Присъда № 170 от 08.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2489/2023
- Вид
- Присъда № 170
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Цветан Иванов Колев
Цитирани разпоредби
- чл.4,ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.6 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда, постановена на 31.10.2023 година по НОХД № 2489, по описа на Софийски градски съд за 2023 година.
Производството е образувано въз основа на внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт.
С него срещу подсъдимия К. К. Ш., ЕГН **********, роден на **** година в град София, живущ в град София, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан е повдигнато обвинение в това, че на 24.11.2022 година в град София на ул. „Златна Добруджа“, пред № 7, в автомобил марка „Мерцедес“, ДК № СВ **** ТС, без надлежно разрешително, /изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73,ал.1 и чл.30, във вр. с чл.4,ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, във вр. с чл.30, във вр. с чл.4,ал.2 от ЗКНВП/, държал в себе си с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/, с нето тегло 4,93 грама, с процентно съдържание на активното вещество /тетрахидрроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева, престъпление по чл.354а,ал.1, изр.1, прдл.4, във вр. с чл.
55,ал.1,т.1 и във вр. с чл.55,ал.2 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението, така както е внесено. Изложи доводи в подкрепа на обективните и субективни признаци на престъплението. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия, адвокат П. К., по същество релевира доводи в противовес на обвинителната теза на прокурора. Защитникът мотивира, че намира обвинението за недоказано, а единствено нелепо стечение на обстоятелствата е довело до това нейния подзащитен да бъде възприет като „доставчик на наркотици“. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият К. К. Ш. подкрепи думите на защитата си, като посочи, че е спрял инцидентно на конкретното място и не е очаквал „момичето“, т.е. свидетелката Т. Б. У. да влезе в автомобила му.
В последната си дума, подсъдимият поиска постановяване на оправдателна присъда, заявявайки, че не е виновен.
Съдът, съобразявайки доказателствата, събрани в производството, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Подсъдимият К. К. Ш. живее постоянно в град София, трудово ангажиран е и не е осъждан.
Свидетелката Т. Б. У. има постоянен адрес в град Варна, но към 24.11.2022 година живеела в град София в апартамент, находящ се в жилищен блок на улица ****. Периодично пушила марихуана и винаги си купувала такава, заявявайки я чрез обаждане на телефонен номер, записан в паметта на телефонния й апарат като „М.“.
На дата 24.11.2022 година У. се обадила на посочения телефон, /записан 1 като М.“/. С кодови думи, ползвани обикновено при такава поръчка тя заявила пакет марихуана, който да й бъде доставен до адреса. Около 18,30 часа Ш., управляващ лек автомобил марка Мерцедес, модел „ CLK„, ДК № СВ **** ТС паркирал пред адреса на У.. Със себе си той носел заявената от свидетелката марихуана – пакетче суха маса от 4,93 гр. У. слязла пред входа.
Виждайки автомобила тя отишла и без да разговаря с водача му, т.е. с подсъдимия Ш. седнала на предната дясна седалка. В този момент наблизо били и свидетелите И. Б. Б. и И. Г. Г. – служители на 04-ти Сектор - СДВР, „Криминална полиция“. Те патрулирали в района и имали предварителна информация, че автомобил с посочения по-горе номер често пребивава в района, без неговия водач да е адресно регистриран в него. Съмнението било за извършване на незаконна дейност. На посочената дата те видели паркирания автомобил. Видели и свидетелката, която не познавали до този момент да излиза от входа на блока, /вх.А, улица „Златна Добруджа“, № 7/ и да се качва на седалката до водача. Тогава те предприели незабавна и изненадваща проверка. Ш. хвърлил държаната в ръката му вещ щом видял полицаите. Хвърлил я отстрани на себе си, на практика върху седалката на автомобила. Служителите на полицията, преценявайки ситуацията повикали екип на СДВР, който извършил процесуално-следственото действие „претърсване и изземване“, били осигурени за него и поемни лица.
И при първичната проверка на място с техническо средство, а и впоследствие, чрез изготвените експертна справка и физико-химическа експертиза се установява, че намереното у Ш. е коноп /марихуана/, с нето тегло 4,93 грама с процентно съдържание на активното вещество /тетрахидрроканабинол/ от 13 %. Стойността му е 29,58 лева.
Това са фактите, установени в рамките на първоинстанционното производство. Те до голяма степен съвпадат с тези, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. с тези поддържани и от прокурора.
Разминаване между поддържаното от прокурора и установеното от съда се установява в няколко не напълно значими момента, които все пак за прецизност следва да бъдат посочени:
Няма данни свидетелката Т. Б. У. да е звъннала за поръчка на наркотика именно на подсъдимия К. К. Ш.. Не се доказа тя да е провела от своя телефонен номер разговор именно с него, тъй като не се доказа, че гласът зад лицето, записано в телефонния й номер като „М.“ е подсъдимия.
Практиката показва, че в по-голяма част от случаите, разпространителите на наркотици изграждат сложна търговска мрежа, при която заявката се прави до едни лица, други предават „стоката“ на доставчика, а едва след това доставчика извършва и доставката на крайния потребител, като често пряк контакт между отделните участници в „схемата“ няма.
Няма и данни Ш. да е звъннал на У., за да й каже, че е вече пред блока й.
Тези обстоятелства не рефлектират върху нивото на доказаност на основните елементи от състава на престъплението по чл.354а,ал.1 от НК, поради което и не оказват съществено значение в преценката на съда за това извършено ли е престъпление, за авторството на това престъпление и за вината на неговия автор.
