Определение № 3077 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3077 гр. София, 13.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502445 по описа за 2026 година

Производство е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. И. Х. срещу определение № 12498/09.06.2026 г., постановено по в. гр. д. № 5770/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната въззивна жалба № 29788/30.01.2026 г., подадена от К. Х., като недопустима и е прекратено в.гр.д. № 5770/2026 г. по описа на СГС.

В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като с поведението си К. Х. не е дала повод за образуване на делото № 51870/2024 г. по описа на СРС от страна на „Юробанк България“ АД срещу нея. Твърди се, че тя е изплатила като наследник 1/3 идеална част от задълженията на своя наследодател в полза на банката, още преди тя да образува делото пред СРС. Моли се определението да бъде отменено.

С отговор от страна на „Юробанк България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, се оспорва частната жалба като неоснователна.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение № 23812 от 30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 51870/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, са отхвърлени предявените от доверителя ми искове срещу П. П. П., П. П. П. и К. И. Х. за заплащане на суми по договор за овърдрафт № OV84179/13.12.2019 г., сключен с наследодателя на ответниците — П. П. Х.. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените поделото разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй 1 като с поведението си са дали повод за завеждане на делото - исковото задължение е било погасено чрез плащане в хода на съдебното производство.

Недоволна от така постановеното решение, ответницата К. Х. е подала въззивна жалба, с която е поискала отмяната му и произнасяне по същество, с което ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 984,06 лв., представляваща според нея „надвзети суми" по процесния договор.

С определение № 12498 от 09.06.2026 г. по в. гр. д. № 5770/2026 г.

Софийският градски съд правилно е върнал въззивната жалба като недопустима и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес за ответницата, съответно констатирана недопустимост на въвеждането на нови искови претенции във въззивната фаза.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е изцяло благоприятно за ответницата К. Х., тъй като предявеният срещу нея иск е отхвърлен. Поради това за нея липсва правен интерес от подаване на въззивна жалба по реда на чл. 258 ГПК. Претенцията за осъждане на „Юробанк България“ АД да плати сумата от 984,06 лв., представлява нов иск, който не е бил предмет на разглеждане пред първата инстанция и е предявен за първи път с въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от предмета на спора, очертан пред първоинстанционния съд, и не може да разглежда нови искове.

Евентуалните отношения и уреждане на сметки между сънаследниците за платени припадащи се части от погасено задължение са предмет на отделен ред и претенции между самите тях, а не основание за обжалване на решението в исковия процес, образуван от „Юробанк България“ АД. Обосновани са изводите на Софийския градски съд, че подадената въззивна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за К. И. Х. от нейното подаване. С обжалваното първоинстанционно решение предявените искове са изцяло отхвърлени спрямо всички ответници, включително и спрямо частната жалбоподателка. Доколкото с решението тя е осъдена единствено за заплащане на съдебни разноски, защита срещу тази част от акта се осъществява не по пътя на въззивното обжалване, а по специалния ред на чл.

248 ГПК. Във въззивната си жалба жалбоподателката дори не е изложила конкретни оплаквания относно присъдените разноски, а е поддържала претенция за осъждане на „Юробанк България“ АД да й възстанови суми, които счита, че не дължи. Това искане е недопустимо, тъй като същото никога не е било въвеждано като предмет на делото пред първоинстанционния съд.

Ако е считала, че банката се е обогатила неоснователно за нейна сметка, ответницата е следвало своевременно да предяви насрещен иск пред първата инстанция. Процесуално недопустимо е едва във въззивното производство за първи път да се заявяват нови осъдителни претенции, които не са били предявени по надлежния ред пред първоинстанционния съд.

Поради изложените доводи настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за 2 правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12498/09.06.2026 г., постановено по в. гр. д. № 5770/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3