Решение № 16272 от 10.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16272 гр. С., 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110128781 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. П. К., чрез адв. П., срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на следните суми: 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е оправдан с решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д.

№ 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за адвокат, от които: 500 лв. - в хода на досъдебното производство № 226-ЗМК2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, и 400 лв. – входа на съдебното производство по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с постановление от 07.01.2016 г. по ДП № 226-ЗМК-2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“ по образуваното досъдебно производство. С постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при СРП било внесено в СРС предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на ищеца. С решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Поддържа, че взетата спрямо него мярка за неотклонение създала значително притеснение и дискомфорт за ищеца и семейството му за един много продължителен период от време – около една година и половина. Отделно от това, към момента на повдигането на обвинението ищецът бил в навечерието на навършване на 40 годишна възраст, със стабилно семейство – жена и син, 1 който към онзи момент бил на 11 години, както и с майка, която била сама и разчитала на неговата помощ. Към онзи момент ищецът и неговото семейство се грижели и за болната му леля, която трябвало да бъде придружавана в редица болнични заведения. На следващо място твърди, че воденото срещу него производство се отразило негативно на трудовата му дейност и на психическото му състояние в този толкова важен момент от неговия живот.

Поддържа, че от проведеното срещу него наказателно преследване до оправдаването му ищецът понесъл неимуществени вреди за периода от 10.01.2017 г. до 31.05.2018 г., отговорна за които е Прокуратурата на Република България. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е оправдан с решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за адвокат в хода на досъдебното и съдебното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез прокурор Ц., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба вреди вследствие от предявеното обвинение. Счита, че претенцията на ищеца била завишена и не съответствала на икономическия стандарт в Република България.

Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално – да присъди обезщетение в значително по – нисък размер от претендирания.

Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

На 23.11.2015 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура, на основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно производство № 226-ЗМК2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, срещу Т.К.Г., за това, че на 30.07.2015 г., около 20:41ч. в гр. С., ж.к. „Н.“ бл. ***, пред вх. „В“, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето причинил лека телесна повреда на Г.П.Д., изразяваща се в отоци и кръвонасядане на лицето, рана на лицето, кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, което причинило на Г.П.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

На 09.01.2017 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за образуване на досъдебното производство от 23.11.2015 г., в частта относно изписването на името на лицето, срещу което било водено наказателното производство, като било посочено, че следвало да се чете, че производството се води срещу В. П. К., а не срещу Т.К.Г..

С постановление от 10.01.2017 г. В. П. К. бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 30.07.2015 г. в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ***, пред вх. „В“, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, причинил на Г.П.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната вежда, което причинило на Г.П.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди (саморазправил се с Г.П.Д. на публично място, като засегнал телесната му неприкосновеност, без да е провокиран от него и при липса на личен мотив за това му поведение) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. С постановлението била определена на В. П. К. мярка за неотклонение "подписка". На същата дата - 10.01.2017 г. бил проведен и разпит на В. П. К. в качеството му на обвиняем.

Привличането на В. П. К. в качеството му на обвиняем било осъществено в присъствие 2 на защитник, за който било приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е било отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено в брой.

На 17.02.2017 г. в Софийски районен съд, Наказателно отделение, било внесено постановление за предлагане за освобождаване на обвиняемия В. П. К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за горепосоченото престъпление, като в тази връзка било образувано НАХД № 3025/2017 г. по описа на СРС, НО, 21 с-в. В първоинстанционното производство било представено пълномощно, с което В. П. К. упълномощил адв. М. П. с правото да осъществява процесуално представителство на упълномощителя в производството по НАХД № 3025/2017 г. по описа на СРС, както и договор за правна защита и съдействие, в който е било отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено в брой. По образуваното НАХД били насрочени общо шест съдебни заседания, като едно от тях (за 03.10.2017 г.) било отложено по молба на адв. П. – защитник на ищеца. По горепосоченото НАХД били проведени пет съдебни заседания (на 05.12.2017 г., 03.01.2018 г., 06.02.2018 г., 05.04.2018 г. и 15.05.2018 г.), в които са участвали В. П. К. и неговият защитник – адв. М. П.. С решение по посоченото дело от 15.05.2018 г., влязло в сила на 31.05.2018 г., В. П. К. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В хода на настоящото производство като свидетели по делото са разпитани М.К.Б. и И.Я.Г.