2
По доказателствата:
Доказателствата, които установяват възприетите като доказани факти са следните:
Гласни доказателства:
Обясненията на подсъдимия К. К. Ш., депозирани в хода на съдебното следствие.
Съдът не кредитира показанията на подсъдимия в частта им досежно изразеното от него „съжаление“, че е „попаднал на погрешното място в погрешното време“. Иначе, признанието му, че е бил пред адреса на свидетелката и че в автомобила му е било наркотичното вещество, което е било негова собственост съвпадат с установеното.
Твърдението му обаче, че е спрял напълно инцидентно на това място, че си е бил закупил преди това марихуана от непознато лице за собствена консумация, че свидетелката, която той не познавал седнала ненадейно на дясната седалка до него и че именно в този „нелеп“ момент на серия от съвпадения, полицаите са извършили тази неочаквана проверка не намират подкрепа в доказателствения материал. Противоречи на показанията на свидетелката У., която въпреки реалната опасност да уличи себе си в престъпление, добросъвестно разказва за начина на поръчка на марихуана, за обичайния начин на доставка и за конкретната доставка вечерта на 24.11.22 година. Съдът няма никаква причина да не вярва на тази свидетелка, наймалкото защото за разлика от обясненията на подсъдимия, нейните показания звучат смислено и логично, докато обясненията – имат по-скоро белетристичен и фантастичен, отколкото реалистичен привкус.
Свидетелски показания:
Свидетелските показания на Т. Б. У., съдът, както по-горе посочи, кредитира.
Съдът кредитира и показанията на служителите на СДВР И. Б. Б. и И. Г.
Г.. Защитата направи възражения в насока – свидетелите не са уверени в депозираните показания и тези показания са опорочени, поради това че са се запознали с докладна във вътрешната система на МВР, за да си припомнят случая. Не е неочаквано свидетели, които в кръга на службата си се сблъскват с десетки еднотипни случаи да не могат да си спомнят в детайли един от тези десетки случаи година след него. Съдът прие, че са налице основанията на чл.281,ал.1,т.2 от НПК и прочете показанията на Б.. Последният ги потвърди в съдебно заседание. Няма причина, поради която съдът да не кредитира показанията на тези свидетели. Незаинтересовани са, доколкото техния досег със случая е изцяло професионален. Не познават преди това нито Ш., нито У. и липсват данни, които да сочат на извод, че двамата е възможно умишлено да искат да навредят на подсъдимия.
Съдебна експертиза:
Съдът кредитира заключението на вещото лице Н. Н., прието по реда на чл.282,ал.3 НПК. То касае вида и стойността на иззетия от Ш. обект.
Посредством него се установява, че се касае до наркотични вещества – коноп /марихуана/, с нето тегло 4,93 грама, с процентно съдържание на активното вещество /тетрахидрроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева.
3
Писмени доказателства и доказателствени средства:
От съществено значение е протоколът от извършеното процесуалноследствено действие, при което са иззети наркотичните вещества.
Не могат да бъдат подминати и данните, сочещи, че при извършени в двете жилища, обитавани от Ш. в град София не са намерени други наркотици. Това обстоятелство може да бъде тълкувано в две посоки – първата, че случаят е инцидентен за подсъдимия, втората, че той участва в добре изработена схема по разпространение, при която „безопасността“ на участниците е добре съблюдавана. Съдът, при липсата на доказателства за втората от възможностите, е длъжен да възприеме първата, което и е намерило отражение в размера на наложените на Ш. наказания, за което ще стане реч по-долу.
По правото:
На основание направения до тук анализ по фактите и доказателствата, съдът изгражда следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият К. К. Ш. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, като на 24.11.2022 година в град София на ул. „Златна Добруджа“, пред № 7, в автомобил марка „Мерцедес“, ДК № СВ **** ТС, без надлежно разрешително, /изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73,ал.1 и чл.30, във вр. с чл.4,ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, във вр. с чл.30, във вр. с чл.4,ал.2 от ЗКНВП/, държал в себе си с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/, с нето тегло 4,93 грама, с процентно съдържание на активното вещество /тетрахидрроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева.
О т обективна страна деянието е осъществено, като подсъдимия е държал наркотично вещество – марихуана, без надлежно разрешително, каквото се предвижда по ЗКНВП.
Целта „разпространение“ е доказана по несъмнен начин – Ш. е отишъл с автомобила си на адреса на свидетелката У. в изпълнение на нейна поръчка, паркирал е там, изчакал я е и тя е влязла в автомобила му, като, както се установи от разпита на самата У. – влязла е в автомобила именно с цел закупуване на поръчаната марихуана. От това следва и че целта на Ш. да спре на това място е конкретна и тя е да разпространи намерената у него марихуана, продавайки я на тази свидетелка.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Независимо, че не е поставян от страните, с оглед стойността на намереното наркотично вещество, логично би възникнал въпросът за така наречената „маловажност на деянието“. Този въпрос би имал значение, както и друг, поставен по-горе такъв в две насоки:
Първата по евентуалното приложение на чл.354а,ал.5 НК.
4
Втората във връзка с размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.
Съдът счита, че хипотезата на чл.354а, ал.5 НК е неприложима, доколкото преквалифициране по този привилегирован текст на НК е допустимо единствено за престъпления по чл.354а,ял.3 и 4 НК, не и за такова по чл.354а,ал.1. Доказа се, както и по-горе съдът коментира, че целта на подсъдимия е била „разпространение“ и няма никакво съмнение, което да даде основание за оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение и преквалифициране на деянието по ал.5,във вр. с ал.3 на чл.354а НК.