Определение № 1550 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. Варна, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900588 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу Д. В. Т., ЕГН ********** искове за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните:

23 491,71 евро (45 945,80 лв.) – незаплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2024 год. до окончателното заплащане на задължението;

5089,06 евро (9 953,34 лв.) – договорна лихва за периода 05.10.2022 год. – 24.10.2024 год. вкл.;

342,22 евро (669,32 лв.) – обезщетение за забава в размер на лихвената надбавка за забава за периода от 05.10.2022 год. до 24.10.2024 год. вкл., които вземания произтичат от сключен между страните на 10.05.2022 год.

Договор за кредит за текущо потребление, на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

След назначаването на особен представител на ответната страна, по делото постъпва отговор по първоначалната искова молба.

След получаването на последния, от ищцовото дружество е депозирана допълнителна искова молба, по която е депозиран съответен отговор.

С оглед гореизложеното, размяната на книжа се счита за приключила.

По предварителните въпроси:

След отхвърляне на подаденото от „Банка ДСК“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с Разпореждане № 6521/10.06.2024 год. по ч. гр. д. № 6219/2024 год. на ВРС, настоящите искове са предявени в предоставения от ВРС с Разпореждане № 36392/03.09.2024 год. на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК едномесечен срок.

Тъй като исковете са с предмет вземания, произтичащи от търговска сделка, доколкото едната от страните по нея е търговско дружество, същите следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII от ГПК – „Производство 1 по търговски спорове”.

По доказателствата:

Като допустими и относими към предмета на спора, до приемане в открито съдебно заседание следва да бъдат допуснати представените с първоначалната искова молба писмени доказателства.

Основателно се явява искането на ищцовата страна за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, допълнена от съда. Искането на ответницата за провеждането на такава следва да бъде допуснато единствено по въпроса относно коректното отчитане на всички извършени от нея плащания, доколкото отговор на първия въпрос, поставен от нея във връзка с точността на изчисленията на банката, ще се даде с отговора на поставения от ищеца трети въпрос, формулиран в исковата молба.

Доколкото ч. гр. д. № 6219/2024 год. по описа на ВРС вече е било служебно изискано с оглед преценката за допустимост на настоящото производство, то същото единствено следва да бъде приобщено към материалите по спора, респ. без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за изискването му от ВРС.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу Д. В. Т., ЕГН ********** искове за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните:

23 491,71 евро (45 945,80 лв.) – незаплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2024 год. до окончателното заплащане на задължението;

5089,06 евро (9 953,34 лв.) – договорна лихва за периода 05.10.2022 год. – 24.10.2024 год. вкл.;

342,22 евро (669,32 лв.) – обезщетение за забава в размер на лихвената надбавка за забава за периода от 05.10.2022 год. до 24.10.2024 год. вкл., които вземания произтичат от сключен между страните на 10.05.2022 год.

Договор за кредит за текущо потребление, на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от 2

ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на 10.05.2022 год., между него, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, към който са приложими Общи условия (ОУ) и Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, прилагани от банката, като ОУ са приети и подписани от ответницата. Счита, че е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, което ответницата е удостоверил с подписа си в договора – чл. 12 от съглашението.

Излага се, че въз основа на договора, ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 47 000 лв., който е следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски съобразно приложим погасителен план, с падеж 5-то число на съответния месец, считано от датата на усвояване на главницата – 10.05.2022 год. Ищецът сочи, че според чл. 8 от договора, главницата се олихвява с променлив годишен лихвен процент в размер на 8,75%, състоящ се от 8,69 % - фиксирана стандартна надбавка и 0,06 % - референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0.

Кредитодателят твърди, че ответницата е погасила изцяло единствено вноските с падеж до 05.09.2022 год. и частично – тази с падеж 05.10.2022 год., като остатъкът от главницата възлиза на 45 945,80 лв. Поради допуснатата забава, банката твърди, че е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила покана-уведомление с изх. № 0030-2001353/12.09.2023 год. на ответницата, за което е бил съставен констативен протокол от 23.02.2024 год. на ЧСИ с рег. № 711 в КЧСИ.

За дължима, но незаплатена по съглашението – чл. 8, договорна лихва, ищецът счита сумата от 9 953,34 лв. Пояснява, че началният момент на начисляване на лихвата е 05.10.2022 год. – падежът на последната вноска, по която е налице частично плащане, а крайният – 24.10.2024 год., която е датата, до която банката последно е начислявала възнаградителна лихва. По отношение на сумата от 669,32 лв., представляваща обезщетение за забава за същия период, ищцовата страна пояснява, че тя е предвидена в и дължима на основание чл. 16, ал. 1 от ОУ, а размерът на вземането се формира, като само върху частта от съответната месечна вноска, представляваща главница, е начислена лихва в размер на 10 %, от деня следващ падежната дата, определена в договора.