От показанията на свидетеля М.К.Б. – приятел на ищеца, които съдът кредитира като ясни, последователни и убедителни се установява, че след образуване на наказателното дело В. К. не е бил същият – свил се в себе си и не искал да излиза никъде, а преди това бил съвсем друг човек - весел, ходили да играят футбол и карти. Според свид. Б. наказателното производство повлияло страшно много на В. К. - видимо доста отслабнал през годините, имал промяна в цвета на косата, което доста бързо се случило, косата започнала да побелява, което според свид. Б. било вследствие от някакъв стрес, който бил провокиран от цялата тази история. В същото време и детето на В. К. започнало да се притеснява – когато ищецът трябвало да взима призовки от полицаи, детето започвало да разпитва защо идват полицаи у тях. Ищецът започнал да става притеснителен, да не излиза, а преди това ходили доста на почивки, със свид. Б. имали общ бизнес повече от 6-7 години, при което и това доста попречило на работата. Преди този случай всичко, с което ищецът се захванел вървяло, бил ентусиазиран, а след тази случка започнал да се свива, не искал да предприеме решаваща стъпка и общо взето повлияло на бизнеса това нещо, като не можел да се съсредоточи в самата работа и имало влияние за бизнеса - затворили един обект, защото нямало кой да се занимава с него. Свидетелят Б. изяснява още, че с В. К. говорили общи неща за делото, но той избягвал това нещо, не искал да говори, притеснявал се, а и жена му също се притеснявала от това нещо, като не искала да се сеща за това, което преживяла.

Притесненията на ищеца започнали след образуване на делото, като те продължавали до момента и той вече не бил съшият човек. Общо взето след този случай В. К. не се събирал вече с приятели, избягвал тези събирания, намирал си начин да не отиде, тъй като явно се притеснявал. Свидетелят Б. заявява още, че В. К. е неосъждан, много спокоен, уравновесен, инициативен, а в семейството е всеотдаен.

От показанията на свидетеля И.Я.Г.– приятел на ищеца, които съдът кредитира като ясни, последователни и убедителни, се установява, че познава В. К. от около двадесет години и през това време не е имало рождени дни, празници, Нови години и Коледи, през които да не е с него. Свидетелят заявява, че е запознат с делото и с това, в което ищецът е бил обвинен, тъй като началото на 2017 г. често се виждали - почти всяка вечер, работили на близки места и се прибирали заедно. Ищецът казал на свид. Г., че имало заведено дело за случая, който станал през 2015 г. В. К. бил супер притеснен, непрекъснато говорел само за 3 това какво се е случило, че му било повдигнато обвинение, не знаел какво се случва с него, започнал да се срива пред очите на свид. Г.. С оглед на това, че ищецът имал и частен бизнес, който прохождал - малък бизнес, в който първоначално наемал близки хора за подкрепа, той се чувствал много отговорен за тяхното бъдеще, че те разчитат на тези средства, които той можел да им осигури. Това, че срещу В. К. било заведено дело, му довело някакъв емоционален разпад в този момент, буквално свид. Г. виждал как ищецът се променя пред очите му с всеки изминал месец - косата му започнала да побелява, отслабнал.

На следващо място наказателното производство страшно много се отразило емоционално и на семейството на ищеца. Детето му не знаело какво се случва, как ще ходи на училище. М.

- жената на В. К., изпаднала в някакъв стрес и за нея това било болезнена тема и до ден днешен. Свидетелят Г. заявява още, че е ходил на гости при ищеца и е чувал коментари от съседи - „ето го този престъпник и води други престъпници след себе си“. Също така свидетелят изяснява, че знае и за заплахите, защото В. К. му е споделял, че въпросният човек, който е завел делото му е казал „ти ще ми изплатиш апартамента, като спечеля делото“. Въобще наказателното производство много зле се отразило на ищеца - загубил хъса, който имал преди, за да предприема нови начинания, станал по-страхлив, боязлив, но пак запазил гордостта си, просто бил различен човек в момента от това, което свид. Г. го познавал до тогава.