Разпореждане № 5836 от 14.09.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5836 гр. Благоевград, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210102483 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. ****а, обл. София (столица), срещу длъжника В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ****, за следните суми:

-45,24 евро, незаплатена електронна съобщителна услуга по договори с клиентски номер 18330114726 от дата 21.12.2022 г., обективирано във фактури № 0040992926/01.09.2023 г., № **********/01.10.2023 г., № 0044505040/01.11.2023 г., № 0046509131/01.12.2023 г., сключен между длъжника В. Н. Б., ЕГН: **********, и „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: 831642181, което вземане е прехвърлено на "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, с ЕИК: 205942517 на дата 19.11.2024 г., съгласно договор за цесия, а "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, с ЕИК:

205942517 го е прехвърлило на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК: 205680303 на дата 01.04.2026 г., посредством договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 08.09.2026 година до окончателното й изплащане;

- 15,99 евро, законна лихва за забава върху главницата за незаплатена електронна съобщителна услуга, дължима за периода 19.09.2023 г. - 12.08.2026 г.

- 54,94 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 21.12.2022 г. за мобилен номер **** за абонаментен план Unlimited 100.

Претендират се и сторените по делото разноски. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от следните обстоятелства: Длъжникът В. Н. Б. с ЕГН/ЕИК: ********** е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Виваком България“ ЕАД, със сключен договорен абонамент, както следва: − от дата 21.12.2022 г., за ползване на мобилен номер ****. Вземането спрямо длъжника В. Н. Б., ЕГН **********, е прехвърлено с договор за цесия от дата 19.11.2024 г. от „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК:

831642181 на "Иновативни Финанси" ООД, с ЕИК: 205942517. С договор за цесия от дата 01.04.2026 г., "Иновативни Финанси" ООД, с ЕИК: 205942517 е прехвърлило придобитото от 1

„Виваком България“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, вземане спрямо длъжника В. Н. Б., ЕГН **********, на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК: 205680303. Длъжникът В. Н. Б., ЕГН **********, е уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на дата 20.04.2026 г., с оглед което единствен титуляр и разпоредител на вземането е „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК. При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по процесните договори противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойката, претендирана от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна 2 преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора. Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС). Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. 3 № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д.

№ 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС). Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.- и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените 3 пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил). Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.

Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й част не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е сделката, предмет на договора за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката за ползване. Това е така, тъй като клаузата визира „случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на устройство, респ. лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за ползване за срока на договора. Нещо повече в случая липсват твърдения договора за лизинг да е прекратен предсрочно. Дори и да не бъде възприет горният извод, то съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Поради изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на неустойка ще следва да се отхвърли. В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл.

410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5,72 евро държавна такса и 129,35 евро - адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5abdc218-eca0-4144-ab71-8cb378c9b6ee