата е допустима при наличие на правен интерес, подадена в преклузивния срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, като разгледана по същество същата се явява основателна.

Обхватът на проверката на длъжностното лице по регистрацията е очертан в чл. 21 от ЗТР. След проверка дали заявлението е подадено в предвидените за това форма и ред, и дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, на основание чл. 21, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ проверката обхваща дали заявлението изхожда от оправомощено лице, а на основание чл. 21, т. 5, предложение второ, дали заявеното за вписване обстоятелство отговаря на изискванията на закона.

В случая заявената промяна касае вписване на промени по група „Основни обстоятелства" по т. 19 - заличаване на съдружник и по т. 23 3 вписване на едноличен собственик на капитала на дружеството - З. Г. И..

Нормата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ допуска изключването на съдружник след писмено предупреждение.

От справка в Търговския регистър съдът констатира, че по партидата на дружеството са вписани двама съдружници – Зорница Георгиева Иванчева и С. Б. М. с размер на дяловото участие по 1000.00лв. за всеки един от тях.

От приложените по делото покана за общо събрание на 15.10.2021г., покана за общо събрание на 15.11.2021г. и покана за общо събрание на 20.12.2021г., връчени лично на адресата, се установява, че същите са отправени до съдружника С. Б. М. за участие в общо събрание на съдружниците на посочените дати с дневен ред - вземане на решение за увеличение на капитала на ООД.

Съгласно приложените протоколи от проведени общи събрания на 15.11.2021г. и от 20.12.2021г. съдружникът Марински не се е явил за участие, респективно за взимане на единодушно решение по посочения в поканите дневен ред.

Поради неявяване за участие в три общи събрания е отправено писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 о т ТЗ за изключването на съдружника, връчено лично на 06.12.2021г. Същото е редовно от формална страна и притежава необходимото съдържание, тъй като в него са изброени подробно всички онези задължения, които съдружникът не е изпълнил.

За провеждането на събранието по повод изключването на съдружника, той е редовно поканен с покана, връчена отново лично на 06.01.2022г.

Съгласно протокол от 24.01.2022г. за проведено общото събрание на съдружниците е взето решение за изключване на С. М. като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ поради неизпълнение на задълженията му за оказване на съдействие от осъществяване на дейността на дружеството.

Решението за изключване на съдружника е взето при необходимия кворум и формата му за действителност е спазена. Чл. 137, ал. 4, in fine от ТЗ изключва изискването за писмена форма с нотариална заверка на подпис и съдържание, когато в дружествения договор е предвидено друго. В чл. 15, ал.

4 от дружествения договор е предвидена само писмена форма за взетите по 4 чл. 137, ал. 4 от ТЗ решения. Това обуславя неоснователност на релевираното в отговора на жалбата твърдение за нищожност на взетите решения, поради липса на изискуемата, съобразно изискванията на чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма.

Предвид изложеното съдът намира, че от формална страна всички документи, установяващи изключването на съдружника са налице, като проверка на законосъобразността на решението без провеждане на иск по чл.74 от ТЗ не следва да бъде извършвана.

Спорен е въпроса дали при наличие на вписани запори върху дела на съдружник съществува пречка за прекратяване на члественото правоотношение.

В действителност при извършена справка по партидата на дружеството в Търговски регистър се установява наличието на два запора в полза на "ИНВЕСТБАНК" АД, ЕИК 831663282, в размер на 23 4182.75 лв. и БОЖИДАР СВИЛЕНОВ МАРИНСКИ, в размер на 99 669 лв., върху дружествените дялове, притежавани от съдружника С. Б. М..

Съдът намира, че упражняването на възможността за изключване на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ не представлява действие по разпореждане със запорираното имущество по смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК. С прекратяване на членственото правоотношение в полза на изключения съдружник възниква вземане за изплащане на стойността на дружествения му дял, чийто размер съгласно чл. 127 от ТЗ се определя съобразно дела му в капитала, освен ако не е уговорено друго. С прекратяване на членственото правоотношение в полза на изключения съдружник възниква вземане за изплащане на стойността на дружествения му дял, определена по реда на чл. 125, ал. 3 от ГПК , което право възниква независимо от това дали е взето решение за намаляване на капитала на дружеството с дела на този съдружник или решение за поемане на дела от друг съдружник. Именно с това свое вземане поради наложения запор няма право да се разпорежда свободно изключения съдружник на основание чл. 451, ал. 1 ГПК. Като последица от наложения запор дружеството дължи да не изпълнява паричното си задължение към този съдружник до размера на обезпеченото със запора вземане на кредитора на съдружника. В този смисъл е и Определение № 644 от 12.07.2012 г. по ч.т.д. № 272/2012 г. ма II т.о. на ВКС, с което се приема, че вписаното запорно съобщение налага забрана на 5 дружеството да изплати дела на съдружника – длъжник.

Дори да се приеме, че изключването на съдружника да представлява действие по разпореждане със запорирани дружествени дялове, то интересът на кредитора, в чиято полза е наложен запора, не е накърнен, доколкото по аналогия от чл. 452, ал. 1 от ГПК действията по разпореждане на ответника, предприети след вписване на запора по партидата на дружеството в търговския регистър, са относително недействителни спрямо обезпечения кредитор - Решение № 76 от 10.07.2014 г по т.д. № 2163/2013 г. II т.о. на ВКС.

Съдът намира за незаконосъбразни доводите на длъжностното лице по регистрацията, че липсата на доказателства за спазване на процедурата по реда на чл. 73в от ТЗ предпоставя отказ за вписване на исканите промени по партидата на дружеството. Нормата на чл.73в от ТЗ предвижда, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. Т.е предвиден е механизъм за защита на правата на обезпечен кредитор. Но той следва да се реализира когато започне изплащане на равностойността на ликвидационния дял и няма касателство към вписване на промените в т.19 съдружници.

С изключването на съдружника С. Б. М., единствен съдружник в дружеството остава З. Г. И.. Съгласно протокол от 24.01.2022г. за проведено общото събрание на съдружниците, делът на изключения съдружник се поема от оставащия съдружник.

Хипотезата на запазване на размера на капитала с поемане на освободените дялове от изключения съдружник, доколкото липсва негово изявление относно съдбата им, е сходна с едновременно увеличаване и намаляване на капитала. Макар да не налага отделно заявяване на промяна /номиналната стойност на уставния капитал се запазва в резултат на това действие/, обстоятелството по отразяване на притежаването на всички дялове от един собственик, следва да се впише като промяна.