Дружеството прави изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита с предявяване на исковата молба поради допуснатата от ответницата забава с повече от 90 дни в погасяване на задълженията й по договора съгласно чл. 16, ал. 2 от ОУ. Пояснява, че претендира законната лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, доколкото клаузата на чл. 16, ал. 3 от ОУ предвижда, 3 че от датата на изискуемостта на кредита – поради настъпване на крайния падеж или предсрочното й обявяване, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателното плащане на задължението, вкл. по принудителен ред.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, чрез особен представител, постъпва отговор на исковата молба, с който исковете, макар и считани за допустими, се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора на ответницата. Възразява се и че нито в исковата молба се твърди, нито от ищеца се представят доказателства за нарушаване на „Условията по програма ДСК Партньори плюс“, което да оправдава промяна в приложимия лихвен процент, поради което исковете за присъждане на договорна лихва и обезщетение за забава се твърди, че са неоснователни.

Сочи се и че в т. 8, 8.1 и 9 от договора са описани абстрактни и субективни критерии, които не дават яснота за всички случаи, при които банката има право да променя лихвения процент и ГПР, като също не е ясен и механизмът на промяната. Наред с това, се твърди и че доколкото въпросните клаузи препращат към ОУ относно промяната на лихвения процент и ГПР, то те не са индивидуално уговорени, респ. са неравноправни. Такива се твърди че са и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 11 от ЗЗП, тъй като те, както и ОУ, позволяват на банката да променя едностранно първоначално уговорения лихвен процент. Неравноправността според ответницата води и до нищожност на клаузите на основание чл. 146 от ЗЗП.

Ответницата възразява и че противно на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът не съдържа ГПР и общата дължима от потребителя сума, изчислени към момента на сключване на договора. Счита, че в съглашението не се съдържа ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се формира, като посочването единствено на цифровото изражение на ГПР не предоставя пълна, точна и ясна информация на потребителя за разходите му по кредита, каквато е и целта на поставеното от законодателя изискване. Наред с това пък, посочването на по-нисък от действителния размер на ГПР представлява невярна информация и следва да се приеме като некоректна, нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пара. 1 от Директива 2005/29/ЕО, което също води до неравноправност на клаузата за общия размер на сумата, която ответницата следва да плати по смисъла на чл. 4, пара. 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в цялост.

Като неравноправна по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПК, се разгледа и клаузата на чл. 16, ал. 1 от ОУ, като създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на ответницата.

Ответницата счита, че договорът е нищожен поради неспазване на разпоредбите на ЗПК.

Твърдейки, че тъй като предсрочната изискуемост на вземанията по 4 договора не е настъпила и искът за главница следва да бъде разгледан само за падежиралите вноски, а не за целия остатък от кредита, то ответницата оспорва размера на претендираната законна лихва, доколкото главницата не е изцяло изискуема.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от ищеца постъпва допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и оспорва отговора. Поконкретно обръща внимание, че предсрочната изискуемост е обявена и с исковата молба, което, счита, че може да бъде редовно сторено и в хипотезата на назначен служебен защитник. Оспорва изцяло възраженията за нищожност на договора и за наличието на неравноправни клаузи. Сочи, че не е налице едностранно изменение на лихвата от негова страна, както и че отсъства промяна на размера на преференциалната надбавка през целия период на договора; респ. твърди, че лихвата е изчислена при съобразяване на размера на предоставената с договора преференциална надбавка. Относно т. 8, 8.1 и 9 от договора, пояснява, че в тях ясно и подробно е описан механизмът, при който е възможно да бъде променен размерът на лихвата по договора и ГПР.

Промяната на лихвения процент счита, че е обвързана с конкретно основание, посочено в ОУ и е свързано с обективни обстоятелства, стоящи извън контрола на банката, поради което не представляват неравноправно третиране на потребителя. Пояснява и че противно на твърдяното от ответницата, ГПР е посочен в т. 9 от договора, а начинът на формирането му – в чл. т. 7.1 от ОУ.

Уточнява и че наказателната надбавка по т. 16.1 от ОУ е начислявана само върху просрочените части от главницата, но не и върху начисляваната договорна лихва.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, от ответницата постъпва отговор по допълнителната искова молба, с който поддържа становището си за допустимост, но неоснователност на исковете по изложените в първоначалния отговор аргументи. Излага, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, направено с исковата молба не може да породи действие за минал период, тъй като не е спазена процедурата по уведомяване, предвидена в закона и договора и тъй като не е обявена преди депозиране на исковата молба, исковете счита за неоснователни. Пояснява и че т. 8, 8.1 и 9 от договора са неравноправни и като недостатъчно ясни и предвидими за потребителя, което счита за нарушение на ЗПК. Твърди, че т. 16, ал. 1 от ОУ е неравноправна и доколкото може да води до прекомерно оскъпяване на задължението, тъй като предвижда наказателна надбавка, несъобразена с принципа за справедливост и пропорционалност. Излага, че ищецът не е доказал размера на дължимите суми, тъй като изчисленията могат да са базирани на неравноправни или неправилно приложени клаузи.